Как превърнаха хищника в жертва (първа част)

"Елате на стадиона! Да бъдем пак заедно! Да се обединим в името на "Левски"! Отборът е първи в класирането,а трибуните са празни! Къде сте левскари?" Това са част от заглавията, които се поставят начело на голяма част от писанията, засягащи битието на ФК "Левски" от доста време. Ако ги прочете привърженик на сините, който близо десетилетие е бил в изолация на друга планета и сега се завръща на Земята, сигурно ще изпадне в шок от действителността на "Герена".

Клубът, който почти век наред се е изграждал и развивал да бъде хищник във футболния живот на България се е превърнал в жертва. В природата жертвата се нуждае ежеминутно от късмет за да оцелее, на хищника късметът е нужен само един път и краят е фатален за жертвата. До неотдавна на ФК "Левски" късметът му беше нужен един, два пъти в годината. В наши дни разчита на късмет във всеки мач. Нямаше стадион в България, на който футболистите в синьо да не се чувстваха като хищник. В наши дни не остана отбор, който да не чака с нетърпение мач с ФК "Левски" на "Герена" ,за да си повдигне самочувствието. Десетилетни негативни традиции на отколешни съперници на сините бяха прекъснати. С дружните усилия на нашите началници и треньори се стигна до там, трибуната зад езеро Ариана да ни скандира "абонати", което и на сън не са си го мечтаели да им се случи. Преди дни в Разград през второто полувреме след хамалското изритване на топката от Аниете, който е обявен за най-класния ни футболист, публика на пет години скандираше "смешни сте". Най-гадното е, че нямаме нито един аргумент, с който да ги опровергаем.

Бездействието на Спас Русев убива бавно и мъчително Левски

Селекцията на "сините" е сигурен залог за...второто място

Догодина ще отчетем десет години без Купа на България. Турнирът, който с право заради спечелените през годините трофеи го смятаме за нашия турнир. Никога откакто тази Купа се разиграва под каквото и да е наименование, не се е случвало десет години да не я спечелим. Нещо повече. Никога не се беше случвало да загубим финал с отбор от провинцията. На два пъти за две години и това преживяхме пред обагрените в синьо трибуни и стотици разплакани деца със синьо-бяло шалче на врата. Трябва да сме неразумно големи оптимисти ако се надяваме, че след две години същия негативен юбилей няма да се повтори и с титлата. Десетилетия наред пълните с левскари трибуни бяха най-силния допинг за футболистите в синьо. През последните години е очеизвадно, че "допинга" предизвиква страх в сърцата и налива олово в краката на играчите. ФК "Левски" е организъм изграждан във времето от всички левскари. Синьото ДНК не е въображаемо понятие. През десетилетията се развиваше, но никога не се е променяла същността му на хищник в българския футбол. Защо се случи метаморфозата? Защо хищникът се превърна в жертва? Волно или неволно беше разбита имунната система на организма, която пазеше синьото ДНК? Напоследък в поредица интервюта с преминали като треньори , ръководители и съветници на "Герена" през този най-черен период от синята история се набива на очи факта, че всеки се изживява като спасител, а вината за празните трибуни е в другите. Някои от тях бяха външни за левскарската общност и най-вероятно ще си останат такива. Останалите години наред са били част от нея, но за съжаление не са разбрали, че за да успееш на "Герена" професионалните умения са задължителни, но не са достатъчни. Престоят и работата на всички тях във ФК "Левски" могат да бъдат характеризирани с три думи - обещания, компромиси, оправдания. Ще припомня случки и събития, които на пръв поглед някои могат да нарекат незначителни, други да се присмеят. За всеки друг клуб може и да е така, за ФК "Левски" се оказаха фатални. Мутираха ДНК-то на клуба. Превърнаха хищника в жертва. Доказва го статистиката, доказват го резултатите, доказва го поведението на играчите на терена и извън него. Най-вече го доказват мрачно празните трибуни на стадион "Георги Аспарухов".

