Как превърнаха хищника в жертва (трета част)

След напускането на Костов, Г.Иванов води отбора в два мача. Загуба в Ловеч, загуба на "Герена" и викове оставка. Една от знаковите личности през последните 20 години за клуба окончателно напусна отбора. За съжаление беше придружено с поредната отвратителна сцена от братоубийствената война в синьото семейство. Пред кантората на Батков Г.Иванов наруга Сираков, а противниците на сините доволно потриваха ръце. Няма как да е друго, щом като Сираков с 24 и Иванов с 11 трофея за ФК "Левски" са врагове. В.Павлов в един и Яс. Петров в останалите седем мача довършиха първенството. За отбора остана утехата от победата в дербито, а Петров си заработи личен реванш и е един от малкото треньори на сините през последните осем години с положителен баланс в него. За феновете остана поредната нулева година. А за присъствалите зрители на последния мач и наказанието да гледат как футболисти на ФК "Левски" се радват на бронзови медали и си правят фото сесия край терена. Немислимо и невиждано до преди две, три години!!! Единственият светъл лъч беше, че много преди началото на новия сезон се знаеше кой ще води отбора в следващото първенство.

Сезон 2012-13 г. отборът започна с треньор Илиян Илиев. Но преди коментар на този сезон, трябва да се върнем около два месеца по-рано, когато за първи път се появи "дъвката" връщане на Ст. Стоилов на "Герена". "Дъвка", която периодично се пускаше в употреба през следващите години от управниците на ФК "Левски". В деня на напускането на Г.Иванов в кантората на ул. "Алабин" се провежда и среща между Батков, Тонев и Ст.Стоилов. В онзи момент Стоилов от шест месеца е безработен, какъвто остана и до края на годината. Все още за някои е недоказал се треньор, който е постигнал успехите си благодарение на късмета, протекцията на Сираков, плажа в Италия, разположението на планетите и т.н. Странно звучи, но тези доводи се чуваха в частни разговори и от някои от силните хора на "Герена". Наричан от чужди и "свои" метеоролог и агроном заради битката му за по-добри условия по българските стадиони, Стоилов представя на Батков и Тонев условията си за да стане треньор на отбора. Едно от тях е Сираков да работи под каквато и да е форма, дори и като съветник, но да е близо до съблекалнята на отбора. Батков се съгласява, Тонев категорично е против.

Защо, той си знае. Предлага му да започне работа, пък някога във времето ще върнат Сираков. Стоилов не прави компромис със стила си на работа и разговора приключва. Специалистът обясни пред медиите, че няма как да поеме отбора ако не е сигурен, че в клуба ще се работи според неговите изисквания. Разбира се тези, които наричаха Стоилов агроном и метеоролог максимално разработиха клишето "на Левски не се отказва". Времето доказа, че тези думи звучат добре за ухото, но не са полезни за ФК "Левски", когато "ДА" се казва само заради шанса да се попълни личната треньорска визитка с работа в престижен клуб. Фактът, че във времето не се стигна до договор със Стоилов, дори и когато нямаше никакви пречки това да стане доказва, че тази тема е била използвана като дъвка за пред феновете. Мое лично мнение е, че в този ден Иво Тонев пропиля шанса си да се нареди до най-успешните ръководители на ФК "Левски". Сезонът с треньор Ил. Илиев може да се нарече всичко или нищо. Това е характерно за хазарта, но едва ли някой левскар би се съгласил, че е правилно за клуба ни. Не само, че не е правилно, но не е характерно за философията на развитие на клуба ни през годините. Да се спечели трофей на всяка цена, а след това потоп.

Как превърнаха хищника в жертва (първа част)

Хронология на метаморфозата в ПФК Левски

Беше осигурен бюджет над два и половина пъти в повече от годината, в която сините участваха в груповата фаза на ШЛ. Нови 17 футболисти - Ж.Силва, Ели, Карвальо, Ил.Йорданов, Родригес, Ст.Велев, Марсиньо, Везалов, Михелич, М. Василев, Мих. Иванов, Ив. Василев, Цв.Тонев, Прохазка, Опоку, Пл. Димов, Ст. Ангелов. За пример още едно сравнение с отбора от ШЛ. Заплатата на Силва сумарно се равняваше приблизително на заплатите на Бардон, Томашич и Вагнер. Илиев започна работа с голяма амбиция. Но се усещаше, че нещо не е както трябва. След отпадането от "Сараево" истината лъсна. На първата тренировка треньорът не получи подкрепа от никой от ръководството и останалите началници в клуба. Беше оставен сам да поеме негативните реакции на дошлите на помощното игрище фенове. В синьото семейство винаги заедно са посрещали успехите и загубите. Но кой да го знае? Като се прибави и започването на реванша в "Сараево" без синята публика, което се случи и в Ловеч месеци по-рано, каква по-точна картина на обстановката в синия клуба. На думи всичко е прекрасно, а в действителност - кошер с оси. Илиев успя да си издейства назначаването на Боримиров като част от отбора, за да чувства някаква лична подкрепа.

