Всеки футболист си мечтае да стане легенда. Спечелването на световното първенство обикновено е достатъчно за придобиването на такъв статус, но има и други начини да направиш името си запазена марка във футбола. Някои играчи са дали името си на характерни за тях движения и финтове и са се превърнали в любимци на феновете по цял свят.

Може би най-известното такова завещание към футбола е оставил Антонин Паненка преди 30-ина години. На финала на европейското първенство през 1976 г. в Белград Чехословакия и ФРГ стигат до дузпи. Тогава Ули Щилике пропуска и дава шанс на мустакатия чешки халф да донесе титлата на своя отбор. Паненка се засилва, давайки вид, че ще стреля мощно към вратата, но вместо това следва леко копване на топката. Това движение изненадва вече плонжиралия в ляво Сеп Майер.

Това дръзко изпълнение не само носи титлата на чехите, но въвежда името на Паненка в световния футболен лексикон. Три десетилетия по-късно човекът, изпълнил тази дузпа, все още е горд от своя подвиг. "Радостен съм, че създадох своя марка, твърди Паненка. - Дадох името си на изпълнените по този начин дузпи, което ме направи известен в Европа. Трябва да призная, че съм имал значително по-добри мачове и по-красиви изпълнения, но всички те са забравени за сметка на тази дузпа." 

Единадесет години след това друг вратар на Байерн - белгиецът Жан-Мари Пфаф, стана свидетел на друг прочут момент от историята на футбола. На финала за КЕШ през 1987 г. баварците водеха с 1:0 15 минути преди края срещу Порто, когато Рабах Маджер си извоюва място във футболния фолклор с възхитителното голово завършване с пета на центрирането на Пауло Футре. Незадоволен от "петата на Маджер", алжирецът асистира за победния гол на Жуари Фильо три минути по-късно.   

РоналдиньоБразилска магия

Бразилия е известна с многото футболни магьосници, които е произвела през годините, но само един е неподражаем. Малко са играчите, които са доставяли на публиката такова удоволствие и в същото време са правили съперниците да изглеждат смешни, както Пеле. За разлика от Паненка и Маджер, Краля не е дал името си на определен финт, но виртуозните му изпълнения от Мондиал'70 завинаги остават като асоциация към името му, въпреки че не вкара гол и в двата мача, когато блеснаха изпълненията му. Първото е невероятното копване от централния кръг по време на мача с Чехословакия, а второто е, когато направи смешен с финтовете си уругвайския вратар Ладислао Мазуркевич.

В по-нови времена властва наследникът на Пеле - Роналдиньо. Атакуващият халф на Барселона е известен със своите трикове, копвания и финтове, оставяли не един и двама съперници с отворена уста. Какво да кажем за "слепите" пасове, когато зъбаткото гледа в една посока, а подава в противоположната?! 

А когато талантливият бразилец използва гърба си, за да укроти дълъг пас от своя вратар, съперниците няма какво да направят, освен да го аплодират. След като приложи този необикновен трик по време на мача с Еспаньол през сезон 2003/04, Роналдиньо го използва и през настоящия сезон в мача с Осасуна. Изпълнението получи името "еспалдиня" (еспалда на испански означава гръб - б.р.).

В репертоара на световния шампион от 2002 г. е и известният "еластико". При този номер той променя посоката на топката, като я прехвърля от външната част на ходилото си към вътрешната, преди противникът да е мигнал. По думите на Роналдиньо не той е измислил този трик. "Роберто Ривелиньо беше първият играч, когото видях да го прави, твърди Рони. - Когато се опитах да го повторя, се получи много естествено. При този номер топката не само трябва да е в постоянен допир с крака ти и да си един на един със защитник, но и ти трябва достатъчно пространство, за да го заобиколиш." Звучи лесно, нали?

Произведено в Марсилия

През последните 15 години един човек беше синоним на френския футболен талант. През успешната си кариера Зинедин Зидан правеше прецизни пасове, легендарни голове и балетни пируети с привидна лекота. Талантливият плеймейкър обаче завинаги ще остане в спомените със сръчното обръщане на 360 градуса, стъпил върху топката. Хипнотизиращото въртеливо движение се прави на скорост и цели да отстрани защитника от пътя на атакуващия футболист. Това движение Зизу направи свой патент и емоционално нарече "марсилското обръщане" като реверанс към родния си град.

Марсилия винаги е била известна с налагането на нови имена във футболната терминология. В края на 80-те и началото на 90-те клубните цветове защитаваше Жан-Пиер Папен, който остана в историята със способността си да бележи голове от невъзможни ситуации. Неговият принос към футбола са т. нар. "папинади" - акробатични волета.

Историята на играта е белязана и с много други примери за футболна гениалност. От класическото воле на Ван Бастен, "заешкият подскок" на Куатемок Бланко, поклащащите се крака на Брус Гробелар, задните ножици на Силвио Пиола до петичката на Редондо.
Има и някои играчи, които не се гордеят с попадането си във футболния фолклор. Сред тях е Луис Арконада. Испанският страж пропусна под тялото си удара на Мишел Платини от фаул по време на финала на Евро'84. Подобна вратарска проява все още е известна в Европа като "Арконада". 

Накрая да не забравяме да споменем за Йохан Кройф. "Обръщането на Кройф" е характерен финт за фамозния №14, който замахваше с крак, сякаш ще центрира. Вместо да шутира топката, Йохан поставяше крака си пред нея, а я риташе с вътрешната част на другия си крак, като по този начин не един и двама защитници ставаха за смях.

Всички тези изпълнения постоянно се копират от други играчи къде успешно, къде с плачевен ефект. Ясно е обаче, че без тях футболът нямаше да е толкова привлекателен.