Левски бе разпнат точно на Разпети петък - от Ботев (Пловдив) в последния шампионатен кръг. По-голямата част от "сините" привърженици изпитаха поредното разочарование. Най-страшното беше, че вече загубите дори не ги учудват и те чак започват да свикват с тях. Толкова са се ядосвали в последно време, че вече сякаш им е все едно. Стават все по-апатични към отбора и идеята, която ги е накарала да заобичат футбола, която им е давала неописуема еуфория през годините. А от апатията по-страшно няма.

На 11 април обаче се случи Синия Великден.

Цялото усещане през деня изобщо не е както преди последните дербита. Слънцето грее топло, но не горещо, и някак си те приканва и този път да грабнеш синьото шалче, да отидеш на стадиона. Стигаш там и вместо шепа отчаяни ентусиасти, виждаш да се стича любимото море от всякакви хора - майки и бащи с децата си, влюбени двойки с "Л" на гърдите, луди ултраси, вдигащи всичко във въздуха и неспиращи да пеят, познатите "стари муцуни" от публиката, минали през какви ли не периоди с любимия отбор. Всички тези хора изобщо не изглеждат така, все едно са се предали, или са теглили една голяма майна на отбора. Напротив! Взели са си отпуск или са тръгнали по-рано от работа, събрали са семейството или тайфата от агитката, купили са си бира и се стичат към стадиона с усмивки и песни на уста.

Преди мача, един бивш колега бе написал в социалните мрежи "Ако смяташ, че няма смисъл да ходиш на стадиона, значи просто не си от този отбор!". Ето тук някъде изпитваш онази тръпка от "сините" мачове, която смяташ, че си забравил.

Снимка 350277

Източник: Официален сайт на Левски

И Левски воскресе!

Дали настроението се пренесе от терена към трибуните или обратно, но този път Левски игра срещу ЦСКА без познатия страх. Делио Роси заложи на най-добрия си и най-офанзивен състав, откакто пое отбора. И най-после постави Габриел Обертан на крилото. В исторически план Левски винаги е играл с остри крила и силен таран, който да завършва атаките. Затова и в момента Серджиу Буш и Обертан са толкова обичани от феновете - "сините" отдавна не бяха играли по този начин, и то срещу големия си враг. А това бе неочаквана радост за публиката, на каквато едва ли много от тях се бяха надявали преди мача.

Естествено, след това прибраната игра и особено глупаво пропилените шансове за контраатаки, с които съперникът да бъде окончателно туширан, те връщат в реалността и те хваща яд, че резултатът не е поне 3:0. Но Левски постигна целта си и взе сладък реванш. Делио Роси заслужава похвали за състава си, смените и за това как отборът затваряше всички свободни пространства, когато ЦСКА владееше топката. Той обаче определено трябва да поработи върху постоянството на отделни играчи и върху скоростта, с която топката се отиграва, след като бъде отнета в центъра. Което Левски направи много често, но не успя да материализира.

Снимка 350276

Източник: Официален сайт на Левски

Така или иначе, "сините" фенове изживаха своя Великден, който заслужаваха. Левски отдавна не беше изглеждал толкова силен, сигурен и превъзхождащ ЦСКА. Публиката в секторите "Б" и "В" се радваше, пееха се песни след мача, във въздуха витаеше онази сладка "синя" радост. Но както се пее в една велика песен: "That was yesterday". Левски воскресе, но за "Воистина воскресе" е още рано.

Снимка 350238

Източник: LAP.bg

Няма какво да се лъжем - Левски е нестабилен отбор (и като цяло клуб), който във всеки един момент може отново да те смъкне на земята и да те върне в немощната си реалност. Изобщо, да те отблъсне с цялостната си продукция за пореден път. И през миналите години, по средата на цялостното си трагично представяне, дали ще е на по-задно място след куп от загуби, дали ще е дори във втората седмица или пък ще се бори за титлата, тимът изведнъж прави запомнящ се мач, който те кара отново да мечтаеш. И аха да повярваш, че мъките са свършили - ето ти новото разочарование след голямата мимолетна еуфория.

Справка - онзи финал за Купата с Берое, болезненият мач за титлата със Славия, финал за Купата с Черно море... Ех, тази купа. Затова и голяма част от публиката на Левски още не смее да се израдва докрай.

Снимка 350235

Източник: LAP.bg

Но до финала има време. Факт е, че Левски се събуди точно срещу големия си съперник и показа най-вече на своите фенове, че още има живот в него. Дали играчите на Делио Роси, от лазене, вече започват постепенно да се изправят и да ходят, предстои да разберем. Но за всеки левскар е важно, че този Великден се състоя. Той може да обърне нещата в баланса срещу ЦСКА и да даде шанс на Левски най-после да спечели трофей.

Тогава ще разберем дали Левски "Воистина воскресе".

Левски победи ЦСКА с 2:0 в първи полуфинален двубой за Купата на България

ЦСКА попадна в "синия" капан! Левски матира "армейците" и докосва финал за Купата на България

Безценен успех за вековниците с 2:0, големият герой се казва Серджиу Буш