Христо Йовов: Не мога да разбера защо ни освиркват

Нападателят Христо Йовов е един от най-опитните в състава на Левски. Крилото от Своге се върна през зимната пауза на Герена, след като игра малко повече от година в Кипър. Йовов лекува близо месец контузия, но вече тренира наравно със съотборниците си. Вчера той се съгласи да говори пред "7 дни спорт".

- Христо, здрав ли сте вече?
- Да, травмата ми отшумя и се надявам, че ще мога да помогна на колегите си в последните два мача.

- Играхте малко в дербито с ЦСКА, тогава ли се възобнови контузията ви?
- Да. Още тогава не бях възстановен, просто последните 10 дни преди дербито не съм тренирал нормално. Изявихме желание с Гонзо и искахме да помогнем за добро или лошо, но явно е било за добро, щом Левски спечели. Лошото бе за нас, защото се контузихме и двамата.

- Тогава как се решихте да играете с Гонзо?
- Достатъчно добре се познаваме с него, за да сондираме мнение предварително. И двамата искахме да играем, и двамата имаме някакво влияние върху отбора, по-специално Гонзо. И беше ясно, че ако има и минимален шанс, ще играем и двамата.

- Твърди се, че сте казали на Кокала - искаме да играем, пускай ни!
- Това не се решава толкова просто. Ако така става, ще отидат много повече от 10 души с тези думи. В такава възраст сме, че може спокойно да се говори с треньора дали даден мач може да разчита на нас и е нормално да се проведе този разговор. Велев ни попита дали има шанс да играем и ние направихме всичко възможно, за да играем. Направихме го заради него и заради отбора, искахме да помогнем.

- Как се чувствахте на терена?
- Винаги е приятно да играеш в такива дербита, две мнения няма. Имаше публика, атмосфера. Надявам се да има публика по-стадионите, това е един празник за спорта.

-По-лесно ли се играе на пълен стадион?
- Естествено, това е един допълнителен стимул за всеки играч. Има закачки между агитките, самият мач става по-жизнен, динамичен.

- Реши ли Левски спечелването на титлата?
- Далеч съм от тази мисъл. Преди три кръга се надявахме да я спечелим, а сега едва ли не всички афишират, че сме шампиони. Има още два кръга, няма да бъде лесно. В България всеки може да победи всеки и се надявам да бием и в двата мача и да спечелим титлата.

- По-интересно ли е първенството сега?
- Със сигурност е по-интересно. До последния кръг не се знае кой ще е шампион. Три отбора се бореха за УЕФА през целия сезон. Има плюсове и минуси. Има много разочароващи неща. Като се почне от терени, съблекални, съоръжения. Дано се обърне внимание на това нещо. Това е в ущърб на футбола. Без значение дали е Левски, или ЦСКА. Всеки футболист може да покаже по-добри възможности на добри терени и условия за работа.

- Защо отпаднахте от Пирин за Купата на България?
- Никой не е застрахован от загуби. Левски имаше спад в играта в този период. Направихме 2-3 слаби мача, за щастие не се издънихме в първенството. Лошото е, че стана на полуфинал, а при нас има момчета, които не са играли финал за купата.

- Какво мислите за слуха, според който Левски бие Литекс, а после ляга на Пирин, за да стане Литекс носител на купата?
- Ще кажа само едно. Ако някой успее да уреди мач между Левски и Литекс, ще го призная за най-големият комбинатор. Или между Левски и ЦСКА, както се чуваше за предишните години. Това са безумия.

- Звучите уверено заради това, че бяхте 5 години в Ловеч ли?
- Не е само това причината. Литекс е изградил имидж на отбор, който иска да прави история. Какво да кажеш на футболисти с качества и претенции за отбор като Литекс. Да им кажеш да паднат ли? Нямам обяснение за тези твърдения. На този етап от първенството кой е сигурен за спечелването на каквото и да е.

- Един от тарторите сте в Левски, по-младите слушат ли ви?
- В Левски има момчета от България и чужбина, които са интелигентни, възпитани. Не става въпрос за тартори и тиранично отношение в съблекалнята. Те показват уважение към нас и това е достатъчно. През цялото време съм се опитвал да уважавам по-старите футболисти от мен. Може би вече съм друга генерация. Уважението е достатъчно, щом го показват в съблекалнята и на терена. Това е комплимент за мен.

- Не съжалявате ли, че се върнахте от Левски. В Кипър сте взимали много повече пари?
- Не, нито за момент. Имаше тежък период тук. Минал съм през всичко във футбола, по-скоро ми беше болно.
- Кога?
- При освиркванията от страна на публиката. Не мога да си го обясня. Всички сме в Левски и мислим за доброто на Левски. Не говоря конкретно за освиркванията към мен, а за отбора като цяло. Тръгнах с едно впечатление, върнах се и видях голяма промяна в хората. Това не беше случайно.

- Затова ли казахте, че сте готов да напуснете, ако някой гарантира, че Левски ще печели всеки мач минимум с 3:0?
- Естествено. Няма смисъл да се спират такива хора. Ако някой може да гарантира победа на Левски във всеки мач и знае кой е правилният състав, съм готов да си тръгна.

