Елин Топузаков имаше щастието да бъде капитан на Левски в един изключителен сезон за отбора. Със сърцатата си и всеотдайна игра Топчо даде своя принос за успехите на "сините", а с отказа си през зимата да премине за много пари в руския Луч се превърна в нещо като морален стожер на тима. И спечели още повече симпатиите на феновете на Левски.  

- Елине, какво чувстваше и мислеше, когато празнувахте спечелването на титлата на стадион "Георги Аспарухов" след мача с Литекс?
- Радвах се заедно с целия отбор и пълния стадион. Тръпката беше неописуема. Заради такива моменти си заслужава да се живее. Такива моменти ме карат да се чувствам горд, че съм футболист. В професионален план това бе най-щастливата ми година.

- Левски през този сезон показа много по-високо качество на игра със същите футболисти и треньор, отколкото през миналия. Твоето обяснение за това, както и че четири години ви делят от предишната титла?
- Мисля, че и миналата година бяхме най-добрият отбор, но малшансът ни попречи да станем шампиони. В сезоните преди това ни напуснаха доста играчи, имаше подмладяване. През тази пролет невероятният ни поход в Европа ни даде още самочувствие, увереност и вяра в собствените ни сили и възможности. Бяхме набрали голяма инерция от турнира за купата на УЕФА и това ни позволяваше да печелим с лекота мачовете си в България, като се наслаждавахме на играта и играехме за публиката.  

- А как ще обясниш страхотното ви представяне в Европа?
- Мисля, че беше крайно време да направим нещо в Европа. Все пак 4-5 човека от нас бяха играли вече срещу Ювентус, Челси и Ливърпул. Бяхме натрупали опит и много искахме да направим нещо запомнящо се Този сезон Левски показа и нещо ново за български отбор в Европа - в гостуванията излизахме без страх, не разчитахме на опълчение, а се опитвахме да се надиграваме с всеки един отбор и на неговия терен. Играхме срещу най-силните ни съперници като равен с равен. Самочувствието ни растеше след всеки нов успех и съм уверен, че можеше да стигнем и по-далеч от четвъртфинала. Имахме сили да елиминираме Шалке. Тази промяна в Левски дойде и с европейския начин, по който вече е устроен клубът ни и по който се работи. Всеки си знае точно мястото и задълженията.

- Ти наскоро каза, че Левски не е дорасъл за финал в турнира за купата на УЕФА тази година...- Да, казах го. Не отстъпвахме на Шалке и имахме потенциала да ги отстраним и да играем полуфинал със Севиля. Съжалявам за това, защото съм максималист, но, честно казано, още не можем да се мерим с европейските грандове - не сме някакъв суперотбор и суперфутболисти. Трябва да си знаем мястото. Нямаме възможностите на европейските грандове - с техните треньори и футболисти от световна класа, огромни бюджети и т.н. Да отстраним Шалке, после да стигнем финал и да го спечелим - мисля, че беше нереалистично да направим всичко това. Но дадохме най-доброто от себе си и с висок дух и силата на колектива ни направихме нещо голямо. Така вдигнахме високо летвата и един провал в Шампионската лига ще се приеме много трудно от феновете ни и от футболната общественост у нас.

- Какво разбираш под провал?
- Да не успеем да влезем в групите. Мечтите и амбициите ни са да стигнем до тях и това е напълно по силите ни. Може би ще ни е нужен и малко късмет - и при жребия, и в мачовете. Ще има и по-голямо напрежение, но затова ще трябва мобилизацията ни да е върхова. Ще трябва да се
доказваме отново, не можем да лежим на стари лаври. 

- Чувстваш ли се горд, че беше капитан на този Левски през този сезон? 
- Да, това чувство е естествено. Но аз съм част от отбора. Това, че съм капитан не ме прави по-силен или по-слаб футболист. Бях изключително изненадан от жеста на клуба да ми подарят статуетка с топка за 10-те години, които съм в Левски. Тази награда поставям, може би, малко по-високо от златния шампионски медал. Признанието ме кара да продължа да играя с душа и сърце за Левски, защото усещам обичта на публиката и уважението на хората.

