В далечните вече дни, когато нямаше интернет, ако някой ви зададе труден въпрос, имахте няколко възможности: може да проверите дали някой, който познавате, знае отговора; да го потърсите в енциклопедия или да отидете до библиотеката и там да се опитате да намерите информация.
Която и възможност да изберете, тя със сигурност е много по-сложна и отнемаща повече време от това, което правим днес: търсим в Google.
Благодарение на технологиите - и на интернет специално - вече нямаме нужда да зависим от нашата (понякога ненадеждна) памет за различни факти и информация. Помислете: кога последно се помъчихте да запомните нечий телефонен номер? И какъв е смисълът от това да помните как точно се пишеше тази дълга, сложна дума, когато речникът на телефона ви ще ви поправи.
Но с цялото това познание, с което разполагаме моментално, дали не увреждаме мозъка си?
Скорошен доклад на академици от университети в Калифорния и Илионойс твърди точно това: разчитайки все повече на интернет и технологиите, ние променяме начина, по който мислим и помним.
По време на изследването две групи хора са накарани да отговорят на няколко въпроса. Първата група е трябвало да използва само познанията си, а втората е търсила в интернет.
След това и двете групи са попитани други, по-лесни въпроси, като и на двете им е било дадена възможност да ползват интернет. Тези, които са ползвали интернет и при първите въпроси, по-често са прибягвали към технологията и на втория етап.
И още нещо: те са решавали да "питат Google" преди въобще да се опитат да помислят сами, въпреки че въпросите са били лесни.
Учените наричат това "когнитивно разтоварване" - по-лесно е да потърсим нещо в интернет, отколкото да се опитваме да го помним.
Важният въпрос е дали това е добро или лошо. "В този момент, не знаем", казва популярният невролог Майкъл Мерзених.
Мненията са разделени. Някои твърдят, че благодарение на това може да "освободим ресурс" в мозъка си за по-важни неща. Но други казват, че губим възможността да обработваме фактите, които чуваме и четем всеки ден от нашата кратковременна памет към дългосрочната - нещо, което се описва като изключително важно за създаването на познание и мъдрост.
