Левски заигра добре. Малко късно, но "сините" се събудиха и показаха някои добри игри и резултати. Вярно, те едва ли ще стигнат за нещо и Левски ще остане във втори пореден сезон без трофей в родния футбол.

И все пак, Ренесансът в "синьо" носи своите положителни черти. Една от тях е, че в този Левски все пак има някакъв хляб. Има футболни достойнства, на които да се заложи. Може би дори по-важният извод обаче е, че тези играчи, които в момента са на "Герена", показаха, че са мъже и умеят да защитават имената си и това на клуба, в който играят.

Безспорният номер 1 в това "синьо" пробуждане обаче е Христо Йовов. Да, пасовете на Дарко Тасевски, който наистина е феноменален плеймейкър, или головете на Гара Дембеле, безспорният номер 1 у нас през сезона (макар и не "Футболист на футболистите") се виждат по време на двубоите, но истинският двигател е Йовов.

Човекът, който за кой ли път бе отписан в един момент, а доказа, че в него не само има футбол, а той е от много малкото у нас футболисти, у които има Голям футбол... С много главно "Г".

Да, Бижутера вероятно е направил доста грешки на младини, най-вече в своя личен живот и отношението си към футбола, той и сам си го признава. За уважение е обаче, че той се върна към големия футбол, намери сили, желание, амбиция. Получи шанс от Станимир Стоилов и Наско Сираков и се върна в Левски. Хвана последния влак, използва шанса си максимално.

Йовов от един отписан за футбола играч се превърна в движеща сила в онзи голям, голям Левски, играл 1/4 финал за Купата на УЕФА и в груповата фаза на Шампионска лига. После, както често се случва в България, той и другите герои от онзи "Дрийм тийм", бяха натирени. От кой едва ли е най-важното.

Недопустимото бе Йовов да напуска с качулка на главата, едва ли не като престъпник на летище "София", със сигурност обиден и огорчен.

Всичко това обаче отмина. Той преглътна обидата и се върна в родния клуб. С риска като много други легенди, върнали след известно време, да убие всички добри впечатления. Само след половин година Йовов триумфира с титлата под ръководството на Емил Велев. И бе в основата на успеха. Най-малко заради мъжеството, проявено в дербито с ЦСКА. Защото освен Гонзо, който рискува и на практика прекрати кариерата си в онзи двубой, защото игра контузен, Йовов направи същата жертва, само и само да помогне в решителния за титлата мач...

После Йовов премина и през други перипетии. Сменяха му поста хиляда пъти - игра дефанзивен халф, игра плеймейкър, централен нападател, накрая се сетиха, че силата му е на фланга, та и там порита малко в последните мачове.

В последните два месеца Бижутера спечели вече и последната, при това най-голяма битка. Тази със себе си и контузиите. Той беше дълго време травмиран, наруши му се подготовката и ритъма. Но успя да си върне формата и да поведе отбора като капитан точно, когато трябваше - на финалния спринт. И за разлика от други, нито веднъж след мач, особено неуспешен за Левски, не се скри от медии и фенове.

Всичко това дотук казахме, за да се разбере приноса на Йовов за Левски. Това е един от последните играчи в родния футбол, който носи магията на играта у себе си. Футболист с фантазия, който може образно казано да ти скъса нервите с невероятен пропуск, но после да финтира цялата отбрана на съперника и да вкара уникален гол.

Йовов остана и от малкото, които избягват да се оправдават със съдийските отсъждания и какво ли не след мач. При него няма "морални шампиони". И това може би е така, защото той поне е израснал на "Герена". Знае какво означава Левски. Знае какво се иска и какво трябва да се спечели, за да е успешен един сезон.

Затова истинските фенове на Левски вероятно в момента стискат палци Йовов да не се откаже още сега от футбола. Бижутера е на възраст, в която може да поиграе още 1-2 години без проблем в родния футбол, при това без да става за смях, а напротив - да бъде сред водещите родни играчи.

От друга страна - кметският пост е амбициозна цел. Но политиката е доста хлъзгава и неприятна област, едва ли е време още сега да се хвърля в нея. Футболът има още какво да получи, а и да даде на Христо Йовов.

Ако все пак, Бижутера се откаже още сега, дълбок поклон от всички фенове на Левски. Защото Ицо докажа, че е мъжкар, че е левскар, и което е най-важно - че е един от най-класните футболисти в родния футбол. Един от малкото, заради който си заслужава все още да идеш на стадиона, напук на черно тото, разрухата и корупцията, която цари в най-популярната игра у нас.

А дори сега Йовов да се оттегли от Левски, някой ден ще се върне. Защото където и да отиваш, винаги се връщаш там, където те тегли сърцето. А Йовов отдавна е доказал, че неговото е на "Герена". Затова Бижутера ще си бъде пак у дома, рано или късно.