На 28 ноември 2016 г. самолет на LaMia с отбора на Шапекоензе излетя от летището на боливийския град Санта Крус де ла Сиера за Меделин, където трябваше да се играе първият финал за Копа Судамерикана срещу местния Атлетико Насионал. На борда имаше 77 души - екипаж, футболисти, членове на треньорския щаб, журналисти и гости. След катастрофата оцеляха само шестима: трима футболисти - Алан Рушел, ДжаксонФолман и Нето, както и журналист, самолетен механик и стюардеса. Фолман загуби крака си поради контузиите си, Нето също така никога повече не излезе на терена - след дълго възстановяване през 2019 г. обяви пенсионирането си. Рушел обаче продължи да играе. На 30 януари 31-годишният защитник като капитан на отбора вдигна ликуващо трофея над главата си - Шапе спечели надпреварата в Серия Б и се завърна в бразилския елит...
Рушел оцелява по чудо. Когато самолетът падна, той отива в предната част, което го спаси. В 18:18 часа местно време аеропланът излетя. Според плана трябваше да кацне за зареждане с гориво, но поради късното отпътуване имаше реална опасност да не стигне навреме до затварянето на летището в Кобиха, така че екипажът реши да поеме курс директно за Меделин. Този план за полета беше отхвърлен няколко пъти от навигационните служби, но в крайна сметка бе дадена зелена светлина.
Полетът протича нормално до подхода към колумбийската столица, когато светлината в кабината внезапно угасва. В салона настъпва тишина и всички за замръзнали по местата си. Стюардесите мълчат, пилотите - също.
Когато става ясно, че самолетът пада, зловещата тишина отстъпва място на шепота на молитви. "Исусе, прочетох в Библията, че си направил много чудеса. Моля, бъдете милостиви към нас. Погрижи се за нас. Помогни ни. Вече сте наш пилот. Помогнете на нашия самолет. Бъди милостив. Моля те, Исусе, помогни ни", призовава на глас Нето. По-късно той ще признае в интервю, че в този момент единствената му надежда била молитвата.
Директорът на Шапекоензе КадуГаучо помолил Рушел, който седял в опашката, да се премести в предната част на кабината, където са почти всички играчи.
"Отначало не исках да отида там - спомня си Рушел, - но след това видях ДжаксонФолман и той настоя да седна до него." "Някой да ми каже какво се случва! Дайте ни малко информация!" - се чува от предната част на самолета няколко минути преди падането. Стюардесите помолиха пътниците само да пристегнат коланите си. Писъците и проблясъците на аварийните светлини изчезнаха в нищо. В 21:59 часа самолетът се разби в планината Серо Гордо.
"Събудих се в гората - спомня си Фолман. - Отворих очи, но нищо не се виждаше. Валеше. Беше много студено. Не видях нищо, но чувах стонове. Хората крещяха за помощ. И аз започнах да крещя, но не знаех къде се намирам. Не знаех, че самолетът ни се е разбил. Само си спомням, че не исках да умра."
Спасителите не успяват да достигнат мястото на трагедията дълго време заради гъстата мъгла. Първият оцелял е открит четири часа след катастрофата - това е Рушел. Той е с наранявания по ръцете, краката и главата, счупен прешлен, част от който е притиснал костния мозък.
"Само Бог може да обясни как оцелях в това бедствие. Той ме грабна и ми даде втори шанс. Ако спасителите бяха сбъркали, когато са ме измъкнали изпод останките на самолета, парченцето е щяло да влезе в костния мозък и то щеше да е краят", казва той по-късно. Алан се събудил вече в болницата и изобщо не помнел какво се е случило. Баща му първо му казал, че самолетът е направил аварийно кацане - лекарите го посъветвали постепенно да възстанови картината на събитията в главата на сина си.
Когато Рушел разбрал истината, светът му се сринал: "Помислих си: "Това е просто кошмар. Не е вярно. Сега ще се събудя. Но не...". Нето беше намерен на сутринта, след като прекарал около осем часа в останките. Ако не беше полицаят, който случайно чул едва доловими стонове и решил да провери, футболистът щял да умре. Той се събудил в реанимация и гледайки синините, порязванията и раните, не могъл да осъзнае, че това е последица от самолетната катастрофа и той е един от оцелелите.
"Мислех, че феновете са нахлули на терена и са ни нападнали. Мислех, че съм прегазен от кола на паркинга преди мача", споделя Нето. На него, подобно на Рушел, известно време не му казват истината. Той разказал на жена си за сън отпреди няколко дни, когато валял дъжд, самолетът паднал, а той оцелял... Тогава му съобщили, че сънят му се е сбъднал, а почти всичките му приятели са загинали. Нето обаче отказва да повярва - как можеш да оцелееш след катастрофа? "Лекарят ми каза, че Бог ми е помогнал", спомня си централният защитник.
Фолман научил за инцидента дори по-късно от оцелелите си другари - бил в кома няколко дни след ампутацията на крака си и не помнел нищо. "Спомням си как психолог дойде при мен - "Самолетът ти се разби. Всички умряха. Оцеляхте, но никога повече не можете да играете футбол." Когато той каза това, аз започнах да си спомням как лежахме в калта и крещяхме от болка. Беше ужасно", признава вратарят.
Със съгласието на съперника, срещу който бразилците трябваше да играят - Атлетико Насионал, Копа Судамерикана посмъртно бе връчена на Шапекоензе. През декември 2016 г. не можеше да се направи нищо повече за унищожения отбор.
Новият тим се сформира от школата и нае играчи, а в средата на януари 2017 г. Шапе излезе на своя стадион, който беше пълен до козирката, Палмейрас не бе победен, но бе отбелязан първият гол след трагедията. Започна нова история. През април зелените спечелиха първия си трофей - купата на щата Санта Катарина. Победата беше посветена на загиналите. А през ноември три кръга преди края зелените успяха да запазят мястото си в Серия А. През 2019-а обаче Шапе зае 19-о място и изпадна, ала изгнанието бе кратко.
Сегашното първо място в Серия Б бе решено в последните минути на заключителния кръг. Шапекоензе и Америка Минейро влязоха в него с куриозно еднакви показатели - точки, победи, равенства, загуби и голова разлика! Тимът от Бело Оризонте спечели с 2:1 срещуАвай, докато зелените надделяха с 3:1 срещу Конфианса. Анселмо Рамон спечели и реализира дузпа в 8-ата добавена минута накрая, което короняса Шапес трофея. А първият,който вдигна купата над главата си, бе капитанът Алан Рошел...
