Как превърнаха хищника в жертва (втора част)

Преди дни ви представихме едно любопитно мнение за случващото се в ПФК Левски в последните близо 10 години, което е разделено на части. Първата вече публикувахме в ТОПСПОРТ, а днес е ред на втората. Ето я и нея.

Сезон 2010-11 г. започна с нов треньор - Ясен Петров. На представянето специалистът беше откровен. Обясни, че е тренирал само юноши. През сезона се взеха 14 нови - Младенов, Дембеле, Грийн, Матондо, Мюлдер, Ив.Иванов, Пл.Илиев, Д.Димов, Видович, Слори, Акалски, Телкийски, Щърков, Топузаков. Всичко започна като по ноти. Победен рейд и групова фаза в Лига Европа, победа в дербито, головата машина Дембеле работеше на пълни обороти. Всички очакваха нова приказка, припомняше се постоянно, че и Ст.Стоилов направо от юношите е поел ФК "Левски". Видно беше, че Яс. Петров има професионални качества.

Доказа го след време и в Китай. Но! В синия клуб винаги е имало неписан закон, а спазването му е било в основата на успехите на ФК "Левски". Шефовете са шефове в клуба. В съблекалнята и край тъча шеф е треньора. Няма смисъл да изброявам имената на треньорите през годините, които са изграждали и защитавали със силата на характера си това правило. Петров направи компромис. Причините са без значение. Странно изглеждаше гледката от репортажите на подготовката в Кипър, когато се виждаше треньорът да седи на пейката, а в центъра на терена директорът Г.Иванов да дава указания на играчите. Закономерно се стигна до загуба в дербито на "Герена" за първи път след 25 години. След мача вратарят на гостите откровено си призна, че не вярвал на очите си като гледал таблото с резултата. След компромисите още по-закономерно се стигна до провала в борбата за титлата, отпадане от турнира за Купата далеч преди финала и напускането на треньора.

В началото на сезон 2011-12 г. вече и де юре директорът Г.Иванов стана и треньор на отбора. Декларира, че ако сините не спечелят титлата, ще си подаде оставката. Бяха привлечени 12 нови футболисти - Цветков, Старокин, Калво, Райков, Арс, Диамунтен, Жуниор, Рамос, Пинто, Т.Христов, Башлиев, Рисп. Правеше впечатление, че от шампионския отбор на Велев бяха останали само шест играчи. Много скоро след трансфери или напускане по взаимно съгласие през сезона останаха само Гаджев и Йовов. Христо остана и единствен от времето на "Синята приказка". За две години съставът беше подменен заради новата схема на игра. Времето щеше да покаже дали ще е добре за ФК "Левски", в който приемствеността на всички нива винаги е била основен фактор за съхраняване идентичността и характера на клуба. Въпреки че бяха продадени всички футболисти, резервите и заместниците им от времето на "Синята приказка", а също и Дембеле за доста добри суми, все по-усилено се заговори за финансова криза в отбора. Знакови фигури от миналото на отбора предупреждаваха, че клубът не се развива добре, но бяха заклеймени като врагове. Не и без помощта на част от медиите. Батков отричаше. След време се оказа, че всичко е било вярно. Нямаше как да не се случи. Лесно се харчат натрупани пари. Но и бързо се свършват. Да се разчита само на трансфери е до време. Същото е и с кредити. Без успехи в България и Европа не става. ФК "Левски" застрашително се насочваше към "спиралата на смъртта". Отпадането още в първия кръг в Лига Европа, шестте загуби за първенството, в това число и в дербито, доведоха до отстраняването на треньора Иванов. Ант. Здравков води отбора в един мач, Батков назначи Н.Костов - седми треньор за три и половина сезона. Г. Иванов остана само директор.

Как превърнаха хищника в жертва (първа част)

