За Зинедин Зидан се знае всичко. Или почти всичко. В днешния брой на "Архивите са живи" ще ви представим ранния Зизу. Или периода му от съвсем малък до отбора на Кан, където в юношите на този клуб и после при мъжете великият майстор на топката поставя основата на бъдещето си величие.

На 23 юни 1972 година в квартала Ла Кастелан в северната част на Марсилия се ражда Язид Зинедин Зидан, който по-късно целият свят ще опознае като Зизу. Майката и бащата на световния футболен феномен са родом от така наречената Малка Кабилия в Алжир - едно градче на име Агелун Ат Слиман. Бащата Смаил има четири момчета, преди да се роди Язид. Братята на Зизу се казват Нуредин, Фарид, Жамел. След Язид се ражда и сестра им Лила. След време Зизу ще направи признание.

"Понеже сестра ми беше по-малка от мен, не и обръщах внимание, като ми казваше, че освен на футбола трябва и да наблягам и върху учението. Ако не бях станал професионален футболист и имах такава кариера, какво щях да стана без солидно обучение? Затова съветвам всички млади футболисти, освен да се усъвършенстват с топката, да наблягат и на учението. Не всеки може след време да си изкарва прехраната като футболист", заявява мъдро Зидан. 
Какво друго може да се прави в най-футболния град във Франция - Марсилия, освен да се тича след коженото кълбо. Особено в квартал като Ла Кастелан. За това говори един от приятелите на Зизу.
"Всички бяхме от семейства на емигранти. Родителите ни работеха по цял ден.

Бяхме равни
като произход

и с еднакви финансови средства. Всички си помагахме много. Така че екипното начало нямаше нужда да го учим където и да е. То дойде още в първите ни житейски стъпки", казва другарят от детството, чието име историята не помни за разлика от това на Зидан.

Първите мачове Зизу играе на улицата и на едно квартално игрище Савин. Там от сутрин до вечер по системата на елиминиране идват отбори с момчета на най-различна възраст. Играе се до два гола разлика. Който загуби, отстъпва терена на следващия отбор. И така до вечерта. Когато Зидан става световен шампион през 1998 година, се сеща за първите си футболни турнири на площад "Тартан" в родния му квартал Ла Кастелан. За тези моменти той говори с огромно вълнение.

"Играехме там. Теглехме жребий като на истински мондиал. Имаше една кутия, в която всеки от нас слагаше каквото може, по един франк или по два. Това бе залогът. Отборът, който печелеше, взимаше залога. И най-важното - имаше една купа. Когато вдигнах световната купа,

веднага се
сетих за онази
- нашата купа

Не бе купа от злато. И никой президент на никаква република не я връчваше на победителите. Ние си я правехме. Тя нямаше същата стойност. Но много държахме на нея. Много... Тя не беше скулптура или някакво бижу. Беше направена от пластмасова бутилка,увита в алуминиево фолио".

Точно по тези улични терени Зизу научава перфектно прословутия си финт със завъртането. След време цял свят ще му се възхищава как много пъти в даден мач, когато топката е на невъзможно разстояние от него, той буквално почти ляга, после протяга крака си като пергел, прибира кълбото и със завъртане около оста си прави съперника си безпомощен и продължава напред с топката. За тези моменти той ще каже: „Когато учихме тези финтове на улицата, всеки от нас гледаше да го покаже на своя приятел и така взаимно си разкривахме футболните тайни."

Между 1982 и 1983 година Зизу прави първите си официални футболни стъпки в детския отбор на Сент Анри. После между 1983 г. и 1987 г. е в Сетием ле Валон. Междувременно се случва нещо изключително важно в живота на малкия Язид. През 1986 година на подборни изпити в Екс ан Прованс е одобрен от скаута на съседния футболен клуб Кан Жан Варо, бивш играч на Сент Етиен.

