Публиката дойде, играта още не...

Левски преживя една от най-бурните си зими през последните години. Откъм ръководни и спонсорски реформи нещата започват да придобиват все по-ясни очертания. И докато тяхното официализиране ще трябва да почака до март, първенството вече започна. И с първия мач за годината трябваше да се видят контурите на новия "син" отбор на Георги Дерменджиев.

Солидното присъствие по трибуните доказа, че публиката на Левски гласува доверие на новото управленско и спорно-техническо ръководство. Дали заради обичайната еуфория при старт на нов дял на шампионата, дали заради топлото време и въпреки безпрецедентните трусове и неясноти през зимата, около 10 хиледи "сини" шалчета понапълниха стадион "Георги Аспарухов".

Източник: LAP.bg

И докато публиката беше на мястото си и свърши своята работа, не можем да кажем същото за футболистите на терена. Играчите на Дерменджиев не отговориха подобаващо на ентусиазираните си фенове и ги накараха да си тръгнат малко позамръзнали и доста разочаровани. Разочаровани от това, че Левски за пореден път в последните години игра бавно, безидейно, ялово, неатрактивно. Разочаровани, че явно отново ще трябва да калят нервите си със зверско търпение.

Видно е, че треньорът и отборът наистина тръгват от нулата и е съвсем естествено да им трябва време. Лошото е, че дори и малкото хубави неща, изградени от предните треньори, изглеждат безвъзвратно загубени. При Делио Роси "сините" поне имаха стабилна защита, от която вече няма и помен. При Славиша Стоянович виждахме силен домакински натиск и агресивен атакуващ стил, липсата на който се усещаше осезаемо срещу Локомотив. Вместо него публиката видя игра на бавна скорост, без превключване на по-горна предавка. Сякаш играчите нямаха сили за нея. Многобройните пасове по ширината на терена между централните защитници и между халфовете, както и безкрайното връщане назад, дойдоха в повече. В крайна сметка Левски трябва да се радва, че измъкна равенството срещу Локо (Пд) на фона на монотонната си игра.

Източник: LAP.bg

Единственият положителен момент бе стабилността на вратата, показана от Ники Михайлов. Прибързано е да се вадят изводи от един мач, но бившият национален страж излезе отлично и хладнокръвно при няколко центрирания и като цяло вдъхваше увереност с поведението си под рамката. Допреди два месеца, всеки удар към вратата на Левски беше гол. С Михайлов този проблем засега изглежда решен.

Другите пред него обаче са далеч от оптимална си форма - Цветкович и особено Горанов са неузнаваеми, като капитанът позволи няколко пъти да бъде надбяган от Момчил Цветанов. Нуно Рейш пък се подхлъзна комично при гола на Локомотив и изглежда няма да е човекът, способен да замести Холмар в дуета с Яблонски. Райнов, Тиам и Мариани размениха множество подавания в средата, които не доведоха до нищо. Мартин имаше и добри моменти, но като цяло действаше по-плахо, отколкото се очакваше. Тиам на няколко пъти бе на път да си изпроси жълт картон в типичните си стил. Мариани опитваше да подхване атака, но приносът му за играта е малък, а качествата са му далеч от стандартите за плеймейкър на Левски. Крилата Кабрал и Паулиньо също действаха предвидивмо и направиха малко опасни пробиви. В разиграванията си Левски убиваше остротата на фланговите атаки, които завършваха с центриране, избивано от снажните защитници на Локо.

Източник: LAP.bg

Това би било удачна тактика, ако в наказателното поле на "черно-белите" имаше централен нападател, способен да надскочи бранителите, да забоде два гола с глава и да реши мача. Левски няма такъв стрелец, а ако някой от тримата нападатели се доближава малко до тази характеристика, то със сигурност това не е Валери Божинов. Той едва ли може да надскочи много хора, освен Аймен Белаид. Затова е учудващо, че Георги Дерменджиев заложи на него, а не на Станислав Костов. Дори Серджуи Буш можеше да свърши по-добра работа, при положение, че Левски няма друга идея, освен да изсипва топки в наказателното поле.

Източник: LAP.bg

След мача публиката все пак изпрати играчите и треньора с аплодисменти. Вярвайте ми, беше им трудно. Отново показаха търпение. Но бъдете сигурни, че при нова издънка срещу Витоша и особено при загуба от ЦСКА, кредитът на доверие към Дерменджиев и "сините" звезди ще започне да се изчерпва, аплодисментите да се превърнат в освирквания, а пълните трибуни - в познатите пустеещи седалки. Публиката на Левски е много търпелива, но и вече прекалено дълго време търпя. Тя е достатъчно зряла, за да разбере, че клубът трябва да се изгради изцяло наново, че ще има и слаби мачове, че периодът на оздравяване, изчистване и стабилизиране, за да съществува клубът, ще изисква време.

И все пак, очакванията към Георги Дерменджиев ще се покачват все повече с всеки следващ мач и кредитът към него от страна на феновете няма да е безкраен. Той не трябва да повтаря грешките на друг наставник, проявил се в Разград, но неуспял на "Герена" - Стойчо Стоев. Дерменджиев трябва да върне на Левски или ако щете да пренесе от Лудогорец, не просто дългото контролиране на топката, а бързите атаки, острите включвания по крилата, комбинациите, извеждащите пасове на скорост. Казано накратко - атрактивния нападателен стил, характерен за разградчани в последните години и исторически залегнал в "синята" идеология. Както сямиат той го нарече "синьото ДНК". Това очакват феновете от новия наставник с дългата шуба. Дерменджиев ще получи още време да поработи върху това, защото всеки знае каква обстановка завари. Но ако Левски стартира пролетта с поредица от лоши резултати, ситуацията ще стане доста по-напрегната. А в такава обстановка Дерменджиев по-трудно ще наложи идеите си за красив атакуващ стил и връщане на ДНК-то на Левски.

Източник: LAP.bg

Изводът е, че за първия мач от новата година публиката дойде, но играта още не. Добре ще е за левскарите, а и за самия Дерменджиев, ако той и отборът успеят по-бързо да включат на по-горна предавка. Защото това срещу Локомотив си беше познатата "синя" мъка.

Идентичността се завърна, предпоставките са налични, остава само и отборът да заиграе

Всичко е в ръцете на футболистите и треньора