На последния Управителен съвет на Левски сериозен акцент бе поставен на бъдещото развитие на двете детско-юношески школи на клуба - на „Герена" и на стадион „Раковски". Шефовете размахаха пръст на директорите им - съответно Даниел Боримиров и Станислав Ангелов, защото не бяха доволни от стратегиите за развитие на двамата. Такава оценка постави членът на УС Николай Илиев. Човек, който е минал през всичките етапи от юноша до капитан на първия отбор на сините, реализирал впоследствие значим трансфер в чужбина. Та от устата му разбрахме, че материалната база има нужда от освежаване, но също така трябва и подобрение на реализацията на играчи от ДЮШ. „Дай Боже един ден да изкарваме толкова юноши и нашето златно поколение отново да се яви в първия отбор на Левски. 10 играчи от школата на Левски в момента са в представителния отбор, двама са преотстъпени в други клубове (б.р. - централният нападател Илия Димитров и вратарят Николай Кръстев). Бройката на националните ни състезатели не е никак малка - 17 футболисти", обобщи Илиев.

Колко от тях обаче са готови да влязат при мъжете и да заиграят веднага? Отговорът няма да се хареса на хората от школата, но е - „нула". Това показва неправилна работа през годините в нея. Ясно си личи и от сегашното състояние на първия отбор на сините, в който наистина има много младоци, но всички те са в периферията и никой от тях не успява да хване окото и да даде анонс за сериозна кариера.

Основите на по-добра школа на „Герена" (б.р. - „Раковски" винаги е бил извън прожекторите, сега под тях го вкара Станислав Ангелов) бяха заложени още през 2004-а. Приходите от бенефисния мач на Станимир Стоилов като играч отидоха за изграждането на изкуствен терен. В Левски бяха първите, които взеха чуждестранен методист - Ян Деркс. По-късно с част от парите, спечелени от влизането в груповата фаза на Шампионската лига, бе изграден и пансион. Именно той дава възможност на сините да взимат таланти от цялата страна, с което и очакванията към тях се покачваха.

Общежитието бе открито през 2008 година, дни преди домакинството на БАТЕ Борисов в плейофа за влизане в Шампионската лига. И оттогава насам с много малки изключения нито един играч собствено производство не бе наложен, развит, а след това и продаден. От школата дори не е изваден един бек - последният такъв бе Живко Миланов, но той бе изграден още преди да започнат големите приказки за синята школа. После в състава захапаха Валери Домовчийски и Николай Димитров - Хичо.

А след тях -
почти нищо
за 10 години.

Антонио Вутов бе считан за голям талант, клубът спечели не лоши пари от неговия трансфер. Но се видя, че е неподготвен - не успя да пробие в Удинезе (така и не записа мач в Серия А), в момента рита в третодивизионния италиански Козенца, където обаче не е водеща фигура. По неговите стъпки бе тръгнал и Божидар Краев, който също блесна на 16 години. Тази зима до негов трансфер не се стигна, а през пролетта се забелязва спад във формата, развитието му очевидно е в застой. Другите в настоящия тим на Левски - Мики Орачев не може да се пребори за титулярно място, освен ако в състава няма контузени или пък тактиката на Стойчо Стоев не изисква той да е младият играч до 21 години, който да започва в стартовия състав. Близнаците Радослав и Борислав Цоневи отдавна трябваше да имат по-голяма роля - бяха взети при мъжете още от Николай Костов през сезон 2011/12. Сега обаче отказват да удължат договорите си, защото не виждат перспектива пред себе си, ако останат на „Герена"... Но ответният въпрос е - „Имат ли качествата да са основни играчи на сините?".

С направената през зимата селекция е видно, че налагането на млади играчи в началото на кампанията няма как да продължи. А какво остава за лятото, когато ще се търси пробив в Лига Европа (ако отборът се класира) и титла в евентуалната нова Висша лига? Резултатите, които липсват от 2009-а насам, притискат всички треньори. И те няма да тръгнат да налагат сляпо някой. Факт е, че до момента школата на клуба не е дала играч, който

да влезе и да заиграе
с успех веднага.

При постъпването си на поста през лятото на 2014-а Даниел Боримиров тръгна с високопарни слова. „Очакваните резултати са през 2018 година - 30 процента от първия отбор да е продукт на школата, през 2020-а числото да се покачи до 35 процента, а през 2024-а до 45%", обяви Боримиров. Като пример беше даден Шалке 04, който инвестира суми от порядъка на 2,5 милиона евро в школата си, а приходите са 10 пъти повече. Факт е, че на „Герена" са далеч от инвестирането на подобни суми, но и от такива приходи. Тогава методисти бяха испанецът Давид Серано и Иван Колев, който след това пое мъжкия отбор на Славия. Преди Боримиров на шефския пост в ДЮШ минаха и Ясен Петров, и Кирил Ивков. Всеки имаше програми, всеки работеше по модерна методика. Но е факт, че нищо значимо не е свършено и резултатите категорично го показват.

Заради не толкова лошите условия на фона на останалите отбори в страната към ДЮШ на Левски имаше далеч по-големи очаквания. Но те не се оправдаха. Както и тези към първия отбор. И, общо взето, в последната декада програми от всякакво естество на „Герена" - бол. Играчите обаче са кът, още повече тези собствено производство. Оказва се, че в Левски я карат само на приказки и позитивни анонси за бъдещето, но резултатите ги няма.