На 7 май 2008 г. Т. Батков уволни тандема Сираков-Стоилов и назначи В.Вуцов за треньор. БФС осигури празни трибуни за последното домакинство на ФК "Левски", негативизма срещу смяната беше туширан. Приближените на президента медии също подадоха ръка. Батков разреши на треньора да си избере началника!?!? С Искренов не ставаше, спряха от игра Боримиров, който по всеобщото мнение на специалистите имаше сили за още поне две години футбол. На малко хора това направи впечатление, настроението беше приповдигнато. Пари бол. Коефициентът за Европа също. Батков чувствително завиши бюджета, а Левски получи шанс да играе в директен мач за влизане в ШЛ. Само за сравнение. След пет години наливане на милиони, Лудогорец все още не е спечелил тази привилегия. Тук едно отклонение. Преди реванша с Оксер определен кръг от хора знаеха, че при загуба Стоилов е пътник и Вуцов джуниър ще сбъдне мечтата си. Коприваров охлади мераците, а левскарите изживяха Синята приказка. По ирония на съдбата тогавашното нещастие за Вуцов му даде шанса след три години да води мач, в който 10 милиона долара бяха сложени на тъча. Първата работа след назначението му беше да уволни Васил Методиев, след това му купиха Мерцедес S класа, приказката беше напълнила касата на клуба. Бяха взети 9 нови- Г.Христов, Г.Иванов, Вл.Гаджев, Бистрон, Тиберканин, Киш, Б.Илиев, Дж.Яшар, М.Димов. На първата тренировка над 3 хиляди на помощното игрище. Еуфория. Треньора излиза, през целия път от тунела до игрището е прегърнал звездата Г.Иванов. Незначителен факт на пръв поглед, но още на първите тренировки с невъоръжено око се вижда, че звездата е със специален статут. Похват на много български треньори, който в други клубове може и да е практика, във ФК "Левски" не е препоръчителен. Историята го е доказала. Личната неприязън към предшественика си Вуцов прехвърли и върху тримата бразилци - Жо, Зе и Жеан. Облякоха железния анцуг. Мароканците Рабех и Бензукан имаха късмет. Личен мениджър им беше приближения до Батков П.Заберски. БАТЕ пристигнаха на "Герена". Мачът за големите пари започна. Г.Иванов играе халф някъде около центъра на терена, дузпа за домакините. Треньорът нарежда Н.Димитров да я изпълни, но публичната тайна излиза наяве. В съблекалнята на "Герена" пее петел, но той не е треньорът. Г.Иванов самоволно изпълни дузпата, а ФК "Левски" загуби. Както беше назначен Вуцов, по същия начин беше и уволнен - еднолично от собственика. Мнението на директора Боримиров няма никакво значение. Батков решително подкара влака. Впоследствие се оказа към пропастта. БАТЕ се настани трайно в Европа, построи си стадион красавец за 20 милиона евро. Тази година преди реванша на "Астана" с БАТЕ в приятелски разговор със Ст.Стоилов един от директорите на беларусите чистосърдечно си е признал, че благодарение на ФК "Левски", БАТЕ е станал клуб с европейска визия.

Левски - добрият стар полигон за начинаещи

Сега е моментът Спас Русев да демонстрира, че наистина иска да върне Левски на върха

Батков назначи Ем.Велев за треньор. Може и да не е най-добрият треньор в България, но несъмнено Велев е от най-хитрите в занаята. Което беше важно за ФК "Левски". Треньорът към онзи момент имаше близо 40 години живот със синьото ДНК в кръвта си. Не цепеше басма никому. Не флиртуваше с футболисти, фенове и журналисти. Взе капитанската лента на звездата Г.Иванов. Не търсеше оправдание за загубите. Максимално се придържаше към наученото от отбора от времето на Стоилов. Знаеше, че ще е печелившо за Левски. Не стана роб на егото си. Зимата взе трима нови - Йовов, Милиев и Ф. де Коща. Есента направи равен с ЦСКА, спечели решителното дерби през пролетта, вдигна титлата. Но не успя заедно с директора Боримиров да си извоюват правото на последна дума по спортно-техническите въпроси. През главата им в треньорския щаб беше назначен Хаздай. Малките компромиси винаги водят до големи разочарования - лични и професионални. Ще прибавя и още една на пръв поглед незначителна случка от есента на 2008 г. Посред бял ден в близост до "Герена" случайно се срещат Ст.Стоилов, Н.Димитров и Вл.Гаджев. Провеждат разговор. Нормално за футболни хора, още по-нормално когато са и левскари. Медиите го пускат като новина, а директорът Боримиров реагира като ужилен. Усъмни се в лоялността към синята кауза на човека с когото повече от 20 години я защитаваха и заедно написаха златни страници от историята на отбора!?!? Началото на търсенето на врага сред своите беше поставено. За съжаление с течение на времето придоби застрашителни размери. Но съдбата пак си направи шега и даде знак. След равенството с Миньор на "Герена" цял стадион заедно с футболистите и треньорите чакаха края на мача в Ловеч, за да разберат дали титлата ще е синя. Да накараш "Литекс" на Гр.Ганчев три дни след като са спечелили Купата на България да победи ЦСКА, за да помогне на сините в битката за титлата, може да го направи само хищник с ултрасиньо ДНК. Съдбата даде знак, че ФК "Левски" може да е успешен само когато левскарите са едно цяло, без значение къде работят. Но управляващите клуба нямаха сетивата да го разберат този знак. Лошото за ФК "Левски" беше, че липсваше на всички следващи и до ден днешен.

