Ударът на съдбата. Така най-кратко може да се характеризира участието на Левски в Шампионската лига. Днес "сините" страдат от липсата на шанс, след като през пролетта и лятото бяха закриляни от Фортуна.
Тимът на Стоилов постигна заслужен успех в рамките на няколко месеца - участие на четвъртфинал за УЕФА и историческо влизане в най-комерсиалния турнир. Левски се закрепи на европейската сцена благодарение на отличния си треньор и стабилните футболисти.
Но заслуга за триумфа имаше и късметът. "Сините" се класираха на четвъртфинал, след като бяха галеници на съдбата. И понеже в живота има равновесие, през есента всичко се върна. Бумерангът се стовари с гръм и трясък.
Напролет момчетата на Мъри срещнаха разпродадения Артмедия. Хитът от Шампионската лига мязаше на смачкано книжно тигърче, превърнало се в лесна плячка за "сините". Късметът продължи да виси над "Герена". Следващият съперник бе осакатеният и разбит от скандали Удинезе.
Италианският отбор предпочете да спасява кожата си в местното първенство, вместо да атакува Европа. "Черно-белите" играха без половината си титуляри и без звездата си Винченцо Якуинта, скъсал се да поставя ултиматуми пред клубната управа. Подаръците продължиха през лятото - на прага на Шампионската лига.
Срещу Киево. Контузии не позволиха на тима от Верона да излезе с най-доброто в най-ключовия мач за годината. И "сините" удариха джакпота.
Разбира се влизането в Лигата се дължи предимно на перфектно сработения състав, на младия и амбициозен треньор и на организацията. В крайна сметка важното е, че Левски е сред най-големите. С късмет, без късмет, отборът е там!
Ала точно на жребия Фортуна обърна гръб на настоящия ни евробоец. "Сините" се озоваха голи-голенички в огромна клетка, наричана група "А", в която обикалят три кръвожадни звяра, носещи имената Барселона, Челси и Вердер.
Но на "Герена", полетяха в розовите облаци. Заслепени от успеха, пред очите им започнаха да се мержелеят нови победи, 10-15 точки (!?), класиране за следващия етап или в най-лошия случай трето място и прехвърляне в турнира на УЕФА.
Истерията, граничеща с параноя, завладя половината България. Радостта бе космическа, равна на достигане до световен финал. Европейските "сини" комплекси, породени от липсата на историческа легитимност,изригнаха като вулкан. Стовариха се върху футболната общественост и се опитаха да изкривят ценностната система.
Всичко, извършено от играчите в синьо, бе с ранга на исторически подвиг - първият тъч, първото изчистване на топката, първият корнер. Психясали коментатори крещяха неистово, от устите им излизаха нечленоразделни фрази.
Върхът на заслепяването бе първият гол, отпразнуван като спечелване на КЕШ. Авторът го обявиха за национален герой, името му засия на футболния небосклон, засенчвайки истинските легенди на Левски от близкото и далечно минало. Но докато головата разлика в родното първенство набъбваше до 29:1, в истинското мерило Шампионската лига тя придоби чудовищни размери, но с обратен знак - 1:13.
Чак след четвъртата загуба Левски слезе на земята. Или по-скоро падна жестоко, след като се сблъска в огромната европейска цитадела. Оказа се, че "сините" не могат да дишат при най-големите. Заприличаха на изсъхнало цвете, неумеещо да вирее в естествената шампионска среда. По-умереното крило в левскарския сектор проумя, че действителността е жестока, а измеренията - други. Законът на футболната джунгла показа, че дребосъците биват препарирани с един замах от европейските хищници.
Левски наистина щеше да е с друга визия при по-лек жребий и липса на кадрови проблеми. Вероятно ако се намираха на мястото на Андерлехт в компанията на Милан, АЕК и Лил, днес "сините" щяха да имат в актива си не една, а три или повече точки.
