Критиката към Хубчев е все по-неоснователна...

Петър Хубчев е един от най-добрите треньори в България. Това без никакви уговорки и грам ирония. Доказвал е качествата си не един и два пъти. И то в отбори, в които не е ясно дали и Жозе Моуриньо би се справил.

В България обаче търпение към специалистите, независимо колко опитни и качествени са те, няма. Тук треньорите са по-лесно заменими от конусите на тренировъчните терени. При пристигането си във всеки нов клуб те биват посрещани като звезди, а понякога броени седмици след това се оказва, че явно всички едновременно са сбъркали в преценката за даденото голямо име. И той всъщност за нищо не става.

Източник: LAP.bg

Истината е, че трябва време. Такава е ситуацията дори във водещите футболни клубове в европейски и световен мащаб, както нееднократно имаме възможността да се уверим.

И ако в Барселона, Юнайтед, Сити и Байерн проявяват търпение към треньорите си, въпреки че там натискът е далеч по-силен, а и многократно по-обоснован и обясним, с оглед високите цели, то в нашата футболна действителност подобна припряност по-скоро не е логична.

Левски с важни три точки срещу Локо (Пд), "сините" окупираха върха в efbet Лига

Найджъл Робърта с победен гол за столичани

Един отбор, преди известно време, заложи на тотална промяна в състава си. Вкара в обръщение предимно млади имена и заложи всичко на тях и таланта, с който бяха натоварени. Съответно те и до днес се ползват с безупречно реноме в планетарен мащаб. Стилиян Петров, Димитър Бербатов, Мартин Петров. И не само. Някои нямаха късмет и бяха споходени от безброй контузии, поради което не успяха да постигнат популярността на изброените. Като Методи Деянов, да речем. Но е ясно за какво става дума. Понякога е необходимо търпение и много работа, за да постигнеш оптимален резултат след два, три, пет и колкото и да било сезона.

Източник: GettyImages

Ако не разполагаш с това време, става и с пари. Вземането на нови и нови имена обаче, преди да си изградил основата на своя състав, крие неприятни рискове. А след това води до разпродажбата на взетите нови и спад в представянето дори под нивото, на което отборът е бил преди това.

В Левски трябва търпение. А Хубчев е великолепен треньор.

Доказал го е нееднократно. И няма нужда някой да му го признава или отрича. Вече и в Левски. За последно, с всичка сила, в мача с набралия неимоверна скорост, вдъхновен Локомотив (Пд). Не че една отделна среща е категорично мерило, но страхотен футболист като Димитър Илиев, да речем, не изглеждаше на себе си на "Герена". И това не се дължеше на факта, че не е имал ден и т.н., както бе спекулирано. А на това, че му бе противодействано по начин, по който не успяха да го сторят дори съперниците на Локо в Европа. И на пловдивчани беше дръпната ръчната. Левски можеше и да загуби точки, но в същото време бе възможно да спечели и с 5:0. А точен изстрел на съперника и наистина сериозна опасност пред Миятович бе видяна само веднъж в мача. И то с доста уговорки.

Източник: LAP.bg

Крахът в Европа бе очевиден. Основно защото Левски реши да се надиграва с оказалия се последен опонент на тима. А не се затвори в страхлива черупка. И още нещичко има по тази тема. Положението, в което бе замесен Живко Миланов в първия двубой с АЕК. Да, става дума само за фрагмент от срещата, но след това той се оказа много, много съществен. Реваншът е без коментар. Там "сините" се нуждаеха от много голове и се оказаха принудени да действат така, както не биха искали, а може би и към момента не умеят, с оглед футболистите, с които разполагат.

Томислав Русев: Намазаният с много гел португалски съдия знае, че изгони Миланов по скандален начин

Вижте какво още каза той

Друг акцент - в Левски в даден момент, съзнателно или не, всичко бе ориентирано около Давиде Мариани. Не защото такива са били инструкциите към състезателите, а защото най-добрият футболист на терена често става притегателен център. Който е играл футбол, знае горе-долу за какво става дума. Това невинаги е предопределено тактически. Понякога се случва с течение на самия мач.

Хубчев: Победа срещу АЕК? Футболът е нелогичен, не градим играта си около Мариани

"Аз не виждам отборът ни да е уморен"

След това обаче Мариани вече го нямаше. И Хубчев, а следователно и Левски, трябваше да се нагажда към обстановката без този вече неналичен притегателен център. При пристигането си Найджъл Робърта бе систематично критикуван. Още преди да сме видели и една минута игра от него. Ето обаче, че явно преценката на Хубчев и компания за него не е била съвсем погрешна, предвид головете и асистенциите му напоследък. Младият играч ще бъде с основна роля и в дербито с ЦСКА, ако се заложи на него. Защото е в подем, макар и не в степента, в която бе Мариани. Но именно заради това пък в тима има лидери на мнение, а и не само. Сред които е Живко Миланов. Брилянтен и безценен за Левски, що се касае до изнасянето на топката и захранването на нападателите с центрирания, след които се изисква минимално усилие, за да бъде продължена топката в мрежата. Точно поради това и неговото отсъствие се оказа толкова голям проблем в заключителните мачове от Лига Европа, след като бе изгонен.

Източник: LAP.bg

Хубчев отговарял троснато на въпросите към себе си... Държал се некоректно. Защо? Защото за него "Как видяхте мача отвътре?" не е съществен въпрос? Особено след негативен резултат за Левски. И Отмар Хитцфелд не обичаше да му задават въпроси и отговаряше сопнато по време на активната му треньорска кариера, но това не му попречи да бъде доста успешен.

Източник: LAP.bg

Хубчев е безцеремонен, що се касае до дисциплината. Нещо, от което в България се нуждаем. Крещящо. За да няма разделения, групички и хора, които смятат, че са по-големи от клубовете си. Немската школа изиграва по перфектен начин ролята си в бекграунда на бившия селекционер. Но по-паметливите, както е модерно напоследък да се казва, помнят, че всъщност той си бе "типичен германец" в отношението си към футбола и в професионализма си, далеч преди да стане помощник в Айнтрахт, а след това и треньор на втория тим на клуба.

Заради своята апатия към несъществените питания, Хубчев не може да бъде категоризиран като "слаб" треньор.

Източник: LAP.bg

Дори не е необходимо да сте от въпросните "по-паметливи", за да си припомните представянето на Берое през 2014, 2015 и 2016 година. И сезоните около този период. Старозагорският тим не бе попадал в тройката от титлата си през 1985 година. А за два сезона завърши втори, след това и трети в страната. Спечели Купа на България срещу Левски и Суперкупа срещу Лудогорец. Между другото. Но сигурно и това е било плод на някакъв късмет или "силен етап" от треньорската кариера на Хубчев...

Ако Левски освободи Хубчев неоснователно на даден етап от престоя му на "Герена", рискува да навлезе отново в сякаш безкрайната спирала, от която не е излизал в последните 10 години. И с течение на времето да се превърне перманентно в кандидат-шампион само на теория.

Източник: LAP.bg

Ако специалистът получи кредит на доверие, няколко сезона време и много търпение, може да върне отбора, а и клуба там, където всички левскари смятат, че му е мястото.

Дали това ще се случи? Със сигурност ще е по-лесно с Хубчев, отколкото без него.