Красотата на художествената гимнастика и балета е завладяваща и безспорна. Грацията и естетическата наслада, която зрителите лакомо консумират, не без причина са издигнали професионалния балет и състезанията по гимнастика до статута на икони за красивите спортове и изкуства.
Но колко често онези, които консумираме красотата, си задаваме въпроса какво стои зад нея и на каква цена тя стига до нас?
Според данни на Националната асоциация на колежанските спортисти в САЩ над 28% от професионалните гимнастички или техните майки са докладвали за хранително разстройство. Вероятно процентът на недокладваните разстройва е значително по-висок. За България такива данни е трудно да бъдат намерени.
Гимнастичките и балерините са в много по-висока степен застрашени от отключване на анорексия или булимия, тъй като обичайно те са по-фокусирани върху теглото си от другите спортисти
Изследване на Американския национален здравен институт сочи, че момичетата, които се занимават професионално с танци или гимнастика, имат три пъти по-висок риск от развитие на Anorexia Nervosa. Момичетата, които отдават младостта си на гимнастиката (балета), са рискова група, тъй като честите хранителни разстройства, огромните очаквания, които им се възлагат, и непосилният дистрес, който идва от работата им, се превръщат в опасна предпоставка. Това е причината всички професионални гимнастички да работят с психолози, които следят за евентуални симптоми на депресивно разстройство.

В полето на психоанализата се твърди, че симптомът не е непременно нещо лошо - той е предупредителен сигнал на тялото, че нещо в психиката не е наред. Когато симптомът се изразява в отказ от хранене или повръщане на храна, той е ясна индикация за дебют на анорексия или булимия. Когато симптомът е суициден опит, той е оглушителен. При всички случаи изходът може да бъде фатален, ако няма навременна реакция.
Добрата новина е, че огромен процент от суицидните опити, особено първите такива, са предотвратими. Лошата - че често няма кой да ги предотврати, тъй като в нашето общество хората не са научени да разпознават продромите* на трагедията.

У нас все още има хора, които не правят разлика между психолог, психиатър и психопат.
Все още има хора, които смятат, че онези, които ходят на консултации с психиатър, са луди. Все още има хора, които мислят, че онези, които пият антидепресанти, се намират „под наркоза“. И такива, които казват на хората, които са хванати в мръсните нокти на депресията, че „трябва да се стегнат“. И такива, които казват на момичета, болни от анорексия: „Я не се лигави, изяж си джолана“. И такива, които намират лудостта за нещо много шик и повтарят уличния рефрен: „Тая е луда, брато, нема такава откачалка“. И такива, които считат хората с паническо разстройство за „паникьори“. Хората в депресия - за „депресари“. Шизофрениците за „откачалки“, които трябва да бъдат затворени, за да не ги виждаме. И такива, които „знаят“, че лудостта е заразна и по-добре децата им да не си играят със странните дечица, „щото да не станат и те такива“. А и те, нищо че са големи, да не си играят с тези, на които „нещо им има“, че не се знае…
Обичаме да живеем, все едно няма страдание нито смърт. Да, но има. И разбирането и приемането на чуждото страдание е онова, което ни прави хора. Естествено, това изисква усилие - да излезем от собствения си дребен свят, който сме се опитали да подредим, и да проникнем в тъмната материя на чуждия хаос - където понякога е страшно.
Липсата на елементарна емпатия е последният пирон в ковчега на човека с психично страдание. Понякога буквално. Но докато вглеждането в психично обременените хора и чуването на тяхната мъка не бъде култивирано във всеки един човек, все ще се въртим като хамстери в собствените си житейски клетки, слепи и глухи за вселената отвъд клетката. Докато някой не падне. И не си кажем: „Ама какво й става? Млада, красива, успешна…какви проблеми може да е имала?“ Неадекватна, закъсняла реакция на една трагедия, която сме можели да предотвратим.

Защото всеки има право да бъде нещастен и откликът на това нещастие е всеобщ, споделен дълг. Иначе сме просто скотове.

*Продром - предвестник, ранни симптоми, които предшестват основните прояви на една болест