Разбираме се с треньора на Левски Станимир Стоилов за това интервю преди поредната тренировка на Левски. В следващите редове ще се запознаете с гледната точка на Мъри за много неща. Селекция, отбор, колектив, съдии и т.н. Започваме с шествието на "сините" из терените на Европа.

- Г-н Стоилов, отмина ли еуфорията от участието на Левски в европейските клубни турнири?
- Еуфорията отмина, но две-три неща от това преживяване остават. Създаде се голямо настроение у играчите и у феновете, което е много положително. Смятам, че имахме сили да стигнем минимум до полуфинал.

- Отново ли ще ни спрат със съдии догодина, ако български тим върви толкова успешно?
- Вижте, аз се опитвам да давам оценка на нашата игра на базата на това, което сме показали на терена. Вярвам, че имаме сили да стигнем отново до някоя от групите. А всяко ново продължаване още по-напред ще бъде огромен плюс за България. Но за целта отборът трябва да държи върхова спортна форма в продължение на осем месеца. Честно казано - не е лесна работа. Никой отбор в България не бе постигал това. Но Левски го направи. От август миналата година до април изиграхме на ниво серия от мачове - у нас и в Европа. Този натоварен цикъл държеше играчите нащрек, непрекъснатите дразнители ги мотивираха все повече и повече. Цялата тази обстановка ни помогна да израснем психологически.
 
- Дразнител обаче вече няма. Европейската епопея приключи, Левски почти си осигури и титлата...
- Така е. Притеснявам се именно от липсата на дразнители. Няма голям мач, няма голямо дерби и по този начин пада тонусът на играчите. Пада и формата. В момента именно това е основната ми задача. Да не позволя на момчетата да се отпуснат и да задържим преднината си на върха в класирането.

- Какво ви караше да вярвате, че седемте точки за ЦСКА може да се стопят?
- Нищо не зависеше от нас, ако трябва да сме реалисти. Единственото нещо, което ни даваше положително настроение, е това, че играхме добър футбол през целия шампионат. Включвам даже и двубоя в Стара Загора през есента. Играхме добре, но загубихме две точки. Но да се върна на въпроса. Усещаше се, че нещо у нашия противник не е наред и може да сбърка. Чакахме, нищо повече.

- Преизпълнен ли е "план 2007", който бе официално афиширан, или целта титла през следващия шампионат остава?
- Изоставаме от "план 2007". Изоставаме в налагането на някои млади футболисти. За това има две-три основни причини. Изиграхме прекалено много отговорни срещи. Особено в европейските клубни турнири. Трябваше да готвим обиграването на един титулярен състав, който да изнася тежките двубои и да търси реализация в Европа. Отвори се възможност да атакуваме титлата и купата. Трудно е, когато гониш големи цели, да даваш път на младите. В тази посоки ние наложихме 4-5 млади състезатели, което е суперпостижение. Другото е, че младите на моменти буксуват. Това е истината. Те имат най-вече проблеми извън футболния си живот. Не говоря за чисто спортния режим, че си лягат късно. Бяхме два месеца на лагери през зимата. По това време младите бяха най-добрите футболисти в състава. Неслучайно бихме украински и други състави с лекота и още там получихме оферти към наши играчи, които са на по 16-17 години. Ръководството на клуба в лицето на Наско Сираков и г-н Батков видя това. Майкъл Чорни също стана свидетел. Младите се представиха на страхотно ниво. Прибрахме се в България и с всеки изминал ден тонусът им пада. Има нещо в България, което им пречи. Животът в София им пречи.    

- Много се говори около селекцията на Левски, а все още не сте открили точните хора. Прекалено големи ли са изискванията ви, или не можете да налучкате баланса цена - качества за Левски?
- Двете твърдения са верни. Съвкупността цена - играч трудно се случва. Хем да влиза в нашите рамки, но и да може да промени нещо и това да се види. В Левски доста вдигнахме изискванията. По принцип харесвам българските играчи. Искам отборът да се състои от българи.
Чужденците, които са при нас, имат нужните качества. Но не бих си позволил да взема играч от чужбина, който не ме е впечатлил доста сериозно.

- Обиколихте доста страни. Нищо ли не видяхте?
- Само един играч.

