Вратарят на Левски Милан Миятович даде интервю пред "Дарик" радио и dsport, в което говори за адаптацията си в тима и в столицата, както и за тежкото падане, което претърпя преди дни в двубоя срещу Царско село. Националът на Черна гора коментира и мача на националния му отбор на "Уембли" срещу Англия, в който допусна 7 гола.

Нашименто от Левски ще бъде готов за битката с Берое

Нашименто от Левски ще бъде готов за битката с Берое

Той пропусна последните няколко мача на тима заради травма

Милан, най-напред, как си след това жестоко падане, което ти се случи на мача с Царско село, мина ли прегледи и как е положението?

- В първия момент помислих, че е нещо сериозно. Усетих, че нещо изпука, но продължих мача. Нямах болки. После ме болеше малко след мача, когато вече тялото поизстина, но сега всичко е наред. Не правихме прегледи, защото не усещах голяма болка. Докторът ми каза, ако усетя веднага да направим по-сериозен преглед, но сега вече всичко е наред.

Как се стигна до тази ситуация? Ти си висок човек и падна от доста високо, изглеждаше доста страшно...

- Имаше доста играчи пред мен. Излязох за топката, скочих, имах контакт с играчи, изгубих баланс на тялото и паднах неудобно. Но за щастие всичко приключи добре.

Не изпусна топката обаче, задържа я да не стане гол?

- Това се случва за секунди. Трудно е да размишляваш в такава ситуация. Всичко се случи много бързо. Инстинктивно пазих топката, като паднах.

Записа 9 или 10 суха мрежа. Броиш ли си колко мачове имаш без допуснат гол, откакто си в Левски?

- Не, важно е само да пазя добре, Левски да върви напред и да печели мачовете. А това дали ще е без допуснат гол или с е без значение. Приоритетно е да се спечели срещата.

Тоест, за теб няма значение дали мачът ще свърши 1:0 за Левски или 4:3, примерно?

- Ако трябва да избирам да спечелим мач с 4:3 или да завършим наравно, без да допусна гол, винаги ще избера да победим. Да, сухата мрежа дава доза самочувствие, както за мен, така и за играчите.

Мартин Райнов все още не е получил предложение за нов договор от Левски

Основен футболист на Левски все още не е получил предложение за нов договор

Мартин Райнов минава за един от любимците на треньора Хубчев

Преди мача с Царско село прочетох статистика, че си на трето място от чуждестранните вратари по мачове в Левски. Преди теб са Йоргачевич и Блажевич. И тримата сте от бивша Югославия, познаваш ли ги тях?

- Йоргачевич го познавам повече, отколкото Блажевич. С Йоргачевич сме пазили по едно и също време. Следях го докато играеше в Белгия. За това и него го зная повече. Но го познавам само като вратар, не и лично.

Очакваше ли така добре да ти се наредят нещата в Левски, да се утвърдиш? Знаеш, че конкурентът ти Николай Михайлов също е сериозно име.

- Както казах в началото, когато дойдох в Левски - няма значение кой пази, а да го правим добре и отборът да печели. А кой ще бъде на вратата това го решава треньорът. От нас двамата се иска да работим професионално и да даваме всичко, което можем на тренировките и мачовете.

Сигурно е голям плюс за теб, че разбираш езика. Помогна ли ти това за адаптацията?

- Да. Много е важно, когато разбираш всичко, което говори треньора. Така разбирам какво иска и търси от мен. Това ми помага да бъда по-добър и по-добър.

Намери ли вече приятели в отбора, след като с българите можеш по-лесно да комуникираш, а сигурно и с другите на английски?

- Още от първия ден не успявам да отделя някой. С всички съм в много добри отношения. Всички ме приеха много добре. Със сигурност много ми помага това, че зная доста езика и мога да говоря на български. Не всички играчи знаят толкова добре английски, за да мога да комуникирам.

Тоест, нямаш по-близки футболисти в отбора, някои с които излизаш по-често, да си по-добър приятел?

- Семейството ми е тук и с него прекарвам доста време. А когато сме на лагер преди мача или когато пътуваме за гостуване дружа с всички. Не мога никой отделно да изтъкна.

Каза семейството, разкажи малко повече за себе си извън футбола?

- Ожених се преди две години и половина. Ако знаех, че е толкова хубаво да имаш дете сигурно бих направил това и по-рано. Сега, наравно с футбола, най-важното нещо ми е семейството. Когато ви се роди дете разбирате защо живеете. Защо се борите и правите всичко в живота.

Левски чака Славчев да си промени мнението до дните след Коледа

Левски чака Славчев да си промени мнението до дните след Коледа

Вижте подробности

Сега на Левски му предстоят доста важни мачове и за първенството и за купата. Готови ли сте за тези предизвикателства, които се задават?

- Мисля, че да. Сега след тази пауза за националните отбори се върнаха контузените футболисти. Това е много важно за нас. Сигурно сме готови и мисля, че може да направим добри резултати - да спечелим всичко мачове до края на годината и да продължим за купата.

Кое е по-важно - първенството или купата, или не може да се разделят така?

- Със сигурност целта ни е трофей. Това може да дойде по-лесно през купата, но няма да се откажем и от първенството. Ще дадем всичко от себе си, за да направим добри резултати, да спечелим колкото се може повече точки.

Сега ще гостувате на Берое, който ви победи на "Георги Аспарухов" с 3:1. Имате ли желание за реванш точно срещу този отбор?

- Със сигурност има. И то не само за реванш. Ние във всеки мач излизаме за победа. Точките ни трябват, за да изкачваме върха на класирането. Но да, имаме желание да се реваншираме и за тази загуба на "Герена".

Наложи се в Левски, а за националния отбор на Черна гора пази на "Уембли". Какво беше чувството, макар че да ти вкарат 7 гола не е много хубаво, но пък игра срещу един от най-добрите отбори в света?

- Като резултат не се получи добре, но може би такава е реалността. В този момент бяхме без десет контузени играча. Говоря за титуляри. Знаеше се, че ще загубим на "Уембли", но не сме си и представяли, че ще е с толкова много. Разликата в класите е много голяма. Но пък от другата страна стои задоволството да играеш на такъв стадион, пред такава публика и отбор. По отношение на формата и силата Англия е сред трите най-добри отбора в Европа, а защо не и в света.

Как се чувстваш в София извън футбола? Харесват ли ти града и хората?

- Да. Както казах, много ми помага това, че зная езика. Че разбирам доста. А и генерално, ние сме на Балканите. С малки изключения темпераментът е един и същ. Културата е същата и за това не ми беше трудно да се адаптирам и да свикна с обстановката.

Хората познават ли те вече по улицата? Спират ли те и заговарят ли те феновете?

- Да. Искат да се снимаме.