Срещу Барселона и Челси отсъстваха Валери Домовчийски, а Гонзо нямаше добра физическа подготовка заради късното си присъединяване към отбора. Малшансът продължи в Бремен, където Гонзо и Емил Ангелов бяха контузени, а Валери - невъзстановен.
Още по-тежка бе ситуацията за втория двубой в Вердер в София. Левски излезе без основния си вратар Георги Петков, изиграл ключова роля в паметните евробитки, и без нападение.
Липсваха Гонзо, Домовчийски и Коприваров. А Емо Ангелов бе наполовина ценен, тъй като се появи през втората част с неотшумяла контузия. Като добавим нелепия гаф на Ники Михайлов (момчето обаче не бива да бъде критикувано!), ето го логичното обяснение за провала. Но всичко това по-скоро е плод на съдбата. На нейния удар. На връщането на бумеранга. Орисия на вересиите.
Неприятното е, че въпреки четирите загуби някои от "сините" продължават да търсят оправдание. Да вземем например Боримиров. Ветеранът, който жадува повече за званието "Футболист на годината" отколкото за първа победа в Лигата, обяви, че Вердер извадил късмет и с нищо не превъзхождал Левски.
Дани, познаващ далеч по-добре от нас немците, явно не иска да признае горчивата истина. Германецът, типично по арийски, цапардоса два пъти врага, след като опонентът му преди това го бе вкарал в кошарата си. Мълниеносната операция,приличаща на плана "Барбароса", сломи за отрицателно време българския шампион. Оттук насетне гостите се разхождаха спокойно из терена, наситени от лесно уловената плячка и чакащи последния съдийски сигнал. Сигнал, сложил край на "синята" илюзия за победа в най-желязната група.
Орисия на вересиите
02.11.2006 07:29:58
Източник: Антон Узунов
reviZORO
на 03.11.2006 в 12:18:29 #63Германският футбол има толкова много последователи именно заради тоталното себераздаване и битка до последния съдийски сигнал в мачове на такова ниво. Нещо повече, немците никога не са спирали да играят, когато са имали възможност да бият с големи резултати и винаги са спазвали максимата "Бий, за да те уважават". Ако пък е с много голове, още по-добре. Във вторник обаче Вердер направи нещо, което бе в разрез с всички добре известни немски футболни качества, и очевидно се пестеше след почивката. Най-вероятно заради Левски, а това вече не говори никак добре за "сините".
reviZORO
на 03.11.2006 в 12:16:42 #62тежко е да го осъзнаеш но е вярно.А някои други само че през 1981 година се измъкнаха от също толкова трудна група
rado22
на 03.11.2006 в 12:07:47 #61аман от анализи на някакви драскачи, които през живота си не са ритали топка
rado22
на 03.11.2006 в 12:06:02 #60просто съм сигурен, че тия глупости написани малко по - нагоре от някакво писърче спокойно са могли да бъдат замененни също със сигурно вече написаното текстче за великите победи на Левски в ШЛ. Аз лично не съм чувал от ФК Левски някой да е казал, че ще можем да неправим нещо велико тази година в ШЛ. тази истерия се създаде от кой? ми от журналистите. Мъри си каза след жребия, че Левски няма възможности в тази група.
УмеренЦСКА
на 03.11.2006 в 11:08:02 #59Странджата, съгласен съм с всичко написано от теб. Самият аз съм чел през последните десет и повече години твърде много неща в такъв дух не само за гола на Радлев, но и за останалите събития във футбола през изминалата епоха. От журналистически писаници ние, цесекарите сме претръпнали вече. Всичко хубаво!
Странджата
на 03.11.2006 в 00:10:46 #58За Умерен - не иронизирам гола на Радлев - просто припомням някои неща, за да се уеднакви мярката. Не може с двоен стандарт. Че за привържениците на ЦСКА миналото е славно - естествено е, но и на тебе нямаше да ти е особено драго, ако за гола на Радлев някой беше написал същото, което тук се пише за Левски. Вярно е, че с гола на Огнянов само се записахме, за да не сме капо, ама нека т.н. журналисти да не обиждат тези, които са му са се радвали - най-малкото затова, че те могат още да се радват, а не само да злорадстват.
