Играта на Левски в двата му последни мача в България - срещу Литекс и срещу Черноморец, не бе на нивото, на което би трябвало да е шампионът на България.

Общо 311 минути "сините" не можаха да вкарат гол - от попадението на Гонзо за 3:0 срещу Локо (Сф) в 70-а минута, през "нулите" срещу Барселона, Литекс, до точния решителен удар на Домовчийски срещу Черноморец (Бс) в 112-а минута. 

Представянето на Левски през есенния полусезон изисква твърде пространен, задълбочен и разнопосочен анализ. Но тук ще акцентирам върху един, по моему сериозен проблем в "синия" тим - липсата на изненада в действията в офанзивен план.

Предсказуемостта и шаблонността на нападението на Левски бяха основната причина отборът да загуби две точки в Ловеч. Както и да е, близо до драмата с дузпите срещу лидера в Източната "Б" група в мача за купата.

Водени от треньори като Люпко Петрович и Димитър Димитров-Херо и Литекс, и бургаския Черноморец се противопоставиха твърде успешно на Левски. Трудностите на "сините" не дойдоха от някаква слабост в тактическата постройка или дисциплина, а от липсата на изненада в действията на атакуващите играчи.

В съвременния футбол нивото на тактическата грамотност и физическата подготовка са доста изравнени и въпреки унифицираните схеми, разликата все още се прави от футболистите.

И разбира се от начина, по който те се използват от старши треньора. 

Проблемът на Левски е, че в офанзивен план има твърде малко състезатели, способни на нестандартни решения или притежаващи техниката и бързината, с които да печелят пространства, да надиграват бранителите и да създават чисти положения.

В това отношение Левски изглежда най-уязвим в най-важната зона - средата на терена. Двата основни вътрешни халфа - Боримиров и Ричард, вършат огромна работа в дефанзивен план, но в офанзивен не са достатъчно ефективни. Боримиров е лидер, който е много активен в атака, отлично физически подготвен, рутиниран и тактически зрял, но липсата на по-добра техника не му позволява да играе ролята на истински разиграващ халф.

Ричард пък, както се казва, дори не се и опитва да изпълнява такива функции. Нещата донякъде щяха да стоят по-добре, ако на поста зад централния нападател имаше по-надарен играч. Бардон е умен и много добре подготвен тактически професионалист, но като характеристики е доста сходен с Боримиров. Допълнителен негов проблем е, че е бавен. Така опираме до двамата външни халф-нападатели - Йовов и Телкийски, които са най-креативните футболисти на Левски. Често пъти обаче те остават изолирани, от което губят много от ефективността си.

Към това трябва да прибавим и непостоянството на Мечо. И при тези обстоятелства, който и да е на върха на атаката, при здрава противникова защита изглежда почти обречен.

В този смисъл не е преувеличено нещо, което вече написах - че Йовов в момента е с тази стойност за Левски, с каквато е Роналдиньо за Барселона. Дори повече - защото отсъствието на бразилеца може да бъде компенсирано от колегите му в много по-голяма степен, отколкото това на Йовов.

Затова надеждите за повишение на качеството в "синия" тим са свързани и с очакваните трансферни промени. Липсата на класен разиграващ халф в Левски е видно от години. Дано такива качества има евентуално македонецът Тасевски.

Странно защо Ники Димитров - безспорно талантлив, техничен и нестандартен футболист - не се налага далеч повече в състава. Сериозен шанс трябва съвсем скоро да получат и Балтанов, и Огнянов, за да се види ще може ли някой от тях да раздвижи играта на Левски. Тези млади момчета от школата на клуба трябва да се ползват и с предимство пред всякакви "пришълци".