Преди всичко останало, едно нужно пояснение. Не, в Topsport.bg не сме решили да се подмазваме на Николай Митов, нито авторът на този коментар има нездраво влечение към треньора на Левски.

Думите са заимствани от един от най-популярните (със сигурност най-"научния") и дългогодишни наши форумци, а заглавието е точно такова, следствие на дадено още в началото на този месец обещание.

И все пак...Благодарим Ви, господин Митов! И тези благодарности могат да бъдат изказани не само от феновете на Левски, но и от всички нас, които се вълнуваме от родната „А" група.

Просто с идването на нисичкия специалист, сякаш целият български футбол получи едни нов тласък, една нова емоция. Случайно или не (по-скоро второто), стилът на държание и говорене на Николай Митов много наподобява този на бившия му професионален ментор Емил Велев. И това е на път да доведе до много подобен резултат - титла.

Сякаш точно от това имаха нужда всички в заспалия дълбок зимно-пролетен сън Левски. След живуркането при, нека да го кажем по-меко, несмелия Илиан Илиев, „сините" изведнъж се превърнаха, само за няколко седмици в някакъв български вариант на Манчестър Юнайтед. Не, не като игра, още по-малко като успехи или заплати, а като непримиримост и дух.

Една от историческите слабости на българския футбол по принцип винаги е бил фактът, че общо взето, отборите ни след 80-ата минута доиграват мачовете си. В този Левски обаче няма нищо такова.

Да, „сините" не демонстрират кой знае какво майсторство. Да, халфовата линия бърка всеки трети пас, защитата често изпада в паника, а Станислав Ангелов не може вече посмъртно да отнеме топката без фаул.

Всичко това обаче феновете на Левски така или иначе си го знаеха. Това, което и те не подозираха обаче е, че в този отбор има воля, дух и сърце. Защото няма как да отдадем толкова много победи в последните минути само на късмета, с който така добре се оправдаха в Лудогорец.

В самия край бяха победени Миньор и ЦСКА, падна голът за 3:3 срещу Берое за Купата, сега на практика и титлата бе спечелена в добавеното време.

Един път, два пъти да е, можеше да се нарече случайност. Вече обаче късметът не играе, както каза и самият Николай Митов веднага след края на битката с разградчани.

Защото само един отбор, който не може да допусне дори мисълта, че ще загуби, е способен на такива победи. А тази непримиримост има един източник и той е около 1.60м. и обикновено подскача пред резервната скамейка. Подценяван и приет с насмешка в началото, Митов запали искрата на Левски, а тя пък изгори съперниците на столичани.  „Синият" ренесанс, ако не игрови, то морален, е очевиден, а и е добър за целия българския футбол.

Та нима някой ще забрави финала за Купата с Берое? Мачът без съмнение ще влезе в историята на футбола ни. А за победителите от Стара Загора, спечелването на Купата по този драматичен начин е още по-сладко. Попитайте всеки фен на заралии с коя Купа се гордее повече - с онази, изкопчена от втородивизионния Черноморец (Поморие) или тази, взета от непримиримия отбор на Левски?

А кой ли няма да си спомня 93-ата минута на мача с Лудогорец на „Герена". Фен или опонент на Левски, за да се гордее или да омаловажава, драмата на „Г. Аспарухов" скоро няма да бъде забравена.

Така че - благодарим Ви, господин Митов, че направихте футбола, а и животът ни, по-интересен и непредвидим! Без значение дали става въпрос за фенове на вашия отбор или не...