През тази година обаче титлата не дойде лесно и с основна роля за успеха има прераждането на Константин Зирянов, преобразяването на Ким Дон Джин, някои откровения на Погребняк и "златният гол" на Ширл.

Както навсякъде другаде, преди началото на сезона клубното ръководство постави

задачите пред тима.

"Целта е спечелването на шампионската титла", обяви програмата президентът на тима Сергей Фурсенко. Босът може би се е надявал на подобно постижение, но едва ли наистина е вярвал, че отборът е способен да го стори. Въпреки това, финансовия гръб на "Газпром" бе достатъчна атестация никой да не подценява думите на Фурсенко.

Дик Адвокаат и неговите играчи обаче разбиха "монопола" на московските тимове. От създаването на самостоятелната футболна лига в Русия през 1992 г. само владикавказкият Спартак-Алания бе единственият извънстоличен клуб, успял да спечели титлата през 1995 г.

Златните медали на Зенит обаче свалиха и "проклятието", наложено от предишния треньор Властимил Претържела, което гласеше: "Зенит никога няма да стане шампион!". След спечелването на титлата чешкият специалист, който в момента е начело на Нефтчи, сподели, че е щастлив от факта, че не се е оказал пророк...

Най-добрият играч

Костантин Зирянов. От пленник в изпадналия в дупка "Торпедо" той успя да възкръсне в Санкт Петербург. Отначало бе като прикрепен към Тимошчук, но през есента успя да си извоюва независим образ на звезда. Умел плеймейкър, който превъзходно осъществяваше връзката между халфовата линия и нападението. Извеждаше на голови позиции своите партньори, а и сам умело пронизваше противниковите врати. За шампионския път на Зенит през 2007 г. може да се говори много, но е задължително да се спомене, че титлата дойде благодарение на появата на играч като Зирянов.

Разочарованието

Мартин Шкъртел. 22-годишният словак бе сред най-добрите в тима през миналите 2 сезона и дори се оглеждаше за трансфер в Германия и Англия, където го желаеха отбори от Топ 5. С изявите през този сезон обаче Шкъртел показа, че явно още има да расте, за да играе в по-голям шампионат.

Откритието

Трудно може да се каже, че в състава на Зенит има откритие през този сезон. "Имаме много млади играчи, но на тях са им нужни още няколко години, за да попаднат в титулярния състав. Те са нашият резерв, но не за този сезон, дори не и за следващия", обяви още през пролетта Дик Адвокаат. В течение на шампионата холандецът не изневери на оповестената политика: защитниците Лапин и Лебедев, хафовете Йонов и Окороков получиха само по един шанс, в който не успяха да покажат нещо значимо.

Неоправдани очаквания

Фатих Теке. 30-годишният амбициозен нападател в Петербург не успя да продължи възходящия път на кариерата си в Турция. От началото на сезона той лекуваше травма, загуби конкурентната битка с Погребняк, игра средно по-малко от 60 минути на мач, а головете му бяха рядкост. Връщането на Теке в Турция е най-очевидния зимен трансфер на Зенит.

Изненадата

Ким Дон Джин. Единствения кореец, който успя да се адаптира в Русия, страна, в която обичат кучетата, но само толкова. В първата половина на сезона Ким заедно със своите сънародници Хем Ен Мин и Ли Хо трудно свикваше с новата обстановка. Мин бе върнат у дома, Хо бе закован на резервната скамейка, но в средата на сезона Ким се превърна в най-полезния флангови играч на Зенит, а като цяло най-добрия ляв бек на шампионата.

Треньорът

Хаотичен старт, характерен с ежемесечната смяна на капитана на отбора. Загуби от конкуренти за титлата и безлични равенства със средняците в таблицата. Всичко обаче дойде по местата си във втората част на сезона. След унищожителния разгром над Динамо (9:3) петербургският отбор заигра разкрепостено и ефективно.

Ефективност на трансферите

Очаквана надеждност от страна на Тимошчук, прилична резултатност на Погребняк, дългоочакваната адаптация на Ломбертс и "чудото" на Зирянов - това са трансферните удари на Зенит, които върнаха с лихви инвестициите, вложени в тях. Домингес така и не успя да се превърне в заместник на Аршавин при подпомагане на атаките.

Най-добрият мач

На 28 октомври Зенит победи с 3:0 Спартак (Н) като гост. Тимът от Санкт Петербург стана първият, който закова таблото на стадиона в Налчик на 3:0, където 3 бяха головете, вкарани от гостите, а 0 бяха попаденията на домакините. Успехът в Кавказ бе съпроводен с реми на Спартак (Москва) със Сатурн в Раменское, което позволи на "синьо-белите" да дръпнат пред столичани в класирането.

Най-слаб мач

На 31 март Зенит загуби с 1:3 от Спартак у дома. В навечерието на мача Аршавин, Анюков и Денисов бяха засечени в нощното заведение на хотел, а на другия ден не приличаха на себе си на терена. Младият отбор на Спартак, воден по това време от Владимир Федотов, направо разнищи съперника, а Титов вкара фантастичен гол.

Най-използваният цитат

При повечето от случаите, когато Зенит губеше мачове, не бе трудно да се открие виновникът. Винаги това беше съдията.