Хронология на метаморфозата в ПФК Левски

В резултат на недалновидното си управление в началото на 2012 г. Батков беше принуден да се раздели с пълната власт в клуба . Едва ли и днес някой може с точност да определи, като какъв и защо беше изпратен на "Герена" Иво Тонев - доказал се с успехите си във футбола ръководител, наместник, приносител или отговорник на финансови средства или нещо друго. Сигурни бяха два факта. Че като дългогодишен управленец на пряк съперник на сините, не един и два пъти е акумулирал лична неприязън от страна на феновете и че амбицията му да успее на "Герена" е на степен ултрамакс. Тонев беше изправен пред дилема. Дали да пренесе практиката на управление от предишния му клуб, която през последните двайсетина години в общи линии се свеждаше до: позволяване да се обособи групичка от тартори в съблекалнята, за които не беше проблем да сменят поредния треньор; назначаване на позиции в клуба на база лични приятелства; редовно посещение на президента и Тонев в съблекалнята след поредната криза в отбора, последвани от също поредните обещания пред медии и фенове за светло бъдеще. Знакови фигури от миналото на Славия в управата бяха "бонус" за феновете на железничарите. С този начин на управление се спечели една Купа на България в далечната 1995 г., участие в един на практика финал за титлата на стадиона в кв. Свобода, завършил 5-3 за ФК "Левски" и няколко успешни мача в квалификациите за Купата на УЕФА. Осмицата през есента на 1994 г. не е кой знае какво постижение за нас, но влезе в световната история на футбола като куриоз. Все пак, беше мач между първите два отбора във временното класиране. Нищожни успехи според критерия на левскарите на фона на златния финансов дъжд, който в големи периоди от време се изсипваше над ст. "Локомотив". Втората възможност беше да се обърне към близкото минало на клуба ни и да си направи анализ как и защо са постигани успехите, как и защо ФК "Левски" е в криза. От началото на годината клубът се сдоби с два центъра на властта - Батков и Тонев. С два центъра няма колело, което да се движи нормално. Превръща се в ексцентрик. Като се прибави и Г.Иванов, основателно левскарите се притеснявахме, че поговорката за бабите и хилавото дете може да се докаже. Дали щяха да надвият егото си и да работят в екип в името на "Левски", но не само на думи и за пред хората. Или ще работят по правилата на известната игра на карти руска трупа, което гарантираше сигурен провал за ФК "Левски". На първата си пресконференция Тонев обеща светло бъдеще на клуба. Малко странно прозвучаха думите, че "ще направи Левски номер едно в България". "Възстанови" беше по-точната формулировка. Самият той като шеф на Локомотив често е изпитвал на гърба си, че ФК "Левски" е номер едно в България. Левскарите отдадохме тази съществена неточност на емоцията, която видимо го беше завладяла. Разбирахме го. Тонев имаше страхотния шанс да се докаже в най-популярния български клуб и да го извади от кризата. Имаше шанса да измине пътя от "Разпни го" заради намазаните с грес седалки на ст. "Локомотив", до "Осанна" ако успее .

Още с първите назначения в клуба стана ясно,че практиката от стадиона край базар Илиянци ще се пренесе и на "Герена". Скаути, началник на скаутите, маркетинги, мениджъри, съветници... На ръководни постове в клуба бяха поставени хора с откровени червени пристрастия или тотално незапознати с левскарството. Вероятно в тези дни Батков с носталгия си е спомнял за времето, когато управляваше клуба с двама човека, но това не му пречеше редовно да прави почетни обиколки около терена. Въпреки катаклизмите в управата на клуба, на терена воденият от Н.Костов отбор направи поредица от победи, които заедно с тази при Здравков станаха седем поредни. Загубата за купата в Пловдив след продължение беше болезнена, но ФК "Левски" продължаваше да е част от трибоя в битката за титлата.

С работата си в чужбина Н.Костов беше се доказал като специалист. Още от първите дни на "Герена" показа и сила на характера. Ясно даде да се разбере,че няма да търпи никакво вмешателство в работата му. След домакинската загуба от Миньор, треньорът подаде оставка. Странно на пръв поглед. Сините продължаваха да имат големи шансове за титлата, защото предстояха мачовете с преките съперници на "Герена" и ст. "Васил Левски". Впоследствие първенството се реши буквално в последната секунда в Разград. Защо Костов подаде оставката, може да се гадае. Вероятно не беше съгласен да дели властта в съблекалнята! По "стандарт" Тонев отиде при отбора, на излизане обяви, че капитан ще бъде Пл.Илиев. Обосновката - защото бил мъжко момче. На "Герена" капитанската лента винаги се е връчвала по изконни клубни правила. Но явно традициите вече нямаха значение. Батков наложи нова,Тонев я продължи. Да се говори за мъжественост, преданост, честност. Важни човешки качества, но без отговарящи на миналото на ФК "Левски" професионални умения всичко друго става за приказки за маса. Крайният резултат от свършената работа е най-точният критерий за оценяване.

Автор: Петър Димитров, бивше 
пресаташе на фенклуба на Левски

Бездействието на Спас Русев убива бавно и мъчително Левски

Селекцията на "сините" е сигурен залог за...второто място