Загубата във Верона в събота вечерта не е просто случен епизод, а структурен въпрос, който трябва да бъде решен, преди да е станало твърде късно. Ювентус продължава да има най-силния състав и най-равностойната резервна скамейка, но вместо убедително да върви към 9-а поредна титла, отстъпи лидерската позиция на Интер. За бианконерите нищо не е загубено, особено ако се справят със 7 проблема, които ги спъват.
1. ЦИНИЗЪМ
Ювентус има отборна традиция, благодарение на която по-добре от останалите знае как да разпознава моментите в рамките на играта. Често тимът печели след неубедително представяне, вероятно незаслужено, но се е борил и е вкарал гол (или не е допуснал) в последните 20 минути. С една дума: цинизъм. Или спортна злоба, която в спорта има положително значение. Във Верона Юве получи подарък от своя футболист, на когото плаща 31 млн. евро годишно (Роналдо), но се огъна в оставащите 25 минути пред агресията на домакините. В минутите, когато грандовете печелят, Юве загуби.
2. ЛИПСА НА ПРИТЕСНЕНИЕ
Интер 54, Юве 54, Лацио 53. Шампионатът се подготвя за оспорвана битка и сценарият е ясен: три отбора имат реални шансове за титлата. Докато Верона имаше 31 т. преди мача и на практика бе сигурен за оцеляването си и повече от доволен от сезона, в който надхвърли очакванията. И все пак на "Бентегоди" синьо-жълтите бяха по-решителни, по-агресивни, първи стигаха до спорните топки. В Юве сякаш липсва притеснение, не се усеща необходимостта да атакува в ключовия момент на сезона. Отборът започва бавно и почти не създава впечатление, че има решение за спешен случай.
3. ПРОТИВОРЕЧИЯТА
Игуаин не прие добре смяната си с Дибала, което не е нещо ново. Не само той се оплаква в подобна ситуация, сториха го преди него и Пауло, и Роналдо. Но това прави 3 от 3. Ако се случи веднъж, може да бъде добър знак. Но ако критиката към треньора стане тенденция, съществува риск от трансформиране на всяка формация, всяка промяна в процеса. Това не е идеалната ситуация за предстоящите три решаващи месеца.
4. ФОРМАТА
В кондиционно отношение Юве не е в пика си, а във Верона бе надигран физически. При това далече не за първи път през сезона. Със завръщането на Дъглас Коща треньорът Сари избра 4-3-3, което в главата му е може би най-добрата схема, защото поставя Роналдо и бразилеца в идеалната им позиция. Поредната контузия на южноамериканеца обаче вероятно ще върне на сцената 4-3-1-2 и вечното колебание между двете системи.
5. ЛИДЕРИТЕ
На терена Юве не може да иска повече от Роналдо. CR7 се справя добре, може би най-добре, откакто облече екипа на бианконерите, и е в голова серия. Попадението му във Верона бе изцяло негова лична заслуга. Повече от това Кристиано не може да направи, но притесненията идват от Пянич, който е в дупка. Миралем започна сезона като ключов играч със средно 150 паса на мач, но от известно време е разочароващ. След контузията на Киелини така и не се намери достоен заместник, което пък се отрази на стабилността на защитата.
6. ИГРОВИЯТ ПЛАН
Юве загуби от Иван Юрич, определян за наследника на Гасперини. Седмица след седмица бе явно, че бианконерите се мъчат срещу отбори, които се защитават с трима, агресивни са и успяват да задушат Пянич. Сякаш някой е открил паролата за влизане в системата. Ако е вярно, то Сари има сериозен проблем, защото Интер изгради сезона си именно върху това. Интензивност и трима в защита.
7. ВРЕМЕТО
Всичко това трябва да бъде рамкирано в календара. От 9 февруари е началото на спринта към скудетото, наближава и 1/8-финалът срещу Лион в Шампионската лига. В четвъртък пък е първият 1/2-финал срещу Милан за Купата на Италия. Задава се сгъстен решаващ цикъл.
През ноември възходите и паденията бяха физиологични, сега по-малко. Юве обаче има всичко, за да "забрави" Верона - шампионите, вариантите за промяна и особено менталната сила, която го направи победител. Но бианконерите трябва да играят с най-добрите си карти. Натискането на пълна газ в периода между 26 февруари (Лион - Ювентус) и 1 март (Ювентус - Интер) изглежда перфектно и е всичко друго, но не и просто.
