За шампионско интервю "Топспорт" даде думата на Божидар Митрев. Вратарят на Левски е символ на новото поколение, на изпълнената програма 2007. Младите левскари също допринесоха за 25-ата титла на "сините".  Божката, както го наричат, говори за получената сплав между опитните и надеждните играчи. Говори откъде идва любовта му към поста с № 1, самокритичен и изпълнен с надежди за своето и синьото бъдеще.

- Божидаре, ставаш за втори път шампион с Левски. Правиш ли разлика между предишната и сегашната титла?

- През тази година имах участие, макар и минимално, за спечелването на титлата. Докато през миналата бях само част от отбора, без да играя в нито един мач за първенство.

- В такъв случай шампионският трофей от 2006 или от 2007 година ти бе по-сладък?

- Всяка титла е сладка. Дори да си само част от състава на отбор като Левски, е нещо значимо за всеки футболист.

- През миналата година обаче първото място май ви дойде изневиделица?

- Вярно е, че ЦСКА водеше със 7 точки и отстрани всичко изглеждаше решено. Но ние си бяхме направили сметка. Преценихме, че ако си играем и печелим всичко до края, ще сме първи. Така, че освен грешките на "червените", трябва да се отдаде заслуженото и за нашата настойчивост, както и че вярвахме докрай.

- Тази година имахте ли съмнения, че може да изпуснете първото място след  загубата от Рилски спортист?

- Всеки може да загуби. Дори и от такива отбори. Когато ти се наредят десет човека отзад, става сложно. Левски играе много трудно срещу състави,у които рушат. После имахме много тежки двубой с Ботев и с Берое. Такива тимове се хвърлят срещу нас със 150 процента от възможностите си. Искат да се покажат точно срещу Левски. С тях загубихме битки, но си спечелихме войната срещу преките съперници ЦСКА и Локомотив(София). Между другото срещу Локо допуснах някои грешки, които ще се постарая да ги изчистя.

- Това е добре, че си самокритичен, но топката бе много бърза и коварна заради дъжда, не беше ли така?

- Има някои неща, които зрителите не могат да ги усетят, но ние вратарите си ги виждаме. Затова говоря.

- Като си помисли човек, на мача с Челси на "Стамфорд Бридж" изглеждаше адски спокоен. Толкова ли се притесняваше на двубоя в "Надежда"?

- Ами определено с Локо повече ме беше страх в сравнение с Челси. Срещу англичаните нямаше какво да се губи. Трябваше да излезем и да играем. За мен бе предизвикателство самият факт, че излизам на мач от Шампионската лига. Една сбъдната мечта. Доскоро бях щастлив да гледам двубои от този турнир. А изведнъж вече бях участник. Велико! Докато с Локомотив притеснението ми идваше от това, че двубоят си бе финал на шампионата. Знаеш, че вратарският пост не е като на нападателя. Напред и да сбъркаш, може да се оправят нещата, но при нас е фатално. Добре, че на трите гола, които допуснах, моите съотборници реагираха, като вкараха пет.

- Има ли някаква тайна рецепта в Левски младите и по-опитните да се разбират и да няма конфликти?

- (смее се) Ами каква рецепта, какви тайни да има. Просто и треньори, и по-опитни футболисти ни приемат като част от тях. Не ни слагат на по-долно стъпало. Напротив, внушават ни, че сме нужни на отбора, за да побеждаваме.

- Кой ти е бил любимият вратар като малък у нас и в чужбина?

- Още от малък съм си левскар. В махалата започнах да пазя на вратата заради моя любимец Иванков. После в Левски започнах да харесвам начина на игра и на Георги Петков. От чуждите вратари за мен много голям бе Петер Шмайхел. В момента харесвам Икер Касияс.

- Очакваш ли Сашо Станков да те повика в младежкия национален отбор заради добрите игри в Левски?

- О, дай да не говорим за това. Ако Станков реши, ще ме повика.