11 години в Левски! Малцина футболисти могат да се похвалят с подобно постижение. Един от тях е Елин Топузаков. Именно той изведе "сините" с капитанската лента при пробива в турнира за Купата на УЕФА и групите на Шампионската лига. Сред почти 2 години в Израел защитникът отново е на "Герена". И е амбициран да затвърди поговорката, че камъкът си тежи най-добре на мястото. Топчо, както го наричат всички, се съгласи да говори за "Стандарт", докато пазаруваше бяла техника. "Доста време ме нямаше и някои неща се нуждаят от подмяна", обяви той.

- Елине, връщането в България от чужбина според мнозина се смята за крачка назад. Как ще коментирате това?
- Нещата не стоят по този начин, особено когато става въпрос за Левски. Този отбор всяка година се бори за титлата и купата, а освен това направи и пробив в Европа.

- Имаше ли възможност да останете в Израел, макар и в друг отбор?
- Да, но това вече е минало. Направих своя избор и съм тук.

- Как оценявате престоя си в Израел, у нас още цари мнението, че там не се играе футбол?
- Хорската злоба няма край. Затова се изписа и изговори какво ли не по мой адрес и този на останалите футболисти, които се състезават в Израел. Те обаче нямат нищо общо с действителността. С Апоел играх финал за купата, а тази година до последно се борихме за титлата. Преди това бяхме на крачка да влезем в групите за Купата на УЕФА.

Феновете ме избраха за играч на сезона, което ме направи изключително щастлив. Така че давам висока оценка на престоя си в Израел. Тези, които смятат друго, да са живи и здрави.

- Какво е нивото на първенството там?
- Доста добро. Стараят се да го вдигат постоянно. Привличат класни чужденци, а освен това залагат на чужди специалисти. Вижте, че един от по-неизвестните у нас отбори си позволи дори да привлече Лотар Матеус. Президентите хвърлят сериозни средства, а за базите няма какво да говорим. Изпреварват ни сериозно. Въобще опитват се да стигнат нивото за западноевропейските клубове.

- Твърди се, че животът там е доста труден?
- Няма нищо подобно. Напротив, чувствах се доста добре. В Тел Авив не ми липсваше нищо. Освен това е доста спокойно.

- Преживяхте и война.
- Не сме усетили нищо. Животът си кипеше с пълна сила, сякаш такова нещо не съществуваше.

- Как намирате Левски?
- Всичко ми е добре познато. Колкото и банално да звучи - тук съм си у дома. С изключение на 4-5 момчета познавам всички в отбора. Това е нормално в клуб като Левски - винаги ще има текучество на играчи. Едни идват, други си отиват. Целите обаче остават същите.

- Една от тях е влизане в групите на Шампионската лига. Ще я постигнете ли?
- Надявам се и вярвам в това. Всичко зависи си от нас, както и от известна доза късмет. Много важно е и какви съперници ще ни се паднат. Но трябва да говорим по-малко и да си вършим работата на терена. Само така ще успеем.

- Бяхте казал, че ще напишете книга за 11-те си години в Левски?
-Отказах се да пиша книга. Моята работа е друга - да играя футбол. Писането е за други. Така че замразих този проект.

- Завинаги ли се отказвате да пишете книга?
- Да.

- Към кои моменти от тези 11 години обичате да се връщате?
- Много са. Имам доста хубави преживявания. Пет пъти станах шампион на България. Взех участие в паметни мачове в Европа. Имах шанса да изляза срещу отбори като Челси и Барселона.

- Като се връщате във времето, не съжалявате ли, че Левски не открадна поне точка в групите на Шампионската лига?
- Каквото и да си говорим сега, всичко вече и минало. Трябва да гледаме напред и към настоящето. Затова в момента съм двойно амбициран да се докажа. Все едно идвам в Левски за първи път. Искам да стана шампион и да постигнем нов успех в Европа.

- Има ли промяна в родното първенство? Когато подписахте с Левски, казахте, че сте гледали редовно мачове по телевизията?
- Беше ми доста интересно да гледам български мачове. Направи ми впечатление, че доста отбори хвърлят сериозни средства за бази и селекция. Силите са изравнени и с изключение на Левски и ЦСКА, които се откъснаха, останалите водиха здрава битка за всяко място. Според мен тези неща се отразят добре и ще ни помогнат да вървим напред.

- Защо тогава вече две години отборите ни не могат да стигнат дори до групите на Купата на УЕФА?
- Може би ни липсва постоянство. Задоволяваме се с успеха сега и после не се стараем да го затвърдим. Тези неща трябва да се променят, а не да се хвалим с епизодични успехи в Европа.

- Само постоянството ли ни липсва, защото и националният отбор вече трудно се справя с отбори, които навремето биеше с лекота?
- Това е въпрос, който изисква доста задълбочен анализ. Трудно ми е да направя такъв. Има шефове и треньори, които трябва да се занимават с тези неща и да дават оценки. Моята работа е друга - на терена. Трябва да давам най-доброто от себе си, когато ме повикат в националния отбор, и да вярвам в успехите.

- Предстои мач с Италия, имаме ли сили да победим в Торино?
- До този мач има доста време. Гледах италианците по време на Купата на Конфедерациите. Не са толкова страшни, но ние трябва да играем два пъти над възможностите си. Само така ще успеем.

- Мислите ли за промяна в личния си живот - например сватба?
- С Весела бяхме доста време извън страната и затова не сме мислили. Но и това време ще дойде. Нека първо се установим.

- В Израел Весела Тотева беше обявена за най-красивата футболна половинка. Вниманието там няма ли да й липсва?
- Вярно е, че беше избрана за такава. Аз се радвах много. Изборът обаче вече е направен.

- С какво ще се занимава тя, докато вие играете?
- Не знам. Сега имаме други неща на главата. Трябва да стегнем къщата.

- Вие имате и бизнес, как се справяхте с него на толкова километри извън България?
- Добре. Не съм се притеснявал за нищо. Все пак имам съдружници, които доста добре се справиха с нещата. Бизнесът ми върви и съм спокоен за него.

- Световната финансова криза не ви ли се отрази?
- По принцип няма човек, който да не я е усетил по един или друг начин. При мен нещата са в нормални граници. Така че не съм притеснен. Моят бизнес е стабилен.