"Ноеми, сега не мога да говоря. Давам интервю. Целувам те. Ще ти се обадя малко по-късно". Така, типично по френски, започва разговорът ни със Седрик Бардон за "Топспорт".
След Беноа Кое, който триумфира с ЦСКА през 2005 година, Седрик Бардон е вторият французин, който става шампион на България. С него се говори лесно и забавно.

- Седрик, как се чувстваш като шампион на България с Левски?
- (Развълнуван.) Заслужава си човек да изпита този върховен момент на радост. Публиката на Левски е велика. Целия мач с Литекс не спря да пее и да танцува по трибуните. Долу на терена ние също се забавлявахме. Беше неописуемо.

- След Беноа Кое, ти ставаш вторият французин, който е печелил титлата на България?
- Ама Беноа стана ли първенец? Е, радвам се за него.


- Смяташ ли, че върви на вас французите да ставате първи в България?
- (Смее се.) Явно избираме точните отбори в точното време. Трябва да призная, че е по-лесно да станеш първи с Левски или ЦСКА, отколкото с Литекс или Локомотив (Пд). Тези два отбора са най-големите в България и е нормално, след като се борят всяка година за титлата, да стават често шампиони. От друга страна, тази година Левски си заслужи първото място.

През есента имахме много трудни мачове, в които изгубихме решителни точки и на полусезона изостанахме със 7 точки зад ЦСКА. Първото място изобщо не се виждаше, но си повярвахме. Възползвахме се и от кризата в ЦСКА. За мен най-важен бе директният двубой, който спечелихме. Това бе и психологическа победа, след която тръгнахме уверено към титлата.

- Как намираш българския футбол?
- За разлика от някои от големите шампионати в Европа, където се играе предимно за резултат, тук излизаш и се забавляваш. Постоянно се играе в атака и се бележат много голове. Ние французите обичаме такъв тип футбол и затова може би вашето първенство много ни харесва.

- Кои от мачовете през сезона искаш да запомниш и да забравиш?
- И двете срещи са от невероятния ни поход в турнира за купата на УЕФА. Няма да забравя първия ни мач с Оксер на "Абе Дешан". Тогава открих резултата с много хубав удар отдалеч.

Оказа се, че с този гол на чужд терен се класирахме в групите на УЕФА. На другия полюс мачът, който не искам да си спомням, е първият ни четвъртфинал срещу Шалке 04 в София. Знаеш за какво говоря. Все още съм категоричен, че Кобиашвили преигра в сблъсъка си с мен и аз получих втория жълт и съответно червен картон. Останах дълго с чувството, че заради мен тимът не можа да продължи на полуфинал.

Бяхме набрали страхотна инерция и не се знаеше дали ние нямаше да сме финалистите. Договорът ми с Левски е до средата на 2007 година. Затова съм категоричен, че искам да остана и да продължа да пиша история в Европа с отбора.


- Смяташ ли, че съставът има шанс да влезе в групите на Шампионската лига?
- Смятам, защото имаме отличен колектив. Всички искаме това да се случи и дано успеем. Когато искаш нещо много и си поставиш за цел да го изпълниш, то става.


- С кого от съотборниците си приятел?
- С всички се разбирам добре. Ясно е, че чужденците се събираме по-често заедно. При пътуванията ни като гости в страната и в чужбина деля една стая с Ричард. Голям приятел съм с Лусио Вагнер и с Игор Томашич.


- Като че ли се чувстваш добре в София?
- Да, бих искал дори да си продължа договора с още две-три години. Жена ми също се чувства отлично тук. Спокойно й е, а децата ми учат във френско училище.


- Свикна ли вече с българските ястия?
- Жена ми като ходи на пазар, купува неща за френски рецепти. Когато ми се прияде нещо българско, отивам в специализиран ресторант. Предпочитам местните ви ястия като кебапчета, кюфтета, мусака, пълнени чушки. Не можах много да свикна с таратора, но ям шопска салата.

- Успя ли да разгледаш България?
- Ходил съм на ски в Боровец. Много е красиво. С жена ми и децата ще отидем тази година няколко дни на вашето Черноморие.


- Вярно ли е, че купонясваш като българин?
- (Става му весело.) Ами след победа ходим със съотборниците и слушаме в разни клубове "шалга". Разбирам част от текстовете, но ги приемам за настроение, с чувство за хумор.


- Наближава световното първенство. Как виждаш шансовете на Франция?
- Гледах контролата с Мексико (1:0). Ако играят така, не знам как ще продължим след осминафиналите. Трябва малко по-сериозно да се представят.


- Доменек предизвика скандал, след като не взе Пирес и Жюли. Твоето мнение?
- Пирес е голям играч, но като че ли тази година не му беше най-силната и има някаква логика, че не е сред 23-мата. За Людовик се чудя как може да не бъде в Германия. Видяхте, че стана и европейски клубен шампион. На финала не му признаха гол срещу Арсенал, а на полуфинала колосът Милан бе победен с негово фамозно попадение на "Сан Сиро".


- Ти сигурно си по-привързан към него, защото играхте заедно в Лион?
- Така е. Но аз говоря с факти.


- Разкажи нещо интересно от вашия съвместен престой в Лион?
- Бяхме заедно под ръководството на Жан Тигана. Сега ще ти разкажа един случай и ще разбереш защо съм доволен, че отмъстих на Оксер с Левски. Играхме като гости на "Абе Дешан". Резултатът беше вече 3:0 за домакините. Аз и Жюли бяхме резерви. Моят шанс бе, че не влязох в игра в този мач. А Тигана вкара Жюли. Биха ни със 7:0. Горкият Людо, след всеки гол изпълняваше център

След края на мача го бъзиках: "Браво, игра супер. Вкараха ни четири гола и ти пипна четири пъти топката".


- Той разсърди ли ти се?
- Не. Жюли е много готино момче, което не си вири носа. Много е земен и затова съотборниците му го обичат.


- Гледаш ли "Ролан Гарос"?
- Да. Не знам кой ще бие Федерер при мъжете. Може би Надал, стига да не играе толкова защитно. При жените стискам палци на нашата Амели Моресмо.