- Кой е той?
- Докато не подпишем, няма да го спомена. Не очаквайте да е футболист, който ще взриви атмосферата като трансфер.

- Преди време бяхте казали, че продажбата на играч на Левски трябва да гарантира бюджета на клуба. Това по груби сметки значи сума над 2 млн. евро. Колко ваши играчи имат тази цена? Кажете ги като имена или като бройка.
- Няма да визирам само Левски, а като цяло отборите в България. Ако задържим това ниво, което направихме през този сезон в Европа, в рамките на две-три години, неминуемо ще стане това, което се случи в Сърбия и Черна гора. Там в момента футболисти под 3 млн. евро не можеш да вземеш. Говоря, разбира се, за водещите им отбори. Трябва да се научим да издържаме на дребни предложения от по 200-300 хиляди евро. Ако успеем сега, ще видите след време как ще се котират нашите футболисти. Като играем добре в Европа, западните отбори ще видят, че у нас има класа, има перспективни състезатели, но те няма да са евтини. Цените ще бъдат такива и всеки ще плаща. В България се завърта и порочната практика да си подливаме вода. Клубът иска за един играч 1 млн. евро, но се намират хора, които започват да се месят и да твърдят, че същият може да се вземе за 200-300 хиляди. Евтините домати всеки ги оглежда по няколко пъти, нали?

- Колко играчи на Левски могат да бъдат добре продадени?
- Всичките ни млади играчи в състава са с високи цени. От опитните ни футболисти да вземем Димитър Телкийски. Гледам много футбол от Европа и твърдя, че нивото му не е под 1 млн. евро. Веднага ще се подкрепя с факт. За тези пари не можем да вземем от европейски тим играч като него. Ако някой реши да подценява собствените си възможности, това ще е престъпление.

- Успяхте да направите от футболистите колектив и наложихте свой стил на игра, който е повече от успешен. Това се видя. Какво още не ви харесва? В един тим не може всичко да е супер.
- Искам да имам колектив на терена. Извън съблекалнята може и да не си говорят, казано най-общо. Моята максима е, че на терена те трябва да работят за една кауза. Всеки, който не работи, отпада. Няма място сред нас. Имаше такива случаи за времето, в което съм треньор. Трябва да работим още за нашето футболно самочувствие и най-вече за основната ни слабост - реализирането на създадените положения. В Европа е нормално от две положения да вкараш едно. Ние правим четири, от които вкарваме едно.

- Това е проблем от доста време...
- Да, така е. Това е обобщението на думата класа. Това е класата, към която трябва да се стремим. Класен играч, който не пропуска.

- Смятате ли, че сработката в защита, където разполагате с Топузаков, Томашич и Вагнер, е в основата на малкото работа пред Петков? Не споменах десния фланг, защото нещата не са толкова добри, колкото са по левия. Каква е алтернативата на Живко Миланов? Ще търсите ли в тази зона други варианти?
- В момента ние притежаваме петимата най-добри защитници в България. Говоря за ниво "А" отбор. Четиримата, за които споменахте, и Станислав Ангелов. Надали може да се избере по-добър вариант от тях. Към тях можем да прибавим и младежкия национал Боби Стойчев. Не смятам, че Левски има проблеми в защитата. Отбраната на отбора започва от централните нападатели, това не трябва да го забравяме.

- Как ще коментирате израстването на Вагнер и Ричард? Сега е дошъл моментът да разкрият възможностите си или просто ги поставихте на точните места?
- На Ричард му трябваше време. Трябваше да го убедим, че има качества, и му гласувахме доверие. Той имаше нужния потенциал, а от нас, треньорите, се искаше да изтърпим неговото време за разкриване на качествата. Лусио е футболист с безспорни качества, а сега ги разви в още по-добра степен. Ричард е едно от откритията, които в Левски успяхме да създадем. Бях доволен, че още преди да стана треньор, Ричи бе в клуба. Винаги съм казвал, че той има качества. Предишните наставници не му гласуваха много доверие, а аз бях убеден, че момчето ще разгърне потенциала си.