Сезон 2009-10 г. започна с поредната опашата лъжа. Година след "усамотението в планината", на 2 май 2009 г. пред над 400 левскари Батков даде дума, че от новия сезон ще върне Сираков в клуба. Още тогава е знаел,че това няма да стане, но лъжата и двуличието вече бяха станали норма на поведение в клуба. Много скоро го усетиха и Боримиров и Велев. Тръгвайки за "Сант Жулия" Батков ги уверяваше, че всичко са слухове. На връщане вече бяха бивши директор и треньор. Финансово клубът все още беше обезпечен от приходите от ШЛ, в отбора имаше футболисти с качества, които гарантираха солидни суми при продажба. Батков се чувстваше силен. Трябваше само да разделя, за да владее. Това е помагало векове наред на Обединеното кралство. За ФК "Левски" със сигурност щеше да е фатално. А като се прибави и умението да противопоставя доскорошни приятели, какво по-хубаво от това. За обучението на този начин на управление преди десетилетия цяла академия беше създадена край Горна баня - Академия за обществени науки и социално управление (АОНСУ). За да се тушира напрежението и да не се задават въпроси начело на клуба беше поставен Г.Иванов. Любимци на публиката по онова време дал Господ. Дали е готов за това, дали само амбицията е достатъчна, дали няма да стане курбан, няма значение. Важното е машинистът спокойно да кара влака.

Директорът назначи Достанич за треньор. През сезона се взеха 8 нови футболисти - Бардон, Антонов, Ортега, Александров, Петраш, Симонович, Иса, Тевия. Беше спечелена Суперкупата. До мачовете с "Дебрецен" всичко беше мирно и тихо. Отпадането сложи началото на оправданията в клуба, които не са спрели и до днес. Беше заклеймена физическата подготовка на отбора, стрелите се насочиха към бившите треньор и директор. Селекцията беше обявена за небалансирана, отговаряла на друга схема на игра. Боримиров отговори нелицеприятно и войната започна. А когато е братоубийствена победители няма. Има само победени.

Люпко не дължи никому нищо

Сърбинът показа само едно – личния избор е свещен

По-малко от два месеца след назначението му за шеф на клуба, Г.Иванов получи от съдбата шанс да се докаже като ръководител на ФК "Левски". За Казанската афера всичко е описано. Това, че Батков предпочете торбата с парите за сметка на сигурна загуба в дербито не учудваше никой. Доказа, че за него синята идея е понятие, което може само да се използва, а не да се защитава. Всички, които имаха професионалния опит и позиции в клуба да спрат този срам, се скриха в черупките си. Единствен можеше да се противопостави Г.Иванов. Имаше най-силния коз по онова време -обичта и доверието на болшинството от феновете. Не го направи. След разкриването на истината, вместо достойно да подаде оставка, с която да се предизвикат кардинални промени в клуба, направи компромис заради поста. За нас, левскарите, остана срама, за директора остана петното върху битността му като ръководител на ФК "Левски". За Батков вероятно е останало усещането, че е непоклатим властелин на ФК "Левски". След поредица загуби Достанич беше сменен с Ант. Здравков, който си даде треньорската диплома под наем и треньор стана Г.Иванов. Третото място, седемте загуби за първенството, отпадането рано-рано от борбата за Купата са подробности от пейзажа през този сезон.

Автор: Петър Димитров, бивш
говорител на националния фенклуб