- В средата на сезона направи нещо изключително - остана в Левски, отказвайки оферта от Луч, която ти гарантираше в пъти по-високи доходи. Какви бяха причините да откажеш това предложение - любов към Левски, страх от ново предизвикателство, безразличие към парите, желание да останеш в "синята" клубна история?...   
- Първо, детската ми мечта беше да играя в Левски и сега, когато държах щастието и мечтата в ръцете си, трябваше по някакъв начин да я зачеркна. Второ, когато преди години дойдох в София, ми беше много тежко. Но аз съм голям инат, имам спортна злоба и не се предадох. Така че новите предизвикателства никога не са ме плашили. Трето, не съм супербогат и може би това беше шансът в живота ми да се осигуря Но се вслушах в душата и сърцето си. Исках да остана в Левски, въпреки че бях спечелил всичко със "сините".     

- Като дете, което е привърженик на Левски, имал ли си идол от този отбор?
- Много ми харесваше Божидар Искренов-Гибона. Възхищавах се на играта му. Харесвал съм и много други футболисти на Левски, които са оставили нещо в паметта ми. Не искам да пропусна някой и затова няма да ги изреждам, защото става дума за не един и двама наистина големи играчи.

- В Левски ли ще завършиш кариерата си?
- Мисля, че е нормално на този етап да не мисля за това. В живота и в кариерата ни не се знае какво може да се случи. Ще се радвам да продължавам да играя в Левски, докато мога и съм нужен, но не знам.... Всичко може да се случи един момент.

- А може ли да напуснеш сега?
- Не, освен ако няма някаква супероферта, която да представлява интерес за мен и за ръководството. Това може да стане, когато има нещо конкретно, което си заслужава. В момента такава оферта няма.

- Кой беше най-паметният за теб мач на Левски в Европа през този сезон и кой беше най-трудният?
- И сега, като ги гледам на запис, не мога да определя най-паметния. Всеки сам по себе си се е запечатил в паметта ми. Но ако трябва да отлича все пак някой - може би срещата с Оксер в София, защото една мечта се превърна в реалност. Последните минути бяха много трудни за нас, бяхме на тръни, защото бяхме нетърпеливи да свърши този мач. И с много себераздаване в крайна сметка успяхме да се класираме за групите на УЕФА.

- Как се чувствахте в началото на сезона слез загубата от Публикум, когато почти всички ви "емнаха". Страхуваше ли се, че може и конфузно да отпаднете?
- Най-много ме беше яд, че загубихме този мач, защото играхме доста добре. Имахме 2-3 положения, които не можахме да оползотворим. Те ни вкараха нелеп гол. На реванша ни беше страх не от друго, а че може да отпаднем от отбор, който е много по-слаб от нас.

- На полусезона вярваше ли, че ще успеете да изпреварите ЦСКА?
- Винаги съм го вярвал, въпреки че изоставахме. Бяхме съсредоточени повече в турнира на УЕФА, защото този европоход остава в историята и в статистиката. Дали Левски щеше да има 23-а или 24-а титла не е толкова важно. Но ние заслужавахме да станем шампиони и заради успехите си в Европа - защото с тях завоювахме този висок коефициент, който сега ни позволява да сме поставени. Нямаше да е честно да не можем да се възползваме от това, което сами си извоювахме, а друг наш отбор да играе за Шампионската лига. Безапелационно показахме, че ние сме
най-добрият отбор в България.

- Наистина ли играчите в Левски сте в толкова добри отношения помежду си, както твърдите? 
- На терена ясно си личи, че отношенията ни са наистина перфектни и в съблекалнята. Нещата са свързани - не може да играеш по начина, по който го правим ние, и да не сме приятели.

- Защо винаги се прибираш последен след мач и оставаш сам, за да поздравиш публиката?
- Правя го от сърце и душа. Искам да се насладя и да запазя още малко щастливите мигове от завършилия мач и общуването с публиката. Защото всичко свършва, след като напуснеш терена и се прибереш в съблекалнята - тогава почваш да мислиш за следващата среща.