Mamin Sin
на 03.11.2006 в 00:07:17 #57Savicevic, Този трансфер беше неуспешен, именно поради факта, че Илиян не можа да се наложи. А той беше чудесен футболист. Сравни го с трансферита на Емил Костадинов, Балъков, И. Йорданов, че и Бончо Генчев даже и се запитай защо не успя. За мен най-големият трансфер на Левски е Мариян Христов и той е толкова успешен, защото Мариян престоя само една година в клуба.
Savicevic
на 02.11.2006 в 23:55:13 #56Mamin sin, прав си! Но най-големият трансфер на Левски не е Боримиров, а Илиян Илиев, който бе продаден на Бенфика 1995г. и игра 2 сезона там, но не можа да се наложи. Иначе Левски винаги е страдал от лоши шефове с може би само едно изключение-Андрей Желязков, един истински професионалист, пред когото свалям шапка.
Mamin Sin
на 02.11.2006 в 23:52:36 #55Пуснато на: 02.11.2006, 23:38 Mamin Sin я ми кажи състава на Арсенал само с трима неангличани ! Дали щяха да играят финал в лигата ??? Rafa Nadal, И при лимити за чужденци навремето големите отбори се оправяха. С големи треньори на първо време (а Моуриньо безспорно е такъв). А за един Челси си представи например Дрогба, Есиен и Чех (Балак може да е резерв) като чужденци. И заедно с Коул, Бридж, Тери и Лампард (най-вече) в добавка. Останалите може да са отвсякъде. А и не забравяй как Порто взеха ШЛ. Но думите ми бяха за Левски...
Fo_shizzle
на 02.11.2006 в 23:38:30 #54Автора на статията май е забравил да си свали червените очила
Mamin Sin
на 02.11.2006 в 23:28:43 #53Рафа Надал, прав си, ама наполовина. ЦСКА определено е по-слаб отбор отпреди 20-25 години, защото навън играят Бербатов, Стенли, Марто Петров, Бадема, Янев, че и Манчев ако щеш... Левски си е същия отбор в последните 30-40 години поради липса на успешни трансфери. Най-успешния трансфер на Левски (Дедо Боре) си играе в отбора. Другия такъв (Мариян Христов) е почти аут от футбола, а Илиян Стоянов не го броя въобще. Отсъствието на Сашо Александров или Иванков не може да се счита за фатално въобще. Така, подобни оправдания като твоите са меко казано нелогични, защото най-добрите играчи на Левски през последните години практически си играят в отбора. Големият проблем на Левски е неадекватното ръководство, грандоманщината и зпалянковското управление през последните 15 години. Това почнато от Лафчис, успешно продължено от Чорни и подлогите му Г. Марков и Е.Бакърджиев, сега Батков и Атанас Сираков просто довършват. Безкритичното отношение към големите издънки, помпенето на изкуствено самочувствие, натиска върху съдии, медии и противници вредят не само на отбора, но и на целия ни футбол въбще. Разбери ме правилно, не пиша това като запалянко на ЦСКА (не съм такъв отдавна), Черепа не е по- стока, ама поне трансферите им са успешни като правило. А Левски смачква и изтисква футолистите преди да ги продаде и затова те се дънят навън. Наско Сираков беше първия блестящ пример за това и сега имам чувството, че просто завижда и затова гледа да проваля момчетата, които искат да играят в чужбина. Само пердета като Илиян Стоянов имат шанс да се отърват и то след скандали. Но Наско и него му отмъсти, чрез Стоичков. Като завършек бих искал само да добавя, че ми е жал за талантливи момчета като Валери, Милан, Емо, Живко, че дори и Николай Михайлов (който иначе има данни да бъде добър вратар), защото в тази инфантилно-истерична атмосфера на Герена, с това помпане на празно самочувствие и най-вече с такива ръководители им предстои неминуем провал като футболисти или в най-добрия случай - кариерата на Гонзо. Искрено искам да не съм прав, ама ще съм! Запиши си това и го прочети пак след две години.