- Да поговорим за атаката...
- Тук имам проблем. Разполагам с повече футболисти, които са на добро ниво. Или правя често въртележки, или давам приоритет на младите - Валери и Емил Ангелов. Имам един нападател повече. Съвсем спокойно можем да се разделим с един човек от атаката. Гонзо може да си тръгне, защото така е направен договорът му. Това ще разберем след края на сезона. Искам много Джайеоба да се оправи, защото има още какво да даде на тима. Дайо има големи възможности във футбола. Контузията го върна назад.

- Има ли реална оферта към човек от атаката?
- Хората от ръководството могат да кажат.

- Колко равностойни играчи имате на пост в Левски?
- Нуждая се от защитник и полузащитник. Със сигурност в момента нямаме нужда от вратар и нападатели.

- Минахте през Беверен, леко се спънахте с Публикум, за да стигнете до Шалке. Кои са основните грешки от битките с белгийците и словенците, които не повторихте впоследствие?
- Със словенците нямаше грешка. Нямахме шанс е точният отговор. Не успяхме да вкараме положенията си там, те ни вкараха от единственото си. Допуснахме грешка, но после ги отстранихме. Колкото доБеверен, подценихме ги като класа, като отбор. Създаде се настроение, че едва ли не сме с класа над тях и няма да имаме проблеми. Белгийците показаха, че са доста пъргави футболисти, които играят добре. Основната ни слабост пак бе, че не вкарвахме положенията, които създавахме. В Европа е така - нямаш право на пропуски. Можеш да биеш всеки, можеш и да паднеш от всеки. През новото издание на евротурнирите няма гаранция, че няма да отпаднем от нов Беверен. Отборите, с които играем, са с изравнени възможности. Можехме да отпаднем и от Публикум, и от Оксер, и от групата... Съставите са с изравнени възможности и в такива моменти е важна концентрацията. Защитаваш се по-добре, вкарваш положенията си, побеждаваш. Няма гаранция, че български тим може да прескочи и първия предварителен кръг. Нива като Словения и Словакия, които преди не ги брояхме, днес не са за подценяване, че даже са и над нас. Да не говорим за Румъния, която също е по-напред с материала.

- Последователно вървите стъпка по стъпка в треньорския занаят. Сигурен ли бяхте за мястото си след загубата от Публикум. Какво си мислехте в дните до втория мач?
- Не поех отбора на Левски със страха дали ще се задържа. Не знам дали някой обърна внимание на това при моето назначение. Дойдох на този пост в Левски с ясната цел да градя нещо. В последните години на "Герена" се идваше, за да се направи нещо. Градеше се къща от гипсокартон. Идваше по-силно земетресение и тя падаше. Исках да съградя нещо, което да стъпи на здрави основи. Не съм имал притеснения, че ще бъда уволнен. В момента, в който ръководството прецени, че не ставам, се махам. Не дойдох в Левски, за да си тръгвам. Знаете ли обаче каква ще е промяната при такава ситуация? От треньорската скамейка ще седна в сектор "А". Като наставник си поставих задачата отборът да играе така, както ми се иска, ако го гледам от сектор "А". Както искат да го виждат феновете. Това е труден процес, но се справяме добре на ниво България. Вярвам, че хората са доволни. Вече не казваме фенове, не казваме футболисти, не казваме ръководство - всички сме Левски. На базата на добри игри, на базата на добро отношение към отбора, на базата на подкрепата вече има само Левски. Няма кръг фенове, ръководство и т.н. Тази наша работа днес е инвестиция за бъдещето. Това в никакъв случай не трябва да се разрушава. Няма значение какви са резултатите. Феновете не трябва да се отнасят с недоверие, с неуважение.

- Новият ви договор вече факт ли е?
- Нов, стар, имам договор с Левски. Контрактът е форма на признание към мен от страна на ръководството. Новият ми договор с нищо няма да промени начина ми на работа, напротив, ще повиши изискванията ми. Контрактът не е гаранция, че ще остана 20 години на този пост. Целта ми е да се задържа по-дълго и да работим всички добре. Щастлив съм, че имам възможност да бъда в Левски. Работя спокойно. Имам възможност да реализирам вижданията си, имам подкрепата на всички - от собственика до чистачката. Много добре знам, че не трябва да живея в заблудата, че съм постигнал нещо. Най-малкото успехите от този сезон да ме успокояват и да пропускам дребни неща, които биха ми попречили в бъдеще. Изискванията в Левски с всеки изминал ден трябва да се увеличават.

