"Наистина ли ме питате дали Интер ще спечели скудетото? И защо? Нима още не сте разбрали?" Практичен, директен, ефективен, вертикален в мислите, както когато играеше: това е Юрген Клинсман. 56-годишният бивш нападател на Интер, с който спечели титлата (1989) и Купата на УЕФА (1991), а с Бундестима триумфира на Евро"96 и Мондиал"90, следи от дистанция внимателно представянето на нерадзурите.
Клинсман, откъде черпите всичката тази увереност?
- Тук в САЩ съм коментатор на ESPN и не пропускам мач от Интер. Шегуваме се постоянно с Дел Пиеро, вече го бях предупредил през декември. В деня след отпадането от груповата фаза на Шампионската лига казах на Алесандро - "Забрави за първенството, наше е". Твърде голяма е разликата в точките с Ювентус (б.р. - 10) и е предимство да имате само една цел и цяла седмица да се концентрирате върху нея. Освен това има и друг красноречив показател.
Какъв е той?
- Изключително много вярвам на езика на тялото. Вижте как играчите на Интер се движат, как се радват, как се държат. Този език на тялото казва всичко, ясно е, че има група, от която играчите не се отказват. Единственият риск може да дойде от отпускане. Но не, не вярвам и не виждам други отбори, които могат да се върнат в битката за скудетото. Дори и Милан, който е най-близо (б.р. - на 6 т., но с мач повече).
Какви са достойнствата на треньора Конте?
- Честно казано, той разполага с много силен отбор. Но Конте свърши огромна работа и подобри всички играчи един по един. Помислете, реално няма такъв, който да се представя под нивото си. Освен това през последните месеци Антонио също така разреши няколко проблема. Първият бе със Санчес, който бе на път окончателно да се маргинализира, а вторият бе възраждането на Ериксен.
Какво мислите за датчанина?
- Играл е за другия ми любим отбор - Тотнъм. Определено съм негов фен. Сега никой не може да го оспорва - Ериксен позволи на Интер да играе по различен начин от преди.
Защо обаче това се случи с толкова голямо закъснение, след като се присъедини към отбора миналия януари?
- Имам някаква идея, а и пандемията не му помогна. Искам да го кажа ясно: за един чужденец да пристигне в друга държава и да се установи не е лесно, поне не за всички. Помислете за него, който дори не е успял да опознае и в малка степен града, да се срещне с хора. С времето смятам, че съотборниците му подадоха голяма ръка: сега виждате, че той изпитва удоволствие да играе за Интер.
На вас навремето обаче не ви отне много време да се адаптирате...
- По принцип няма правило, което да важи за всички. Ще ви споделя следното: помните ли Матиас Замер? В Милано аз го поех, направих много за него, той отиде да живее в къщата ми, запознах го с всички германци в града. Но нищо не можеше да се направи - от самото начало Замер искаше веднага да избяга. Това съвсем не означава, че оспорвам качествата му на голям шампион.
Споделихте за играчите, които са израснали с Конте, и няма как първото име, което ни идва наум, да не е Лукаку?
- Абсолютно категорично ви го заявявам като бивш нападател - днес Ромелу е сред първите пет остриета в Европа. Белгиецът не е целунат от съдбата, за да притежава примерно техниката на Лео Меси. Но на терена той дава всичко и е пълноценен през деветдесетте минути - спринтове, физика, решителност, характер. Вижте, в един екип нещата работят така: има хора, които взимат, и други, които дават. Лукаку е от вторите. Той дава на съотборниците си повече от това, което получава. Белгиецът е лидер и повежда останалите. Не е индивидуалист и отваря пространства за другите.
Имате предвид Лаутаро Мартинес?
- Точно така. Благодарение на Лукаку, който е постоянна величина, аржентинецът винаги знае къде топката ще кацне рано или късно. И тъй като Ромелу не е егоист, двамата образуват страхотна двойка.
Някои си спомнят, че вие и Серена също се презрихате прекрасно...
- Абсолютно вярно. Усещането е такова, че единият знае какво може да очаква от другия.
Говорейки за прилики - има ли такава между Конте и Трапатони?
- По един показател се доближават - започват от защитата като концепция, но след това отборите им винаги са отбелязвали много голове. Основната философия е една и съща. Типът футбол обаче е несравним: преди се мислеше за действията по звена, а днес всички играят заедно. Как се казваше? Контраатаката на контраатаката е все по-важна.
А как стоят нещата извън терена?
- Конте притежава много силен характер, той винаги смята, че е прав, и за да го докаже и защити идеите си, е готов да се бори срещу целия свят. Това е добре, защото във футбола великите треньори са тези със силна личност, имам предвид Жозе Мауриньо или Пеп Гуардиола. Ето така се печели, с характер. А Конте в момента пише част от историята на Интер.
Кой от вашия Интер заслужава да играе в настоящия?
- Матеус, без никакво съмнение. Този отбор би бил идеален за Лотар: той беше прототипът на съвременния футболист, днес както тогава щеше да може да комбинира отбрана и атака.
А от сегашните футболисти кой бихте искали да ви е съотборник?
- Нека да са двама, може ли? Бастони и Барела. Прекрасни футболисти, италианци. Даденият отбор винаги трябва да има ядро от играчи със същата националност като първенството, в което се състезава. Бастони е впечатляващ защитник, направо скала. А Барела в момента е най-силният халф в цяла Европа.