Любопитни цифри

Само 4 т. от възможни 18 Зенит спечели в двубоите с "богаташите" на руския футбол. Тимът воден от Дик Адвокаат игра неизменно предпазливо срещу финансовите грандове: Спартак (М) - 1:3, 1:3; ЦСКА - 0:2, 2:1; Локомотив - 1:1, 0:1.

Голмайсторите

В класацията за топреализатор на тима лидер е Павел Погребняк със своите 11 попадения. В Русия, където на особена почит е хокеят, се обръща внимание повече на класацията гол+пас, а в нея лидер е Андрей Аршавин.
Класиране: Аршавин 23 (10 гола+13 паса), Зирянов 15 (9+6), Погребняк 14 (11+3), Домингес 7 (3+4), Теке 6 (4+2), Денисов 5 (3+2), Тимошчук 4 (4+0), Ким Дон Джин 4 (2+2), Анюков 3 (2+1), Ломбертс 2 (2+0), Горшков 2 (0+2), Шкъртел 1 (1+0), Ширл 1 (1+0).

 

СЕЗОНЪТ НА БЪЛГАРИТЕ

Мартин Кушев
Бившият таран на Славия и Левски кара втора футболна младост. 10-те му попадения в първенството го наредиха на престижното 7-о място в класацията на стрелците и накараха шефовете на клуба да му предложат нов договор. За Кушев нямаше значение дали тимът му е домакин или гостува - "въоръжен" със здравата си физика и голов нюх, той всяваше паника във всички вратари.

Напълно заслужено българинът събра най-много точки в анкетата на официалния сайт на Амкар за футболист на сезона. Заради него руският проектонационал Евгений Савин прекара по-голямата част от сезона на пейката. Марто имаше и тежки моменти, особено контузията, причинена му от вратаря на Зенит Вячеслав Малафеев. След възстановяването си бомбардирът бързо навлезе в познатата форма и продължи да бележи. Силните изяви на Кушев не останаха незабелязани и от Димитър Пенев и той за първи път бе повикан в националния отбор на България.

През сезона: 26 мача, 10 гола (3 от дузпа), 5 жълти картона

Георги Пеев
След като бе стигнал до дубъла на Динамо (Киев), юношата на Локо (София) се реши на промяна и още през миналия сезон премина в редиците на Амкар. Руският клуб му предложи това, от което Георги най-много имаше нужда - възможност да играе редовно и на високо ниво.

През втората си година в тима от Перм халфът показа завидно постоянство и се превърна в един от любимците на феновете. Пробивите и центриранията му се превърнаха в най-силното оръжие на Амкар, а нерядко и сам обстрелваше противниковата врата. Треньорът Рашид Рахимов постоянно поватаряше, че представянето на отбора до голяма степен зависи от него и българинът не го разочарова.

За разлика от националния тим, където отново имаше проблеми, в Амкар Пеев играеше освободено и със самочувствие. Завърши сезона с 2 гола и 6 асистенции - показател, по който е сред отличниците в първенството.

През сезона: 29 мача, 2 гола, 6 асистенции, 5 жълти картона

Захари Сираков
Константна величина в защитната формация на Амкар. Борбен и енергичен, Захари рядко даваше на съперниците да атакуват през неговата зона. Направи страхотен тандем с Георги Пеев по десния фланг, двамата взаимно си помагаха и никой в Перм не можеше да си представи как ще изглежда отборът без тях.

Сираков най-често от всички българи попадаше в идеалния отбор на кръга, което е достатъчен атестат за играта му. Получи и 7 жълти картона, но нито веднъж не видя червения цвят.

През сезона: 28 мача, 0 гола, 2 асистенции, 7 жълти картона

Цветан Генков
Вестник "Спорт Експрес" го обяви за най-голямото разочарование в състава на Динамо (Москва). Скъпият трансфер и огромните очаквания към него му изиграха лоша шега. Голмайсторът на родното първенство за миналата година така и не намери пътя към противниковите мрежи, а единственото му попадение за Динамо дойде при позорната загуба с 3:9 от Зенит в за купата на Русия.

В малкото си мачове винаги бе принуден да действа като единствен нападател - нещо, което не е по вкуса му. Въпреки неубедителното си представяне, Генков все още се ползва с доверието на наставника Андрей Кобелев. В последните 2 кръга българинът получи шанс и игра пълни 90 минути. В подготовката за следващия сезон трябва да докаже, че има място в състава, който ще гони далеч по-сериозни цели от 6-ото място.

През сезона: 9 мача, 0 гола, 0 жълти картона

Ивайло Петков
Бившият национал остави добри впечатления при повторния си гастрол в Русия. Ивайло Петков се присъедини към Кубан (Краснодар) през втората половина на сезона и моментално се превърна в несменяем титуляр. Защитникът записа в актива си и 2 гола, но отборът му загуби битката за оцеляване и от следващата година ще се подвизава във Втора дивизия.

През сезона: 14 мача, 2 гола (1 от дузпа), 1 жълт картон

Александър Младенов
Сашо имаше противоречиви изяви в редиците на Том (Томск). Синът на Стойчо Младенов бе титуляр в първите кръгове, но постепенно загуби форма и в крайна сметка игра в по-малко от половината мачове през сезона. Отчете се с гол и ще се надява на повече поводи за радост догодина.

През сезона: 13 мача, 1 гол, 1 жълт картон