- Какво искахте да кажете при тези освирквания на публиката. Вкарахте гол с Черноморец, а после посочихте №10 на гърба си с името ви?
- Опитах се да им кажа, че аз мога да изпускам и мога да вкарвам. Че не бива да се забравя какви неща сме преживели заедно с публиката. И какво значи един мач и един пропуск. Не можех да повярвам, че това нещо се случва.

- Как влияят тези неща на съотборниците ви?
- Не е приятно на никого. Опитах се да ги предупредя, че не бива да се притесняват. Аз съм бил освиркван много, но има момчета, които се намират в такава възраст и положение, че за тях е важно да получат подкрепата на публиката. За да могат да пробият нагоре. В тази държава е трудно да се прави каквото и да е и трябва да се създава максимален комфорт на младите футболисти, защото чрез тях клубовете се издържат.

- Вярно ли е, че Люпко Петрович като треньор на Литекс ви е казвал: "Ицо, ако можеше да вкарваш това, което изпускаш, ще играеш в Реал (Мадрид)"?
- Може и да има такова нещо. Много неща са ми казвали, вероятно е така. След като го е казал, значи имам някакви качества.

- Нямате още 32 години. Замисляли ли сте се още колко ще играете?
- Като бях по-млад си мислех, че ще осъзная момента, когато сам ще спра. Като усетя, че нещата тръгват по нанадолнището, ще намеря сили сам да се откажа.

- Левски ли ще е последният ви български клуб?
- Надявам се, поне така мисля сега.

- А след като спрете с какво ще се занимавате?
- Бих искал да се занимавам с футбол. Проблемът е, че много хора искат да се занимават с футбол, но не на всички им се отдава. Всеки има разбирания. Какви са моите, бързо ще се разбере дали са правилни, или не.

- Треньор ли искате да станете?
- Искам, но ние се славим с държавата с най-много тапии. Така че времето ще покаже. Треньори има, ще видим дали ставаме за тази професия. Бързо ще се покаже, себе си не можеш да скриеш.

- А да имате в състава си още един-двама Христо Йововци?
- Това е част от треньорската дейност. Всеки треньор вероятно харесва футболисти като себе си. Ако дойдат такива като мен, няма да ги върна

- Какво си спомняте от престоя в Кипър освен че научихте английски?
- Срещнах приятели, научих средиземноморската кухня добре. Нов народ, нрави, нови хора. Ще се връщам всяка година там. Не зная за какъв период, намерих приятели там и ще се радвам да ги виждам. Лимасол е хубав град, приятен за почивка.

ЙОВОВ ЗА СЕБЕ СИ:

- Синът ви е почти всеки мач на "Герена", искате ли да ви наследи?
- Това какво искам аз и какво ще стане, е съвсем друго. Искам малко или много да успее в спорта и той, но рано е да се каже каквото и да било. Не искам да влизам в обикновените отбори, той ще прецени сам.

Колекционирате ли още филми?
- В последно време поотвикнах. С интернет става по-лесно.

- Бяхте казали, че нещо като ви хареса, го купувате. И с колите ли е така?
- Надявам се един ден и това да стане и да мога да си го позволя. Засега не съм стигнал този момент.

- А каква бихте искали да имате след Мерцедес, джип Порше, Таурег?
- Коли съм имал много, но важното е да можеш да си я позволиш.

- Гледате ли свои мачове - там, където сте вкарали важен гол, или такъв, където сте изпуснали?
- В последно време с приятелите си повече се коментира пропуска ми срещу Удинезе за Купата на УЕФА, а не някой важен гол. Още след мача го казах, щом е свършило добре, не ме интересува.

- Вярно ли е, че на следващия ден в съблекалнята сте казали на съотборниците си: "Момчета, изпуснах срещу Удинезе, за да ви мотивирам и бием"?
- Естествено. Буквално им казах: виждах, че сте отпуснати и исках да ви вдигна.

- Докъде стигат майтапите ви?
- Опитвам се да го правя в рамките на нормалното. Не съм краен, не искам да обидя някой или нараня. Мисля, че всички ме разбират и не се сърдят.

- Как се почувствахте, когато Жоазиньо ви отстъпи фланелката с №10?
- Стана ми приятно, няма защо да го крия. Не съм имал претенции, но това е жест. За Жо, както аз го познавам, това бе нормално да ми даде десятката. Той е добре момче и отличен футболист. Още зимата го искаха клубове от чужбина. Споходи го малко нещастие, че се контузи.

- Играхте два пъти шах с Веско Топалов, не искате ли да опитате нещо сериозно някой ден?
- Не. Не се заблуждавам, защото имам удоволствие да играя с шахматисти на добро ниво. Играя с Марио Вутов, той е осми на републиканското.

- Как свършват партиите ви с него?
- Обикновето ме бие много. И като му взема една с подсказвания, шикалкавения, връщания, го дразня много.

- А таблата?
- Тя е между другото. Не играя често. Там разчиташ само на заровете и късмета си. Имам двама приятели - Стефан Витков и Димитър Димитров. Бия ги постоянно и където ги хвана. Не са от моята класа.

- Има ли отбор, срещу който искате да играете?
- Реал, но предишния, този със Зидан. Този сега бяхме свидетели как един треньор съсипа един велик отбор.

- Екипи пазите ли си?
- Жена ми иска да има от всеки отбор, с който съм играл. А фланелките от по-големите отбори, с които съм играл, съм ги подарявал. За някои хора тези екипи значат много. На тях ще им доставя по-голямо удоволствие, отколкото на мен.