Във футбола няма "Ами ако..."

Във футбола няма "Ами ако..." защото резултата е такъв какъвто се е получил, и остава в историята. И все пак, част от удоволствието на футболните спорове, които постоянно водим е да си припомняме различни моменти от любимата игра. И да се питаме какво би станало "АМИ АКО..." се бе случило това и това...

Затова Sportonline.bg предостави някои емблематични примери на това какво би станало "АМИ АКО..." Вече сме в годината на световното първенство в Бразилия. Затова ще представим емблематични примери от отминали мондиали изпълнени с много драматизъм и най-вече с обрати.

Христоматиен пример за тези спорове е световното първенство в Швейцария през 1954 година. По онова време Унгария е изключителен отбор който премазва всичко по пътя си. При това със завидна лекота. В групите Германия е победена с 8:3 от Унгария. " Четири гола отбелязва Шандор Кочиш. Две попадения са на Хидекути. По една вкарват Пушкаш и Йозеф Тот. Естествено Унгария е на първо място в своята група. Втори е Германия, пред Турция и Корея.

На четвъртфинал Унгария продължава своя футболен чардаш като побеждава с лекота Бразилия с 4:2 Силната Югославия губи от Германия с 0:2. На полуфинал Унгария побеждава действащия световен шампион от 1950 година Уругвай също с 4:2. В редовното време срещата завършва 2:2 и с два гола на Кочиш в продълженията "маджарите" отиват на финал. Германия разгромява Австрия с 6:1. За да се стигне до финала в Берн "Маджарите" повеждат с 2:0 с голове на Пушкаш още в 6-ата минута и на Цибор в 8-ата минута. Германия връща равенството много бързо. В 10-ата минута Морлок намалява резултата, а в 18-ата минута Хелмут Ран изравнява. Независимо от това, унгарците не се стряскат и смятат, че е въпрос на време да победят. В 84-ата минута обаче Хелмут Ран донася победата на Германия под носа на своя унгарски съперник.

Може би, "ако" не бяха подценили Германия, унгарците нямаше да загубят с 2:3 след като водеха с 2:0. И по този начин Унгария щеше да стане световен шампион,а нямаше да се случи така нареченото "Чудо от Берн". което после даде летящ старт на Германия да стане велика футболна сила. Като малка утеха за унгарците остава факта, че Шандор Кочиш става голмайстор на световното първенство с 11 гола.

Другите емблематични " Ами ако..." са за националния отбор на Холандия. През 1978 година Холандия играе на финал на световно първенство с домакина Аржентина в Буенос Айрес. "Гаучосите" печелят световната титла с резултат 3:1 след продължения. В редовното време резултата е 1:1. Марио Кемпес открива резултата в 37-ата минута. В 82-ата минута Дик Нанинга изравнява. В 104-ата минута Кемпес отново бележи и в 115-ата минута Рикардо Даниел Бертони фиксира крайният резултат за 3:1.

Само,че "ако" в 90-ата минута, след дълъг пас на капитана на "лалетата" Рууд Крол, Роби Рензенбринк не бе уцелил страничната греда Холандия можеше да спечели мача с 2:1, а с това и световната титла.

Горчивината за "летящите холандци" е двойна. От една страна заради удара в гредата на Рензенбринк който лишава холандците от световната титла. От друга, винаги ще нагарча едно .друго "ами ако..." Става въпрос за отказа на Йохан Кройф да не играе на световното първенство през 1978 година. Само може да се гадае дали щеше да има нужда от това гредата да бъде превърната в гол. Или с великия Кройф Холандия нямаше да чака до последните секунди на финала да решава нещата в своя полза. Просто с Йохан титлата щеше може би да бъде факт още от самото начало на финала в Буенос Айрес. Но тази хипотеза ще остане в сферата на "Ами ако..."

На предното световно първенство през 1974 годинта когато и самия Кройф бе начело на отбора Холандия загуби финала в Мюнхен с 1:2 от домакините от Германия. Но тогава нямаше "Ами ако". Просто дузпата за Германия с която изравниха резултата за 1:1 бе отсъдена пресилено. Очевидци още помнят този съдийски подарък за домакините. Друг е въпроса,че холандците бяха сигурни в своя триумф. Дори дотам,че в Амстердам бяха изработили пощенски марки с лика на ..."световните шампиони" от Холандия...

Явно Холандия е орисана да играе превъзходно, да стига до финали и да ги губи. През 2010 година на финала на световното първенство в ЮАР в Йоханесбург се срещнаха Испания и Холандия в мач завършил 1:0 за Испания. Мачът бе изключително оспорван. Ясно бе, че който вкара гол ще бъде коронясан за световен шампион.

Преди Иниеста да отбележи победното попадение чак в продълженията в 116-ата минута за "Ла Фурия", Холандия пропиля своя златен шанс. В 60-ата минута Уесли Снайдер изведе Ариен Робен сам срещу Икер Касияс в повече от чиста голова позиция. Но... поредното но, и "Ами ако.." бяха вкарали гол, остана за симпатичните "лалета". А световната купа отиде за Испания.

И ако виждаме как Холандия на два пъти преминава близо до своите изпуснати световни титли, то Германия успява да се възползва максимално добре от надменността спрямо "традиционната германска воля и дух".

Явно футболната драма е отсъдила артистичната Холандия да изпуска златни моменти, докато прагматичната Германия да сграбчва докрай шансовете за своите триумфи като обръща "сигурните" загуби в бляскави успехи, които влизат през парадния вход на футболната история.