Макар и дошла нещастно в даденото от съдията продължение, загубата на Левски от Литекс бе съвсем заслужена. На първо място "оранжевите" имаха значително повече голови положения и никой не може да отрече това.

Върхът беше в 72-ата минута, когато Ивелин Попов на два пъти от чисти позиции не успя да вкара топката във вратата за 2:0. Вярно е, че ловчанлии бяха облагодетелствани след като поведоха в 36-ата секунда и след това можеха да чакат изгодния момент за контраатака, но това е част от футбола. Пък и "сините" сами са си виновни, че двубоят започна с гол от съблекалнята.

В дербито с Литекс ясно се видяха множеството проблеми в играта на Левски. Те са свързани най-вече с работата на спортно-техническото ръководство на отбора. Нека да започнем с най-грубата грешка, която беше направена в 76-ата минута. Тогава, само три минути след като "сините" стигнаха до 1:1, Христо Йовов бе сменен от Георги Сърмов. Пълно недоумение буди, че бе изваден нападател и бе пуснат в игра дефанзивен халф. За каквито и да е хипотетични вътрешни размествания евентуално да се говори, тази смяна е недвусмислен сигнал за пазене на резултата. И действително Левски се прибра в своята половина. И логично и заслужено получи втори гол. Затова и много странно прозвучаха думите на Станимир Стоилов след края на мача, че Левски е трябвало да не спира да атакува след изравняването.

До гола на "сините" Йовов бе бледа сянка на себе си и имаше основание да бъде сменен с Николай Димитров. Точно след като резултатът бе изравнен обаче смяната му бе неуместна, защото можеше да се предположи, че Литекс ще тръгне по-активно напред, за да търси победата пред своя публика, както и стана. При такова игрово развитие се отваряха по-големи пространства и Бижутера можеше да е по-ефективен. Или пък Хичо. Но на терена обаче се появи т.нар. разбивач, при това твърде неопитен, в лицето на Сърмов. Как да продължиш да атакуваш?

Напред с бавния Джайеоба и с един дефанзивен играч повече? И защо Левски изневери - без да има сериозни спортно-технически аргументи за това - на офанзивния си стил?

Като говорим за смени сполучливо се оказа влизането на Тасевски, който вкара и хубав гол. Само че тук изниква друг въпрос - защо на терена остана цял мач Бардон, след като той трябваше пръв да излезе от игра. Едно, защото бе слаб и второ, защото в един момент той бе доста близо до втори жълт картон, а Левски има с него две "опарвания", че в такива ситуации не може да бъде достатъчно хладнокръвен (да си спомним изгонванията му при загубите срещу Шалке 04 в София и срещу ЦСКА за суперкупата през 2006-а).

Трябва да добавим, че Дарко Тасевски можеше да почне мача рещу Литекс точно на мястото на французина. Позицията зад нападателя явно е по-вкуса на македонеца, а и Боримиров и Ричард имаха задължително място в стартовия състава конкретно за този двубой. Даниел заради това, че е има характер и е лидер, Ричард - заради това, че "сините" нямат в момента друга дефанзивен халф като него. Отделен е въпросът, че и двамата не се представиха в Ловеч много убедително.

В полузащитата за пореден път изпъкна един изключително тежък проблем - играта на Левски в градивен план е много шаблонна, предсказуема и за капак - бавна. Дългото разиграване по ширината на игрището няма как да изненада сериозен отбор, когато не завършва с неочакван и нестандартен пас. Мечо Телкийски, който бе много слаб от началото на сезона, този път игра по-раздвижено, но така и не успя да направи нещо сериозно.

Връщайки се отново към напълно неуместната трета смяна в състава на Левски, не може да не се направи паралел и с мача между двата отбора за суперкупата преди месец. Тогава след почивката бяха направени три промени в "синята" единайсеторка, които не подобриха качеството на състава, а напротив, и същевременно подсказваха прекалена увереност, че Левски ще съумее да запази до края минималната си преднина от 1:0. И тогава шампионът логично бе наказан пак в последните секунди. Но в продълженията Литекс не се възползва от психологическото си предимство, така както сега и Левски не го направи след като изравни.

В съботното дерби в Ловеч за пореден път се видя, че Левски има огромни проблеми в защита. Парадоксално обаче човекът към когото можеше да има най-голям скептицизъм с оглед на това, че е играл много малко за "сините" - Веселин Минев бе
най-убедителният в отбраната. Опитната двойка Топузаков - Томашич разочарова напълно. Но твърде спекулативно е да се каже, че щеше да е по-добре ако бяха играли новопривлечените Бензукан и Рабе. Защото те са съвсем отскоро са в тима, а и току-що се бяха прибрали от Африка след мач за олимпийския отбор на Мароко. Освен това, Топузаков е лидер, а един отбор в криза се нуждае от такива фигури. Но те трябва да са на ниво и в спортно-технически план.

Проблемите в защитата на Левски съществуват отдавна и до ден-днешен не са задоволително решени. Очевидно е, че на "синия" тим му трябва десен бек и че двамата мароканци и Минев трябва да получават максимален брой шансове за изява.
Накрая трябва да се каже, че Литекс заслужаваше тази победа след като преди това на два пъти губеше нещастно срещу "сините" в решителни мачове - за купата и суперкупата.

Този път късметът се усмихна на "оранжевите" - в един оспорван, но неособено качествен мач. При всички случаи обаче българският футбол печели от дербита като Левски - Литекс и колкото повече отбори от провинцията се доближават до стандартите на ловешкия клуб - толкова по-добре.