cskar
на 02.11.2006 в 21:31:07 #52Рафа прав си и не съвсем, с риск да се повторя, ще ти кажа, че и тогава и сега понятието шампион на Европа, на Испания, Англия и на Германия е постоянна величина, не може да девалвира.. А причините да сме на това е ниво са много, една от тях, че по татово време, уредените мачове за цял сезон са съзмерими с уредените днес за 1-2 кръга.
cskar
на 02.11.2006 в 21:29:04 #51Рафа прав си и не съвсем, с риск да се повторя, ще ти кажа, че и тогава и сега понятието шампион на Европа, на Испания, Англия и на Германия е постоянна величина, не може да девалвира.. А причините да сме на това е ниво са много, една от тях, че по татово време, уредените мачове са съзмерими с уредените днес за 1-2 кръга.
cskar
на 02.11.2006 в 21:13:51 #50Savicevic, точно така напълно споделям мнението ти за рекламите на фланелките, наистина първата реклама е точно на екипа на Сент Етиен и тя е ManuFrance, каквото и да означава това.
Savicevic
на 02.11.2006 в 21:05:24 #49цскар, нищо чудно, като нищо щяхте да биете Вила, все пак вие тогава англичаните ги биехте на почивки
А и Вила в никакъв случай не бяха по-добри от Ливърпул или Нотингам. А първата фаза в убиването на футбола бяха първите спонсори на екипите-май че беше "ИВЕКО" на Сен Етиен, или нещо такова 
И все пак мисля, че вариант с 2 групи и 8 отбора, от които само шампиони беше добър-тва беше до 95 година. Лошото е, че при сегашната ситуация е почти невъзможно да се повторят мачовете от едно време-Милан-Барса 4-0, Милан-Реал 5-0, Аякс-Байерн 5-2 и тем подобни в такива решителни фази...Сега това е абсолютна рядкост, защото отборите мислят най-вече за защитата, с все по-предпазливи тактики, губи се шоуто...Изключение беше мача Челси-Барса 4-2 преди няколко сезона, както и Милан-Ливърпул 3-3, това наистина бяха уникални мачове, но стават все по-малко и са плод по-скоро на стечение на обстоятелствата отколкото на някакъв стремеж на отборите и техните треньори... 
cskar
на 02.11.2006 в 20:51:22 #48пардон 'от 8 на 16 отбора."
cskar
на 02.11.2006 в 20:50:35 #47Савичевич, напълно съм съгласен с тебе, за мен УЕФА реже клона на който седи и не го осъзнава. За мен футбола умря когато шампионската лига бе увеличена от 8 на 18 отбора. В преносен смисъл. Защото тогава Мачестър Юнайтед и Басрелона отпадаха и не можеха да влязат в групите... Само, че там не искат Финал Монако Порто, а Арсенал Барселона, или Юнайтед Байерн. Това е. Помня, как на финалаза КНК в Дюселдорф 1981 Динамо Тбил;иси Карл Цайс имаше, 5 хиляди по трибуните на 50 хилядния Паркщадион. През 1982, на полуфинала Динамо Киев бе порязан срещу Вила, както и ЦСКА в Мюнхен. Ако в София сами сме си виновни, в Мюнхен се бяха погрижили отговорните фактори от УЕФА. Ти незнам дали знаеш, тогава в какви изключителни случаи се даваще директен червен картон, а Байерн поведе със спорна дузпа и на всичко отгоре бе отстранен Александър Александров. В крайна сметка ЦСКА загуби с 4-0. Аз аз и днес ъм убеден, че бяхме по-добър отбор от Байерн, както и че ако бяхме стигнали финала, нямаше да загубим от Вила. Но УЕФА и тогава и сега си прави други сметки. И ние не сме в тях.