В следствие на това през есента на 1987 година или когато още е на 15, преминава в юношеската школа на Кан, където е трениран от Жан Фернандес и от Ги Лакомб. В началото младият Язид е настанен в приемна фамилия при семейство Елино. Жан Фернандес разказва за Зизу:" Той беше много амбициозен още тогава. Другите след тренировка веднага си тръгваха, а Зинедин ме молеше да му дам една топка и в продължение на час и половина я блъскаше в една стена или опитваше да си измисля финтове. Също така Зизу буквално изгаряше на терена. Това му костваше още тогава получаването на червени картони. Бяхме се разбрали, че който получи картон с такъв цвят, ще чисти съблекалнята. И при първия си червен картон Зизу съвестно цял месец чисти съблекалнята." 

Другият му треньор Ги Лакомб продължава спомените:" Казвах му, че вече е идеален дрибльор и трябва да проявява смелост не само да финтира между съперниците, а също така да поглежда вратата и да стреля."
Зизу винаги се е раздавал за своите приятели. Един от съотборниците му има плюски на краката и не може да обува бутонките. За да се излекува, трябва да си прави водни бани.

Зидан го кани всяка вечер да прави процедурите в бидето в неговата стая. В друг случай един от вратарите в детския му отбор, който сега е направил вратарска школа на Островите - Реюнион, разказва:"Бях контузен и не можах да замина за един мач в Италия. Зизу като се върна, без да съм го молил, ми донесе фланелката на техния вратар. Разменил я за неговата. Накарах го още тогава да ми се подпише, за да може след време, като стане известен, да имам неговия автограф. А наскоро, като се върнах на островите, видях един рибар с фланелка с лика на Зизу и осъзнах колко моя приятел е известен по всяко кътче на планетата".

Първия мач в мъжкия отбор на Кан Зизу изиграва на 20 май 1989 година на стадион "Божоар" в Нант срещу големи тогава футболни авторитети като Марсел Десаи и Дидие Дешан. Играта му вече потръгва, но все още не вкарва голове. И в отбор като Кан, както навсякъде по света, не е чужд порокът мениджъри да налагат свои футболисти за сметка на други. Така Жан Фернандес си спомня:"Имаше период, в който буквално ми заповядваха да не пускам Зидан, за сметка на разни връзкари. Аз обаче намирах начин да прескоча безумните забрани." спомня си наставникът.

В един момент президентът на Кан Ален Педрети хваща облог с талантливия Зидан и му казва, че ако вкара първия си гол за мъжкия тим, ще му подари лека кола. Това става на 8 февруари 1991 година, когато Зизу отново в Нант бележи срещу местния отбор. Ден след това на паркинга на стадиона в Кан грейва червено Рено Клио с номерация 385 WWO 06. С екипа на Кан Зизу изиграва четири мача за Купата на УЕФА през сезон 1991/1992. Срещу Салгейрош отборът губи с 0:1 и побеждава след дузпи и 1:0 в редовното време. След това отборът губи от Динамо (Москва) с 0:1 в Кан и прави 1:1 в Москва.

По култовия и романтичен булевард "Кроазет" в Кан - градът който всеки път през май става арена на световния кинофестивал, Зинедин прави първите си флиртове с бъдещата си съпруга Вероник. Въпросната Вероник Лентиско учи за балерина в местното балетно училище. Интернатът, където живеят младите футболисти на Кан и балерините на местното училище, е под общо покрив. Но бдителни надзиратели разделят отделните мъжки и женски помещения. Единственият начин да се срещат момчетата и момичетата е част от мъжката компания да застава нарочно пред видеокамерите, които следят какво става наоколо и уж да си говорят.

Така едните отиват при другите, без да ги видят. А ако ги види някоя от прислужничките, които почистват стаите, ги молят да се правят, че все едно нищо не са видели. Много двойки се формират по този начин. А Зизу и Вероник и до ден- днешен са сплотено семейство. Както е известно, първото им дете е кръстено на любимия на Зизу уругвайски футболист - Енцо Франческоли. След Енцо се раждат Лука, Тео и Елиас.  Засега...