След отпадането от евротурнирите отборът постепенно набираше скорост. Загубата в дербито допълнена и с другите две в Разград и Пловдив не бяха приятни за окото, но сините продължаваха да са основен претендент за титлата. Междувременно се започна строежа на нов стадион. Може би единственото положително събитие през последните години в клуба ни. Тонев заслужава поздравление, че постави началото на строежа. Обещанието беше, че два сектора ще са готови за 100 годишнината, а целия стадион за сезон 2016-17 г. Презентацията беше на ниво, слайд шоуто впечатли всички левскари, Тонев беше в стихията си. Обещания, обещания. С тях си останахме. И макета на мечтите във фен магазина. Поредното надценяване на възможностите! През пролетта беше елиминиран "Литекс" за Купата. Но след равенството в гр. Гоце Делчев Илиев не издържа и хвърли кърпата въпреки, че решителните за първото място мачове предстояха, включително и полуфинал за Купата. Защо обстановката в съблекалнята и в клуба накара треньора да напусне? Защо никой от ръководството не застана твърдо в негова подкрепа? Дали "малките" компромиси от страна на треньора в съблекалнята не му изиграха лоша шега? Риторични въпроси.

Помощникът на Илиев беше назначен за старши треньор. Н.Митов беше част от екипа на Велев и имаше съществен принос за спечелването на последната титла. Като възпитаник на школата на клуба старши треньорът имаше всичко от гледна точка мотивация и критерии за успех. Победа в дербито (последна от 2013 г. до историческия му край), победа в полуфинала за Купата, реална възможност за дубъл, феновете са в еуфория. Точно в тези дни трябваше шефовете в клуба и най-вече Тонев да не се поддават на емоциите. През годините много пъти клубът е бил в подобна ситуация и ръководителите са знаели как се действа за да тушират напрежението в играчите, но и да не им позволят да празнуват преди последния сигнал. Загубата във финала за Купата не послужи като сигнална лампа. След победата над "Лудогорец" Тонев отиде на пистата да приема овациите на публиката!?!?

Другите началници също се появиха за разлика от деня след Сараево. Вечерта след мача "разпускането" продължи в известно нощно заведение. Традиция, присъща за отбора от ст. "Локомотив", но не и за клуба от "Герена"! През седмицата преди мача с "белите" в клуба се коментираха кои песни да се пуснат при вдигането на купата, как да се направи изпращането на Йовов... Тиганът беше сложен. Въпреки, че Митов не веднъж е виждал как са действали в подобна ситуация предишни ръководители на клуба и знаеше какво не трябва да се прави, не успя да овладее ситуацията. Направи компромис. И това птиче отлетя. Случи се за първи път на ФК "Левски" и за втори път на ръководен от Тонев клуб да губи решителен мач за титлата на своя стадион. От хазартното "всичко или нищо" за ФК "Левски" остана второто, но и сметката за плащане.

Юбилейният сезон започна с назначаването на Сираков като директор. Провалите принудиха Тонев да направи този ход. Най-малкото е, че със сигурност щеше да се затвори устата на един от критиците. За Сираков имаше само един проблем, но от огромно значение. Някогашният респект в клуба към личността му беше подменен с омраза. След уволнението му видимо се дистанцира от процесите във ФК "Левски". Периодично изказваше мнението си в медиите. Този факт заедно с леещите са като от ведро в пространството обвинения от посока "Герена", като ефекта на китайската капка даде резултат. Назначаването му на директорския пост вместо усмивки на първата тренировка, предизвика намръщени физиономии в съблекалнята и пред тунела на стадиона. На този фон контрастираше усмихнатото лице на Батков докато слушаше нелицеприятните думи от някои фенове в посока новия директор. Сираков започваше работа в минно поле. Единственият му правилен ход беше да назначи Ст. Стоилов.

Само в тандем с този треньор можеше да се справи с нескритата неприязън към него в съблекалнята. Преди години Сираков уволни спечелилия дубъл Д.Димитров, защото прецени, че ще е полезно за развитието на клуба. На първата си пресконференция в интервал от няколко секунди Сираков направи два компромиса!!! Обясни, че няма да прави усилия да върне Стоилов и че ще остави за треньор провалилия се седмици по-рано Митов. Последвалите събития в клуба отново доказаха, че с компромиси най-сигурно се стига до провал. Сезонът на юбилея ще се запомни с нови 14 футболисти - Генков, Макриев, Бру, Блажевич, Туре, Мир. Иванов, Божинов, Перес, Крумов, Белаид, Нунеш, Баштош, Чмовш, Лопес; пет треньора за една година - Митов, В. Павлов, Йоканович, Здравков, Топузаков; началото на сериала "Гаджев си тръгва"; Батков отказа клуба да участва във финансирането на юбилейните тържества; началото на невиждана негативна серия в дербито.

Как превърнаха хищника в жертва (втора част)

Една ретроспекция на случващото се в Левски за последните 10 години

Неслучайно оставих за финал "Събличането на Петев". Това беше лакмуса, който разкри в пълна степен средата, която се е създала във ФК "Левски" през последните години. На 10 метра от съблекалнята, в която години наред Гунди е обличал синята фланелка и на 50 метра от мястото, където над двеста хиляди левскари го изпратихме с Котков в последния им път, не беше унижен Петев и подигран Сираков. Беше поругано сакралното място за всеки левскар, в каквото се превърна нашият стадион след злокобната 1971. Феновете имат право да имат своите пристрастия, позитивни или негативни. Ръководителите на ФК "Левски" са тези, които имат призванието и задължението да пазят символите на левскарството и да възпитават левскарите. Всички тези, които в онзи ден са били част от ръководството на нашия клуб и позволиха да се случи срамната сцена на стадиона символ за левскарите, се покриха с позор.

Автор: Петър Димитров - бивш
говорител на националния фенклуб