Да заповяда следващият! Така озаглавихме текста, защото, дали в следващите часове, седмици, или след края на сезона, но е ясно, че Георги Дерменджиев приключи с Левски. От седмица всички официално знаят тази новина. Отлично го знае и самият треньор, а същото се отнася и за Павел Колев, макар и двамата да се опитват да ни убеждават в обратното.
Всъщност изпълнителният директор на Левски до голяма степен легитимира бъдещата треньорска рокада, сядайки на една маса с Дерменджиев на пресконференцията преди мача с Ботев (Пловдив). Брифингът много наподобяваше на такъв на доскорошен шеф на съдийската комисия, който канеше журналистите на разговор, за да им обясни, че съдията "Х" не е сгрешил в мача "Х", но в същото време отборът "Х" е ощетен, та затова въпросният съдия "Х" ще бъде наказан... Така де, който няма сестра няма нужда да се обяснява. А Павел Колев го направи два пъти в рамките на няколко дни, след като стана ясно, че Петър Хубчев е фаворит да наследи Георги Дерменджиев на горещия стол в Левски. И още една скоба по темата - вие да чухте националният селекционер да отрича? Напротив, избяга от въпроса като дявол от тамян, дори се сопна на колегата Антония Близнакова, че си позволи да го пита. Защо ли?
Колкото до Георги Дерменджиев. В Деня на шегата, съвсем не на шега заявяваме, че раздялата му с Левски е желателна. Колкото по-бързо, толкова по-добре. И за него, и за клуба. Изключително шаблонна, но крайно вярна е фразата, че треньорът трябва да е авторитет. Да взима най-голямата заплата от целия спортно-технически щаб и футболистите. Особено, ако има бекграунд зад гърба си. Бат Гошо на хартия последното го има. Приятен футбол на Лудогорец под негово ръководство, шампионски титли, две влизания в групите на Шампионска лига... Постижения, които следва да са достатъчен атестат за увереност и самочувствие, в която и да било съблекалня на български отбор, включително и тази на Левски.
Уви, при Дерменджиев не е така, а той с медийните си изяви и поведението си сам подсказва, че няма усещането за принадлежност към Левски. Да, вярно е, че времената са други, но пък критериите за успех са постоянна величина. В този контекст, ако Левски имаше човек от калибъра на Сираков или Стоилов, не се съмнявайте, че на Дерменджиев щеше да бъде вдигнат жълт картон още след дербито с Лудогорец. Не само заради страхливата игра, а заради оправданието, забележете, за пълния стадион, който сковал играчите! Върхът на глупостта беше онзи ден, преди мача с Ботев (Пловдив), когато в прав текст треньорът на Левски обяви, че не смее да залага на юноши в официалните мачове, понеже можело да сбъркат и "батковците ще им дърпат ушите". Извинете много, но за какво му е на Левски треньор, който не може да въведе ред в съблекалнята и не може да спечели уважението и доверието на играчите?! Който се страхува от тях!?
Спортно-технически няма какво толкова да се анализира. Левски не победи един от редовните му абонати в София. Загуби на "Герена" 4 точки от мачовете с пловдивските отбори, беше трагичен срещу Лудогорец, сбирщината от Верея му вкара 3 гола! На всичкото отгоре реферите напоследък са доста благосклонни към столичани, а по-голямо съдийско рамо от това на Никола Попов, здраве му кажи. С неправилно отсъдена дузпа и срещу 10 човека цяло полувреме срещу Ботев (Пловдив) без звездата им Тодор Неделев, и накрая само 1:1... Срам!
"Играта е това, което ме притеснява", каза Николай Михайлов след мача. След шамара от Лудогорец, на пълния стадион, Живко Миланов бе още по-директен, използвайки думи като "срам" и "обида". Когато подобни изречения излизат все по-често от водещите фигури, е ясно, че нещата не са наред. А си мислехме, че Левски поема по нов път. Този към успеха. На надграждане, както обичат да казват футболните хора. Не би! Левски на Дерменджиев не надгражда, а се движи в аварийната лента. И не е нужно да си на "високо интелектуалното ниво" (б.а. - думи на Дерменджиев за собствениците на клуба), за да стигнеш до извода, че царят е гол...
vlater
на 01.04.2019 в 14:31:52 #1Шегаа, първи април, хаха, тази също е добра!