На 9 март още един велик световен клуб ще навърши 100 години. Става въпрос за Интернационале от Милано или както вече цял век е известен като Интер. В рубриката „Архивите са живи" ще разкажем как „нерадзурите" се появяват на бял свят и ще допълним с нещо любопитно от и без това славната интеристка история.

...В Европа се засилва влиянието на Вилхелм II преди Първата световна война. В Париж се говори за художниците Пикасо и Брак, които налагат кубизма. В Милано индустрията е в своя пълен блясък. В града до този момент съществуват Милан, УС Миланезе и Аусониа. На път е да се появи и четвърти клуб. Точно на 9 март 1908 година отцепници от съществуващия вече Милан се събират в ресторант

„Часовника", който е посещаван от интелектуалци и предимно театрали. Бунтарите решават да създадат отбор, който да се казва Интернационале. Така Милан реално е причината да се появи на "бял свят" Интер. Или по-точно - тогавашният президент на "росонерите" Джани Камперио, една деспотична и авторитарна личност, нетърпяща никакви съвети или чуждо мнение. 45 души стават основатели на бъдещия световен гранд. А художникът Джорджо Муджиани, който е първият клубен секретар създава емблемата - златен кръг, опасан с черна и синя лента, а в средата с бели букви абревиатурата F.C.I.M. (или Футболен Клуб Интернационале Милано).

Една от причините новият тим да бъде кръстен така е, че миланистите не искат в техния клуб да играят чужденци, а интеристите са на обратното мнение. Не случайно първият капитан на отбора е швейцарецът Ернер Манктъл. Следващият с лентата е Вирджилио Фосати, който става душата на отбора. Реално той е първата звезда на тима и загива от бомба по време на Първата световна война, като общо 26 играчи и функционери на тима.

Милан и Интер пък си поделят емблемата на града, която в пълния си блясък може да се види на местната автомобилна гордост - "Алфа Ромео". За "росонерите" е червеният кръст на областта Ломбардия, докато за "нераадзурите" остава змеят.
От самото начало се смята, че Интер е аристократичният тим на Милано, заради зачеването си в "Часовника", докато основният контингент привърженици на „росонерите" са трамвайните работници.

Първият президент на Интер Джовани Парамитиоти успява да сплоти около себе си играчите, като определено има такт и усет как се работи с много хора.

Една от началните щипки антагонизъм във вековното съперничество е първата титла на Интер през 1910 г., която идва само две години след като тимът се появява. Милан, който е създаден през 1899 г., също печели своята първа шампионска титла след две лета през 1901 година. Но ревността вече се е загнездила при миланистите. Как може отбор, който е произлязъл от тях, изведнъж да има същите успехи?

Между другото за първата титла на Интер през 1910 година и до ден днешен се носи една скандална история. На финалната права трябва да се срещнат „нерадзурите" и двукратният шампион от последните две години (1908, 1909) Про Верчели.

Финалният мач трябва да се състои на 24 април 1910 година на ст. "Арена" в Милано. Но гостуващият тим иска отлагане на срещата, тъй като трима техни футболисти по същото време са ангажирани с националния военен тим. Италианската футболна федерация не променя дата, а само мястото. Тоест двубоят се играе на терена на Про Верчели. В знак на протест домакините излизат с отбор от...11-годишни деца.

Мачът завършва логично 11:3 за гостите като новите шампиони са Италия са принудени да бъдат охранявани от полиция до качването им на трена, който трябва да ги върне от Верчели в Милано. Причината за подобен ескорт е гневът на местните запалянковци, които са бесни от една страна на решението на федерацията, а от друга - на липсата на толерантност от страна на интеристите, които вместо да победят с по нормален резултат, разгромяват безпомощни деца.

Впоследствие през годините „нерадзурите" се утвърждават като истински гранд. В техните редици едно момче заиграва от 1924 година до края на 1947-а. Стадион „Сан Сиро" в момента носи името му - Джузепе Меаца.

Е, съвсем малко облича и екипа на Милан ("изневерява" в 37 мача, за кратко носи екипа на Ювентус и Аталанта), но определено е икона на Интер. Дали съдбата има пръст, но в Милано край Порта Романа на 23 август, само 5 месеца сред първата титла на Интер, се ражда Бепе. Меаца печели 3 пъти "скудетото", като още държи голмайсторския рекорд в Серия "А" за дебютант с 31 попадения. Меаца е и двукратен световен шампион с Италия през 1934 и 1938 г.

По-нататък историята на Интер е световноизвестна. С идването на президенския пост на Анджело Морати (1955), през 1960 г. е ангажиран митичния треньор Хеленио Херера. Магьосника идва от Барселона заедно с Луис Суарес и го добавя към Джачинто Факети и Сандро Мацола.

Две купи на европейските шампиони от 1964 и 1965 година заблестяват във витрината на интеристите, в комбинацията на също толкова Междуконтинентални купи. Критици атакуват отбора за прочутото „катеначо", но Интер си остава винаги съперник от много висока класа

Приказката в Европа е продължена от клубния президент Ернесто Пелегрини с две Купи на УЕФА (1991, 1994), още една добавя синът на Анджело - Масимо Морати (1998)... Преди да бъде разкрит скандалът "Моджигейт" на Апенините Интер нямаше титла от 1989 година, когато ликува за 13-и път. Зложелателите веднага натякнаха, че тази от 2006 е подарена. Но пък следващата през 2007 и очертаващата се през настоящата 2008-а доказват, че тимът може би ще продължи приказката си...

Най, най, най
* Най-много общо срещи - Джузепе БЕРГОМИ (758)
* Най-много мачове за първенство - Джузепе БЕРГОМИ (519)
* Най-много мачове за купата на Италия - Джузепе БЕРГОМИ (122)
* Най-много мачове в евротурнирте - Джузепе БЕРГОМИ (117)
* Най-много общо голове - Джузепе МЕАЦА (288)
* Най-много голове за първенство - Джузепе МЕАЦА (247)
* Най-много голове за купата на Италия - Алесандро АЛТОБЕЛИ (46)
* Най-много голове в евротурнирите - Алесандро АЛТОБЕЛИ (35)