Представете си, че можете да пазарувате два пъти в годината. През юли и август и после отново през януари. Дори да заредите достатъчно бира за 6 месеца, няма гаранция, че хладилникът няма да се повреди и половината от нея да се развали. Ограничаването на покупките в определени периоди не работи в истинския живот. Не работи и във футбола...

След шест години всички са свикнали с трансферния прозорец и сякаш все още никой не го обича. "Не го харесвам, призна наскоро мениджърът на Арсенал Арсен Венгер. - Всяка пресконференция е досадна, защото се говори само за играчи, които могат да дойдат, а не за играчите, които вече са тук."

Венгер, разбира се, е късметлия. Защото повечето му колеги са разделени на два лагера според причините си за мразят трансферния прозорец. Едните, защото имат играч или играчи във форма, когото е твърде вероятно да загубят. Другите, защото трябва да действат в рамките на кратък период, за да коригират съставите си, при това с ограничени средства.

През изминалия януари английските клубове поставиха нов рекорд за трансферния прозорец в средата на сезона, изхарчвайки 160 млн. паунда. Щеше да е почти оптимистично, ако не бе фактът, че 60 на сто от парите бяха дадени от Манчестър Сити и Тотнъм. Два от най-богатите клубове в света...

ФИФА наскоро даде ясен отговор, че трансферният прозорец остава и не могат да бъдат правени промени без всеобщо европейско споразумение. Проблемът всъщност не е в януарската лудост, а в замразяването на трансферите в останалото време. Ако идеята на ограничаването на времето за покупки бе да се създаде по-равностойна среда, определено не се получава. Това, което всъщност се получава, е клубовете с много пари да направят по-големи състави от останалите, така че, докато сезонът напредва и играчите им се контузват, те да могат да се справят дори без трансферния прозорец. А, ако същите тези клубове се окажат на грешните позиции в средата на сезона, отново те са тези, които да дърпат конците на пазара.

Двете най-скъпи покупки през зимата бяха дело на Реал Мадрид - Клаас ян Хунтелаар и Ласана Диара. Холандецът и французинът бяха взети от Аякс и Портсмут за по 20 млн. евро. Оказа се, че единият от тях няма право да играе в Шампионската лига срещу Ливърпул. Но това са подробности от „компетенцията" на спортния директор Предраг Миятович...

Седем от останалите най-значими сделки за трансферния прозорец бяха дело на богаташите от Манчестър Сити и Тотнъм, които се борят за спасението си във Висшата лига. И една на Арсенал - след ходене по мъките в разговорите със Зенит за Андрей Аршавин, който изостава от преследването на титлата в Англия и е лишен от поне четирима от най-важните си играчи. Присъствието на Дейвид Бекъм в Милан също е забележително на фона на пълното мълчание от страна на Интер и Ювентус, които са с по-големи шансове от него в борбата за „скудетото".
„Росонерите" взеха Дейв под наем и според последните информации ще го откупят от Ел Ей Галакси срещу 15 млн. евро.

В същото време, разбира се, най-нуждаещите се клубове са ограничени до наеми, свободни трансфери и сделки за минимални суми. Неотдавна Болтън не успя да попълни групата си от 18 играчи за мача с Манчестър Ю. Евертън завърши едно свое мърсисайдско дерби с Ливърпул с тинейджъри, които пускаше Дейвид Мойс, а миналата седмица Мидълзбро извади хора от резервния състав срещу финалиста в Шампионската лига Челси. Въпреки това през януари Болтън се раздели с вдъхновяващия си капитан Кевин Нолън и се подсили с двама играчи под наем и полузащитник от Чемпиъншип на стойност половин милион паунда. Въпреки че няма здрав нападател, Евертън не купи такъв, а доведе под наем Жо от Манчестър Сити.

Извън Реал единствената други две впечатляващи като цена сделки в Испания бяха привличането на Рикардо Оливейра от Сарагоса в Бетис за 10 млн. евро и 2,5 млн., които Еспаньол плати на Мурсия за Иван Алонсо. Това са пари, изхарчени от класически клубове с известни възможности, които са близо до дъното. Милан не привлече само Бекъм, но и плати 10 млн. евро за бразилския защитник Тиаго Силва.

Единственият друг сериозен ход на пазара бе дело на Сампдория, измъкнал от Фиорентина нападателя Джампаоло Пацини за 8 млн. евро. Тоест, говорим за още два клуба със сериозни амбиции, които успяха да ги подплатят с качествени попълнения.
Януарският трансферен прозорец не само изтъкна все по-задълбочаващата се разлика между топклубовете и останалите от една страна, но и финансовата бездна, която разделя Висшата лига от останалите първенства в Голямата петорка. След Англия най-много пари бяха изхарчени в Испания заради Реал (Мадрид). Без сделките на Кралския клуб обаче, общо клубовете от Примера дадоха не повече от 20 млн.

Все пак на фона на световната рецесия, трансферният прозорец показа, че футболът, особено в Англия, може и да не е напълно защитен от финансовата криза, но все пак е по-стабилен от много други бизнеси. Висшата лига най-малкото остава защитена от телевизионния си договор да 2,7 млрд. паунда, до края на който има още сезон и половина, както и от високите аудитории, които гарантират приходи.

Накрая, ето три причини да се смеем на трансферния прозорец: а) Тотнъм, където Хари Реднап събира един по един играчите, продадени от предшествениците му - примери за това са Джърмейн Дефо, Паскал Шимбонда и Роби Кийн; б) Манчестър Сити, който иска всеки и, след като Кака отказа 108 млн.паунда лично за себеси, накрая „гражданите" се задоволиха с Крейг Белами, ставайки поне 800-ия клуб в кариерата му; с) Реал (Мадрид), където Миятович не знаеше, че не може да картотекира за пролетния дял от Шампионската лига двама играчи, които през есента са играли в Купата на УЕФА.

И три причини да обичаме този конкретен трансферен прозорец: а) Кака предпочете традиционните футболни стойности пред материалния свят на Манчестър Сити; б) Бекъм отново блести в европейския футбол; с) от днес до 1 юни няма да ви досаждаме с трансферни слухове...