От лятото на 2020 година за подготовката на вратарите на Левски отговаря Георги Стоянов. Той прави впечатление с работата си в школата, а в първия тим е поканен от Георги Тодоров. След това остава при всеки следващ наставник. През миналия сезон Николай Михайлов е лидер по сухи мрежи в шампионата - 14, а дубльорът му Пламен Андреев вдигна купата на страната като капитан, при това едва на 17 години. Между две тренировки на лагера на "сините" в Боровец Стоянов говори пред колегите от "Тема Спорт" за подготовката на играчите с ръкавици:
Г-н Стоянов, стартирахте подготовката с ограничен брой вратари - в началото беше само един в лицето на Йоан Загоров. Сега с вас са и Николай Михайлов, и Пламен Андреев, върви ли всичко по план?
- Да, всичко върви точно, нищо не се е променило. Домакините ни са се справили много добре в подготовката на терените. Качеството им е много добро. Няколко дни валя дъжд, но това не се отрази и не промени програмата, по която се подготвяме.
Наскоро свърши сезонът и едва ли някой е излязъл от форма. Как ви се виждат подопечните?
- Да, така е. Почивката бе много кратка, а дори някои от тях нямаха и такава. Пламен и Ники бяха ангажирани с националните отбори, докато Йоан бе само с два дни почивка. За професионални футболисти това не е нищо, не са загубили от физическия си капацитет, с който завършиха сезона. Това е добре за нас.
Известно е, че вратарският пост е по-специфичен и се залага повече на психологията. Какви упражнения прилагате по време на тренировките?
- Като цяло развитието на вратарския пост е много динамичен процес. Изисква се много добра подготовка. Да си вратар стана много комплексно. Играта с крака е все по-наложителна, в модерния футбол самото изграждане на атаките започва от вратарите. Не е целта той само да лови топките, а трябва и да е подготвен да стартира нападението. Залагаме на много комплексни упражнения по време на тренировките, които да развиват тези качества.
Едно спасяване на Пламен Андреев по време на реванша срещу Лудогорец (1:0) направи впечатление, че сякаш е германски вратар. Излезе напред, скъси ъгъла, а след това с шпагат и разперени ръце спаси удар на останалия сам срещу него с Кирил Десподов.
- Имаме изградена концепция в клуба, която се прилага изцяло - от школата до мъжкия отбор. Лично аз съм привърженик на германския стил за изграждане на вратар. Заедно с колегите в ДЮШ работим по един и същи начин. Стремим се да няма никаква разлика между вратарите в клуба. Дали ще бъде Йоан, Пламен или някое друго момче от школата, не бива да се вижда разлика в поведението им на терена. Надяваме се занапред постоянно да излизат добри вратари от школата.
Как се влиза в главата на тези млади момчета?
- Не е лесно. Всеки си има различен характер. Трябва да влизаш в главите на тези деца, защото Йоан беше едва на 15 години, когато започна да тренира с първия отбор през миналия сезон. Не е лесно, но и не е толкова трудно да работиш с тях, защото те са суперизпълнителни. С младите вратари, както и с Ники Михайлов, не сме имали някакви различия. Може би чисто откъм технически и тактически елементи много бързо се напасваме един към друг. Има някакви леки детайли, които се разминават, но заедно ги изчистваме. Целта е да постигаме максимума.
Какво казахте на Пламен Андреев преди финала за Купата на България срещу ЦСКА?
- Ако може да използваме клишето, този мач бе черешката на тортата. Трудното за него бе до финала. Преди него му казах, че ще му е най-лесно, защото няма как да изгуби концентрация. В такива мачове си постоянно под напрежение. Срещу ЦСКА не се случи очакваното - да има много ситуации пред неговата врата и да се намесва решително. Но при него трябва да има някои неща, които да върши независимо дали срещата е спокойна, или ври и кипи пред вратата му. Необходимо е да изнася добре топката с крака, да вземе перфектно центриране с излизане и да се намеси по най-добрия начин при удар. Трениран е така, че дори да има само няколко ситуации, той да може да ги отиграе по най-добрия начин.
Станимир Стоилов заяви, че вратарите на сините ще носят капитанската лента. Това тежи ли им, внася ли допълнително напрежение?
- Да си капитан на Левски, означава да си подложен на напрежение. За мен бъдещето ще покаже дали на тези млади момчета ще им се отрази, изключвам Ники Михайлов, който е свикнал на това и води отбора. За момента Пламен и Йоан не показват лентата да ги натоварва. Може само да им даде по-голямо самочувствие и увереност, защото целият отбор е зад тях.
На няколко пъти споменахте Николай Михайлов. Какви са най-ценните му качества?
- Притежава изключително голям опит и работата с него е много лесна. Неслучайно показа такова ниво през миналия сезон. Не всеки става шампион на Нидерландия с Твенте - това говори отлично за това какво може. Той е много добре подготвен. За мен в България той е най-устойчивият психически вратар. В предишни години имаше проблеми с физическото състояние, но той е умен и амбициозен. В момента показва, че може пак да е на нивото, на което е бил.
Разкажете малко повече в вас - кога започнахте, защо избрахте да сте вратар?
- Аз съм юноша на бургаския футбол - бил съм в Нефтохимик и Черноморец. За съжаление, те в момента са в голяма криза - закривания, откривания... Това е дълга тема. Още си спомням първата си тренировка - отидох с фланелка с 9-и номер, исках да съм нападател. Но бързо ме ориентираха към вратарския пост, защото бях с доста надраснал другите.
Как се стигна до преминаването Ви в школата на "Герена"?
- Привлече ме директорът г-н Йончо Арсов. Бях в Славия, когато получих обаждане от него. Имах два-три разговора с него и се разбрахме. Показа ми неща, които за мен са път в правилната посока - за това как трябва да се развиват децата. Затова и стигнахме до споразумение.
А какво означава за вас оставането ви в щаба на Станимир Стоилов, въпреки че се спрягаха доста имена?
- След раздялата на Левски с Петър Хубчев и щаба му Георги Тодоров ме покани в първия отбор. Оттогава неизменно съм част от щаба. За мен е чест, че г-н Стоилов ми гласува доверие. Чувствам се привилегирован да съм до човек с толкова успехи. Щом ми е гласувал доверие, не трябва да го разочаровам.
Вече споменахте германската школа - от нея ли е вратарят, който най-много харесвате?
- Да. За мен в момента идеалът за вратар е Тер Щеген, без да изключвам Мануел Нойер, разбира се. В годината, в която си получих дипломата за треньор, лектори ни бяха предимно германски треньори. Затова и повече от видяното и взаимстваното е от тях. Естествено, следя и италианци, и нидерландци, но най-вече ми допадат типичните представители на германската школа.