Преди години разярените фенове на Ботев (Пд) изгониха италианските ментета, които уж бяха дошли, за да спасят "канарите" от фалит. Сцената, която остана в моето съзнание беше как един побеснял "бултрас" блъска "жабарите", крещейки "Good bye and don"t cry!".

Подобно нещо, но по далеч по-фин начин се случи и със Спас Русев в Левски. Преди броени минути стана ясно, че мажоритарният собственик напуска "потъващия кораб" и хваща самолета за Лондон.

Раздяла, от която не боли. Дори няма и сълзи.

Защо ли? Защото за повече от половин година управление, бизнесменът не направи нищо, с което да помогне за възраждането на "сините". Използван като пионка от силните на деня, Русев още от началото подсказа, че за него Левски е досадно задължение, а не велика социална кауза.

Започна да говори витиевато, обеща светлинно табло, козирка и финансов просперитет, а в крайна сметка потопи главите на левскарите в още по-големи ла*на (без извинение).

Двойникът на Лупи се възцари на "Герена", но за разлика от "червения" герой си тръгна преди да бъде линчуван с камъни и плюнки.

Едно е ясно, каквото и да се случи с Левски, Спас Русев изобщо няма да липсва на "синята" общественост. Нима ще ви е тъжно за човек, който опита да извлече финансови изгоди за своята компания чрез феновете на Левски? Нима ще плачете за личност, която не даде и евро за подобряване на инфраструктурата или детско юношеската школа на клуба? Ще се сетите ли за този псведо-левскар, който дори не знаеше името на играчите?

Отговорът на всички тези въпроси е: "НЕ!".

По-добре Левски да фалира в ръцете на собствените си фенове, отколкото в тези на "финия бизнесмен от Лондон".

Сега следва по-трудното. Недоразумението Русев си тръгна, но дълговете остават. Разбира се, бизнесменът е само капка в огромния океан от глупости, които се случиха в клуба през последните 10 години. Равна на неговата вина трябва да носят Тодор Батков, Иво Тонев и всички останали "гробокопачи" с уж "сини" сърца.

И пак се сещаме за словото на Апостола: "Дела трябва, а не думи!". В момента тази фраза е най-важното нещо, което трябва да кънти в главите на всички притежатели на "сини" акции. Време е за реално обединение, ако не искат да гледат любимия си отбор във "В" група от лятото.

Всеки да запретне ръкави и да се бори за бъдещето на Левски. Било то чрез дарителски кампании, масово ходене на стадиона, та дори и молби за помощ към богати бизнесмени. Нужно е всеки да направи компромис със себе си, за да се избегне наглед неизбежното.

Във футболен аспект - Левски предаде Богу дух след "Везаловизацията", нека не се допусне да загине след "Русевизма". Ще бъде жалко и срамно...