- Говорихме за отбора по звена. Нека да се спрем на полузащитата. Боримиров няма да е вечен, Бардон пасна на отбора, но липсата им, когато се налага, се усеща...
- Мислим за заместник на Боримиров. Надявах се играч като Николай Петров да влезе в тази роля и до година-две да е готов, но не стана. Взех Николай на 15 години и имах възможност да работя с него две години, но не можах да променя мисленето му и се наложи да взема по-сериозни мерки. Явно този вариант отпада и ще трябва да мислим за играч от България или чужбина.

- Юношите на Левски - таланти или проблеми? На какво ще се разчита след 3-4 години?
- (Усмихва се.) Таланти с огромни проблеми. Това е най-точното определение.

- Решението на проблема е...
- На този етап е почти невъзможно. Начинът, по който те се отнасят към работата си, не е добър. Трябва да завишим много изискванията си към тях. Основното е, че трябва да се намери по-сериозна конкуренция в техните мачове, за да могат да растат. Трябва да се създаде отбор между 18-20 години, който да може да играе в "Б" група или на ниво дублиращи състави, за да трупат опит и да се развиват. Сега играят със слаби отбори, нямат проблеми
с резултатите и живеят в заблуда. Когато ги взема в първия тим, си проличава, че не са на нужното ниво.

- След още един подобен сезон в Европа и офертите към вас няма да закъснеят. Какво може да ви накара да се разделите с Левски?
- Аз и сега имам оферта. Имам предложение от Левски. Друго на този етап не ме интересува. Доволен съм, че ръководството на клуба иска да остана и ми предлага да продължа работата си. За мен бъдещето ми е свързано изцяло с Левски. Дали ще съм наставник или портиер, или пък треньор в школата, няма значение. Имам морално задължение към клуба. По-голям отбор от Левски в моя мироглед на този етап няма.

- Ролята на психоложката в Левски? Доста странно се прие това в началото, но се чувства придобито самочувствие у играчите.
- В клуба имаме добър щаб. Всеки от помощниците ми си върши съвестно работата. Заслугата е обща, сам човек не е заникъде. Психоложката е част от екипа и също си върши добре задълженията. Знаем за работата на психолозите във водещите отбори и приведохме този опит на наша почва. Има полза от нейната работа, а какво говорят другите, не ме интересува. Трябва само да кажа, че основната заслуга да се направи този спортно-технически щаб е на Наско Сираков. Това трябва да се знае. След това се нареждаме другите.

- На финала на нашия разговор ще ви насоча към темата за реферите ни. Странно прозвучаха думите ви по адрес на Антон Генов. От какво бяха продиктувани?
- Съжалявам за острите думи, но това съжаление е към хората, които ги чуха. Не към него. Стоя зад думите си. Нещата ще се оправят, ако съдиите си гледат добре работата. Да имат нужното самочувствие, но не да се взимат прекалено сериозно. От арбитрите се иска да спазват правилника. Това му бе проблемът на Антон Генов. Прекалено много се взе насериозно. Не съм коментирал реферите от началото на треньорската ми кариера. От тях се иска само да свирят добре и да пазят българския футбол и българските играчи, а не да решават човешки съдби.
Избликът ми срещу Генов е породен от това, че той два пъти в много тежка ситуация за Левски решаваше бъдещето на треньора. Съдиите не трябва да предрешават човешки съдби. Трябва да свирят това, което виждат на терена.

- В последните години имаше преплитане на клубните интереси с тези на реферите. Може ли да се сложи край на това?
- Левски е сложил край. Откакто съм треньор, не сме си позволявали да влизаме в контакт с рефери. Това е причината, за да ми е неприятно, когато арбитрите ни обясняват какво трябва да правим. Напълно подкрепям новото ръководство на БФС в работата си с реферите. Да им дадем шанс, да ги подкрепяме, но... самите арбитри трябва да спрат старите си контакти. Тези, които не искат да се променят, да бъдат изхвърлени. Върху това трябва да помисли ръководството на футболната централа. Защото може да стане така, че тези съдии да провалят ръководството. Във футбола е същото. Играч, който не иска да се вписва в колектива, е аут. Гнилото трябва да бъде изрязано, за да не прогнива всичко, нали?