"Спрях сина ми за Ливърпул. Исках да се наложи в Левски и да си изгради име в мъжкия, а не в юношеския футбол. Този път аз го избрах. Стопирах всички неща." Това разказа Ивайло, баща на един от най-големите таланти в българския футбол - Станислав Иванов пред "България днес".

Преди няколко дни младокът навърши 18 години. Той е на път да окупира титулярното място на върха на "синята" атака. Вече дебютира в основния състав при победата с 5:0 над Локомотив (Пд), измествайки Бабатунде Адениджи. Очаква се това да се случи и в срещата с Дунав. "Трябваше да ходи втори път в "Ливърпул", имаше покана - споделя Ивайло Иванов. - Пред очите ми беше Антонио Вутов, с когото са приятели и са говорили по въпроса. Моите страхове и опасения бяха да не се получи нещо такова. Затова си караме по плана."

Станислав подписва първия професионален договор с Левски на 16 години. По това време той вече има запазено място в историята на клуба. Едва 15-годишен, талантът взе yчастие в двyбоя по повод 100-годишния юбилей на Левски.

Николай Митов дава път на Ивайло Найденов

Николай Митов дава път на още една "синя" рожба

Юношата ще играе срещу Дунав

Нещо повече, вкара третия гол във вратата на "Лацио" за победата с 3:2. Стаси, както го наричат съотборници и приятели, започва да тренира едва 7-годишен в родния си град Габрово. "Бил съм футболист, но не съм играл на професионално ниво - сподели пред "България Днес" неговият баща Ивайло Иванов. - И аз имах големи заложби като малък. Получих три тежки контузии една след друга и приключих на 27 г. Все едно виждам себе си в него. Пък и нямаше много какво да запалвам в интереса му към футбола, той вече се беше запалил. От първи клас до 11-годишен беше в Габрово. Може би съм му ударил едно рамо в началото, защото помагах на местния футбол. Две години бях плътно до него като помощник-треньор. Това е повлияло доста на решението да става футболист." След време габровската школа става тясна за таланта, който в един от сезоните бележи 86 гола, играейки в отбора на две години по-големите от него. Изключително много му помагат треньорите Веселин Антонов и Георги Гатев, който дори се занимава с него индивидуално.

"Стигна до едно ниво, от което тук нямаше как да расте повече - споделя Иванов. - Решихме да отиде по-добра школа, за да може да го изгради вече като професионален футболист. Най-близката беше тази в Ловеч, която беше на високо ниво. Още повече че имах поглед над нея. Племенникът ми беше там доста години. Уговорката беше да преценим дали ще е най-добре за него да отиде там." В Ловеч Станислав участва в два турнира за набиране на деца към школата. И на двата става голмайстор.

"След това решихме да погледнем в София как ще са нещата - добавя Иванов-старши. - Поканиха го в "Славия" на два или три турнира и пак стана голмайстор. Там имам много добър приятел треньор, Иво Градев. Казах в София ще е "Славия", удряйки го на чувства. Нещата от битово естество не бяха на ниво. Нямаха общежитие и вариантът беше да му вземат квартира. Аз не исках. Треньорът също искаше да спи при него, но не е редно.

"Славия" много го искаха и хубави хора има там. На капитана на тима бащата предложи да го вземе в тях да спи. Или трябваше аз да се местя, а бизнесът ми е тук." Така се стига и до момента, когато "Левски" изпреварва всички. "Бях поел ангажимента, че от Габрово ще изпратим Станислав с турнир в Банско през юни - връща се назад Ивайло Иванов. - Вече бях решил, че ще играе в "Славия", след като участва на турнира. Без него не искаха да ходят от Габрово.

Точно на този турнир "Левски" участваха и са го харесали. Получих покана да отиде. Даже първенството им беше свършило и щяха да ги разпускат момчетата. Заради Станислав ги оставиха една седмица да тренират повече, за да го видят и него. Още на втория ден казаха "Взимаме го!".

На мен също ми харесаха условията. За този период бяха най-добрите в България - общежитие, училище, храна. Отиде и не ще и да чуе за друг отбор. Имахме доста предложения от други отбори, дори и финансови."