Savicevic
на 02.11.2006 в 20:35:22 #46цскар, не оспорвам, че онзи отбор на ЦСКА бе изключително силен. Трябва да съм пълен глупак, за да го сторя. За мен ЦСКА(1979-1983) е най-силният български клубен отбор за всички времена и резултатите го доказват. Шампионите са си шампиони, турнира на шампионите си е турнир на шампионите. Но просто мисля, че сравненията не са коректни. Има твърде много разлики между тези 2 периода в историята на играта, за да се правят паралели. Но да отстраниш в един сезон испанския и английския(тогава и европейски) шампион и да победиш немския е нещо, което български отбор едва ли някога отново ще стори, особено в тези условия на турнира, които го правят невъзможен за постигане на нещо. Направи едно сравнение-виж колко отбори от Източна Европа в сегашната схема на турнира успяха да стигнат до 1/4-финалите(ще ти кажа, 2 са-Галатасарай и ПАО, тва става въпрос от 1999-2000г. насам) и виж колко успяват за един такъв кратък период в КЕШ от едно време. Просто в УЕФА направиха такъв формата, за да осъществят по заобиколен път идеята на Г-14 за Европейска Суперлига. Разбира се, изцяло във вреда на такива като нашите отбори.
cskar
на 02.11.2006 в 20:25:59 #45Савичевич, прав си, и не съвсем. Да, испанските отбор имаха испанска идентичност и италианските италианска, но само толкова. Нима искаш да кажеш, че тогава шампиона на Испания бе слаб отбор, или тези на Германия и Англия или носителя на КЕШ? Ами то тогава и българските отбори нямаха бразилци в съставите си, а сега имат бразилци, нигерийци, че и французи и холандци... Аз мисля, че понятието шампион на Европа, на Испания, Англия и на Германия, не може да девалвира.. .
Savicevic
на 02.11.2006 в 20:13:15 #44cskar Регистриран на: 12.04.2006, 19:17 "От днес след всеки мач на Левски ще правя класиране "Ако Левски можеше да повтори ЦСКА" Според това класиране, в момента Левски е на първо място, честито. Накрая в заключение искам само да подчертая, че да 25 години са доста време, но тогава та и до сега, в Англия, Германия и Испания се дава само по една титла на сезон, така, че стойностите са съвсем съизмерими нали... А и шампионът на Европа е само един всяка година!!!. " ============================ Сравнението е некоректно, спекулативно и подвеждащо
. Не може да се сравнява 1982г. с 2006г. Ситуацията във футбола сега е много различна от тази тогава. От една страна, имаш една социалистическа България, където спортът е изцяло под подчинение на държавата, имаш едни школи, бачкащи на макс и непрекъснато вадещи добри футболисти, добре развити за времето си условия за футбол и пр. Имаш и едни европейски грандове, които могат да имат максимум до 3 чужденци в състава си(няма значение дали са от ЕС), имаш един турнир за КЕШ, в който няма поставени и непоставени и в който се случват непрекъснато всякакви сакатлъци за по-силните-като това да се паднат Ливърпул и Нотингам в първи кръг(случвало се е!) и същевременно някой по-малък отбор като Динамо Букурещ да достигне полуфинал за КЕШ(1984г.).
Кое от последните има общо с днешната ситуация? Почти нищо. Преход в България 
държавата не и пука за футбола, все по-голямо безпаричие в клубовете. 1995г. 
начало на мутризацията на родния футбол. Уредени мачове, школи, в които тренират само връзкари, привличане на набедени чужденци. Тиня, мизерия, смрад. През това време-няколко трансформации на ШЛ, увеличаване на наградния фонд, играчите от ЕС не се третират като чужденци, глобализация, глобализация, глобализация...Пари, много пари. Турнир на Шампионската лига, в който от 1/8-финалите нататък играят само грандове, всяка година, купуват най-големите футболисти и пр.
И какво излиза-нищо общо с 1982г. Никаква база за сравнение.