На 35 години Пипо Индзаги е истински професор, що се касае до играта в наказателното поле. Нападателят на Милан е човек, за когото казват, че е роден в засада. Казват също, че не той търси гола, а голът често сам го намира, пише "7 дни спорт". Пипо Индзаги е реализаторът, когото отказалият се през лятото немски вратар Оливер Кан призна за своя най-голям кошмар. В неделя Индзаги заби гол №300 в кариерата си при победата на Милан с 5:1 в Сиена. Постижение, с което в Италия могат да се похвалят само легенди - Силвио Пиола (364 попадения), Джузепе Меаца (338), Роберто Баджо (318).

- Разкажете за нощта след гол №300.
- Не спах. Но след двата гола срещу Ливърпул на финала в Шампионската лига (през 2007) не спах десет дни поред. Аз съм си такъв - забавлявам се на терена все едно съм на 20 години, гледам да открадна някоя топка след края на мача. Само за една седмица си взех две - онази, с която забих хеттрика срещу Аталанта, и другата, с която вкарах гол №300. Докато се връщахме вкъщи, приятелката ми Алесия ми каза: приличаш на детенце. Права е, но вярвам, че именно този дух ми помогна да стигна дотук.

- Следващата ви цел? Може би 318-те гола на Баджо?
- Бих искал да вкарам 319, но знам, че ще е трудно. Пожелавам си най-вече две неща: да се върна в Шампионската лига с Милан и винаги да съм добре както в момента.

- Кога мислите да спрете?
- Не си определям граници, но искам да спра в точния момент. Не искам други да ми го кажат. Кариерата ми заслужава да приключи добре.

- Мислили ли сте вече какво ще правите?
- Бих искал да предам на децата моята любов към футбола. Много пъти големи таланти увяхват заради глупости. Искам да разберат колко емоции носи играта, която в никакъв случай не мога да нарека работа. Но не знам дали бих станал треньор, по-добре да коментирам по телевизията. Напрежението в навечерието на мачовете за мен е непоносимо и не знам дали бих имал куража да го изживявам и след като спра. Освен това съм прекалено добричък, за да бъда треньор. Също като Анчелоти.

- Но Анчелоти се справя успешно?
- Да. Забележително е, че всички му мислят доброто. Трябва да се поуча от него. Отношенията ни са специални. Казвам му, че не ми е подарил нито един мач досега. Той обаче отвръща, че ми е подарил доста.

- След гол №300 получихте много поздравления. Най-хубавото?
- Всичките ми доставиха удоволствие, благодаря на всички. Развълнуваха ме аплодисментите в съблекалнята. Всъщност аз трябваше да аплодирам съотборниците си. Харесаха ми също думите на Бекъм, който ме сравни с Линекер. Като малък слагах фланелката с №10, защото той играеше с десетка на гърба. Обичах Линекер, защото винаги вкарваше.
- Кое е нещото, което най-много мразите във футбола?
- Лятната пауза. Но ритам много на плажа.

- Казват, че не сте целунат от природата.
- Не съм напълно съгласен. Моят голов нюх е дар от природата.

- Съотборникът, на когото дължите най-много?
- Много са. Имах късмета да играя в големи отбори с големи футболисти. Ако трябва да посоча само един съотборник, казвам Кака.

- Кой нападател бихте препоръчали на Милан за бъдещето?
- С Пато, Бориело и Кака Милан няма да има грижи в близките години.

- Подавали ли сте някога голов пас?
- Случва се понякога. Веднъж дори подадох за един гол на Баджо!

- Никой никога не ви споменава, когато става дума за Златната топка. Дразни ли ви това?
- Не, това не ме интересува. Моята Златна топка е тази от Сиена. Освен това я спечелих в Атина, Йокохама, Манчестър.

- Като стана дума за трофеи, какво ще кажете на онзи, който подчертава, че ще приключите сезона с празни ръце?
- (Смее се) Митичният ни шеф Галиани каза, че няма нужда да отговаряме на Моуриньо, така че следвам неговата линия!