Невяна Владинова е момичето, за което всеки иска да разкаже история. Вдъхновяваща, различна и скромна. Едни я определят като най-нежното цвете в хужожествената гимнастика, а други - като боец.
След 20 години тя сложи край на своята състезателна кариера, а днес пише следващата вдъхновяваща глава от професионалния си път като вицепрезидент на федерацията по художествена гимнастика.
Източник: Личен архив
За първи път стъпва на килима на 6-годишна възраст в родния си град Плевен. Не след дълго се премества в София, където с упоритост и неуморен труд започва да изкачва стълбата към върха.
Успехите ѝ не закъсняват. Стотици медали и отличия от световни и европейски състезания. Бързо се превръща в любимка на публиката и всички очакват с нетърпение всяка нейна поява на килима.
За най-голям свой успех тя определя спечелването на златния медал в Баку през 2017 г. На Олимпиадата в Рио де Жанейро тя е единствената представителка на България в индивидуалната надпревара и се класира на 7-мо място.
Решението да се откаже от гимнастиката взима след Олимпиадата в Рио.
Невяна Владинова гостува на ТОПСПОРТ за интервю.
Източник: Личен архив
"От известно време обмислям какво да правя след гимнастиката, за да не стане така, че ще спра и няма какво да правя, и ще изпадна в някакво положение, в което наистина нямам работа. Мислих доста, не исках да ставам треньор. Все още не искам. Мисля, че не бих се справила добре и не е моето, не го усещам, затова няма нужда да подлъгвам някакви деца", споделя Владинова пред нашата медия.
Тя е на мнение, че във федерацията може да бъде полезна, чисто организационно. По думите ѝ Илияна Раева ѝ дава добър пример и сподед нея са добър екип.
Една от основните цели, които си е поставила като вицепрезидент, е да популяризира още повече художествената гимнастика.
Източник: Личен архив
"Иска ми се да достигна до повече хора, не само до малките момичета, но и до родителите и семействата им. Да видят, че спортът изгражда качествени хора и кадри", допълва гимнастичката.
За работата си с Илияна Раева споделя, че и двете си приличат по това, че са изцяло отдадени на гимнастиката.
На въпрос какво е да се събужда с мисълта, че не трябва да отиде на тренировка и дали се свиква трудно с това чувство, Неви е категорична, че много бързо е свикнала.
Източник: Личен архив
"Да не ставам всяка сутрин в 7 и да знам, че трябва да съм се хванала за стънката, е доста по-спокойно. 15 години бях на този режим, по цял ден в залата, с час почивка, вечер до късно, сутрин от рано, няма празници, единствено неделя почивахме. Бързо свикнах с два почивни дни. Сега имам повече свободно време за близките и за семейството ми", споделя тя.
Много важно място в пътя ѝ в гимнастиката заема треньорката Мариана Василева. "Ако не беше Мариана Василева, аз изобщо нямаше да стигна до тук", категорична е Неви.
Източник: Личен архив
По думите ѝ тя е човекът, който ѝ е дал сила да издържа на тежките тренировки и тежките психически натоварвания.
За най-трудния момент в кариерата си, гимнастичката определя Световното в София през 2018 г.
"Считам го за провал за мен. Бях готова, бях в много добра форма. Всички вървеше чудесно, тренировките, първите дни от състезанието и в многобоя беше тотален срив. Бях тръгнала за нещо голямо, така и не успях да го направя. Класирах се назад, бях разочарована от себе си и тогава вече се замислих дали не ми идва в повече и трябва да спра. Казах си обаче, че не мога да приключа с такова състезание", разказва още Владинова.
Източник: Личен архив
Въпреки трудностите, пред които се изправя, това, за което дълго си е мечтала - българският химн да звучи в нейна чест, се случва през 2017 г. на Световната купа в Баку.
"Много исках това злато. Мечтаех от много години за злато от голямо състезание. И все пак, когато излизах да играя това съчетание си казах: Добре сега не мисли за това, просто излез и си изиграй Булерията, както си можеш. Застанах, само аз и лентата на терена и нещо се случи, като магия беше, не знам как да го опиша. Самозапалвах се с всеки следващ елемент и накрая почти се разплаках на килима, което е доста странно за мен", спомня си Невяна.
Източник: Личен архив
Споделя още, че не е имала никакви очаквания след изигрването на съчетанието. "Като видях оценката и разбрах, че съм първа, после на стълбичката плаках. Отдавна си бях мечтала да видя българското знаме там и да слушам химна в моя чест", разказва гимнастичката.
За Олимпиадата в Рио казва, че е сбъдната мечта, но е очаквала там да има повече адреналин, да има повече притеснения. "Беше много приятно, няма къде другаде да изпиташ такава емоция. Трябва да се изживее, не може да се опише", категорична е Владинова.
Източник: Личен архив
Голяма част от малките момичета искат да приличат на златното ни момиче, учат се от нея, подражават ѝ, точно на тях Неви казва: Ако това е мечтата им, да станат гимнастички, да не се отказват, дори когато си мислят, че нещата не се получават, точно тогава се изграждат характери и натрупват опит, и някой ден това наистина ще се възнагради.
На въпрос за какво мечтае, Неви скромно споделя, че мечтае да си остане Невяна Владинова.
"Да не се променям и от поста, който имам сега, да бъде достатъчно полезна, за да изкараме гимнатиката още по-напред, там - където заслужава българската гимнастика и да сме най-добрите в света", завършва Неви.
Източник: Личен архив
