Трансферната политика на Карло Анчелоти това лято накара много хора да повдигнат вежди от учудване. Милан бе напуснат от играчи като Андрей Шевченко, Яп Стам, Руи Коща и Йохан Фогел, а те бяха заменени от слабо известни имена. Един от новопривлечените бе френският халф Йоан Гуркуф, дошъл от Рен срещу 4 млн. евро.

Йоан е роден на 11 юли 1986 г. в малко известното градче Пловьор, на 8 километра от Лориен, южен Бретон. Син е на треньора на първия тим на Лориен Кристиан Гуркуф. До 13-годишна възраст тренира едновременно тенис и футбол, но в крайна сметка избира играта с по-голямата топка и показва завидна за възрастта му футболна грамотност.

Тогава започва спора между Рен и Нант кой да го привлече. И до днес Кристиан Гуркуф си спомня като анекдот случката. Когато Йоан попитал баща си кой отбор да избере, баща му препоръчал Нант заради традиционно добрата школа. Обаче, както често се случва, синът не се вслушвав родителския съвет и изибра Рен.

Там още 17-годишен е вкаран в пърия отбор от треньора Ласло Бьольони. През 2003 г. подписва и първия си професионален договор с тима. През сезон 2003/04 играе само 9 мача, но следващите са значително по-успешни. През миналия сезон Йоан изигра повече срещи от всеки друг играч в тима, вкара 6 гола и помогна на Рен да финишира на 7-о място в Лига 1 и да си спечели място за Интертото.

Има невероятно чувство към играта, умее да чете разположението на футболистите и притежава изключетлно точни подавания. По време на победата на Рен с 4:1 над Лион през февруари, той не само вкара гол, но и правеше смешна защитата на френските шампиони, използвайки в пълна степен таланта си. Играта му в тази среща не само затвърди желанието на Лион да го привлече в състава си, но накара и ПСЖ да почне да го следи по-отблизо. След като търси съвета на своя баща и този път се вслушва в него, младият бретонец преминава на "Джузепе Меаца".

С играта си Йоан често е повод за сравнение със Зинедин Зидан. Няма как специалистите и феновете да не забележат сходните у двамата ръст, фигура, придвижване и техника. От тези сравнения произлиза и прякорът му "Малкия Зидан". Тава обаче не се харесва на Йоан защото той смята че играта му е повече сходна с тази на бившия играч на Реал (М) и Милан Редондо.

Гуркуф дебютира за Милан в мач от третия квалификационен кръг за Шампионската лига срещу Цървена звезда. В първия двубой на "Джузепе Меаца" французинът влиза като смяна на Андреа Пирло в 81-ата минута, а "росонерите" печелят с 1:0 след гол на Индзаги. На реванша в Белград Милан бие с 2:1, но Йоан не играе.

Първият му мач като титуляр е срещу АЕК в груповата фаза на турнира на шампионите. Милан надвива гърците с 3:0, а французинът бележи втория гол.

"Не можех и да си мечтая за по-добър старт", заяви Гуркуф, след като обра овациите на "Джузепе Меаца", а попадна в състава на "росонерите" съвсем изненадващо. "Още сутринта разбрах, че ще съм титуляр, заяви французинът - Опитах се да остана спокоен и да се концентрирам, но при такава новина не бе никак лесно. Когато отбелязах и гол, обаче емоциите взеха връх."

Самото попадение беше прекрасно, чудесен удар с глава след центриране на Кака отдясно. Гуркуф обаче блесна в този мач не толкова с попадението си, отколкото с елегантната си игра в средата на терена, с която наелектризира публиката. На другия ден "Гадзета дело спорт" излезе със заглавие: "Уау, Гуркуф" и оцени дебютанта с най-високата оценка 8 (от 10).

Въпреки прекрасния си старт Гуркуф, знае че трябва постоянно да показва високо ниво за да остане в плановете на треньора.

"Искам да остана дълго в Милан, а това означава постоянно да се боря за място с много добри играчи. Целта ми е първия сезон да навляза в обстановката и да играя няколко мача, през втория да играя повече, а в третия вече да съм твърд титуляр. С участието на Милан в три турнира мисля, че ще имам и други шансове за изява и ще се възползвам от тях", твърди младият французин.

Бляскав на терена, Гуркуф е невероятно тих извън него, опитвайки да се справи с първите се дни в Милано.

"Това е съвсем различен свят от този, в който живях в Рен. На тренировки съм заобиколен от суперзвезди. Всички обаче ме посрещнаха топло. Йохан Фогел, който говори френски, много ми помагаше, но той напусна клуба. Сега най-много помощ получавам от Кларенс Зеедорф", споделя Йоан.

Гуркуф: Още не мисля за бъдещето

След като направи впечатление с добрите си изяви за Милан, Йоан Гуркуф често е търсен за интервюта от медиите.

- Сезонът започна добре за вас. Как се справяте с напрежението?
- Засега добре. Трябва да продължавам да съм концентриран върху изявите си до края на сезона и според мен всичко ще е наред. Сега съм в нов отбор и постоянните добри изяви ще бъдат само в моя полза.

- А всичките тези хвалебствени материали по медиите как ти влияят?
- Радвам се, че ми обръщат внимание. Те обаче само ще ми помогнат да стана малко по-уверен в силите си, защото теренът е единственото място, където с добра игра се заслужават похвалите и се доказва заслужени ли са.

- А какво мисли баща ти за всичкия този медиен шум?
- Нищо особено. Той винаги ми се обажда да ми каже коя статия за мен е написана добре и коя не.

- Какви са отношенията ти с него?
- Много сме близки, той винаги е готов да ме посъветва. Макар да знае, че не винаги ще го послушам. Когато се връщам в Лориен, с него понякога говорим за футбол, а понякога въобще не засягаме тази тема.

- Винаги ли си мечтал да станеш професионален футболист?
- Не, в началота се увличах по много спортове - футбол, тенис, тенис на маса, лека атлетика и други. След това започнах да тренирам футбол и тенис, а на 12-13 години избрах футбола. Дори и тогава не съм си мислел , че ще стана професионалист.

- Какво правиш, когато се събереш с твоите приятели извън футбола?
- Същото, както и с останалите. Излизаме по заведенията, говорим за какво ли не. Общо взето се забавляваме. Това обаче на мен все още ми действа отпускащо. Като начин да презаредиш батериите.

- Какво научава един млад играч от мачовете в евротурнирите?
- Мога да говоря само за себе си. Мисля, че с всеки един мач прогресирам и ставам все по-добър. Нивото е съвсем различно от това в първенството, срещаш различен стил на игра. Залогът във всеки мач е голям, докато във вътрешния шампиоант можеш и да се отпуснеш понякога.

- Как се виждаш в по-далечноно бъдеще?
- Честно, не се виждам. Като всеки младеж и аз в момента живея ден за ден без планове за бъдещето.

- А какво ще правиш след края на кариерата си?
- Уф! Не знам. Може би ще живея в Бретон. . . или в Испания.