Продължава поредицата, посветена на футболното хулиганство. Проблемът не е нов нито за България, нито за света като цяло. Вероятно тази поредица няма да намери отговор на въпроса защо се случва това, но поне ще запознае читателя с футболните хулигани в света. Вече ви дадохме примери за бруталността на хулиганите в Англия, Шотландия, Холандия и Русия. Днес е време за Германия. Една от суперсилите в световния футбол - страна с 3 титли на планетата и 3 на Европа, но и държава с история в хулиганството.

Германия е една от най-големите и развити държави в Западна Европа. Това обаче никога не е било пречка да има футболно хулиганство. Твърдостта на немските вандали идва от много места. Както стана ясно в предните материали от поредицата,, няма как да говорим за хулиганство, без да намесване политическите и икономическите дадености в държавата, историческите противопоставяния и причините за тях.  Така е и в този случай.

Германия е държава, замесена и в двете световни войни. Започнати от нея и загубени в последствие. Германия е държава, която доста дълго време е била разделяна политически, идеологически, дори и футболно. И то от една стена. Така бе по времето на ФРГ и ГДР.

Политическите и икономическите фактори може би нямат кой знае какво отношение към футбола на пръв поглед, но до голяма степен това са причините да се обясни огромната омраза и тлеещата ненавист в голяма част от немските хулигани. Едно от най-нормалните явления, които можем да видим по немските стадиони, е изключително големият брой неонацистки настроени хулигани.

Кой са големите съперничества в Германия? Няма да звучи пресилено ако кажем, че най-голямото противопоставяне е Байерн (Мюнхен) срещу всички останали”. Защо ли? Причината е, че Байерн е най-големият клуб в Германия. 4-кратен шампион на Европа, 21-кратен в държавата си. Абсолютен хегемон. И именно тези успехи пораждат омразата на повечето немски фенове към Байерн.

Ако говорим обаче за някое наистина смразяващо кръвта дерби в германския футбол, то това определено е „миньорската вона” Шалке 04 – Борусия (Дортмунд). Когато дойде време за Рурската битка, цялата полиция в региона се вдига на крак. Нали се сещате както се случва на Селтик - Рейнджърс или на Фейенорд – Аякс. Така може да се види и в този мач, независимо дали той се играе на „Сигнал Идуна Парк” или на „Фелтинс арена”.

Ескорти дебнат гостуващите фенове още от гарата при пристигането им и така чак до стадиона. А там обикновено ги чакат кранове с... бира. Местен патриотизъм и малко омраза, съчетани със солидно количество пиво обикновено е взривоопасна комбинация, която води до доста проблеми. Арестите преди и най-вече след този мач са десетки. Десетки са и хората, които попадат в черните списъци на полицията и не могат да стъпват по стадионите в родината си. А и извън нея. Проблемите обаче далеч не са само на високо ниво.

Насилието е дори по-сериозно в долните дивизии на немския футбол. Какво да кажем например за забрана на провеждането на 60 футболни срещи в област Саксония? 60 срещи, които трябва да се изиграят в различните части на провинцията в рамките на един единствен уикенд. Повод за действията на футболния съюз в Саксония са сблъсъците между крайно настроени фенове на Локомотиве (Лайпциг) с органите на реда в неделя, при които бяха ранени общо 42-ма души и бяха нанесени значителни материални щети в източногерманския град.

Решението засяга всички футболни клубове в провинцията независимо в коя дивизия играят. Това е прецедент в историята на германския футбол. Подобни неща са се случвали на много малко места...Когато говорим за страстта на немските фенове, тя е най-силно изразена на национално ниво. Поради патриотизъм, преминаващ в краен национализъм. Годината е 2005-а. На германска земя се състои масов бой между немци и поляци. Битката е организирана по Интернет и пазена в тайна.

Информацията за боя обаче достига до ушите на елитното списание “Шпигел”. Организираните групи пристигнали с автобуси в района на Бризен, намиращ се на около 30 км от границата между двете държави. По данни на полицията в Бранденбург въргалът е трябвало да даде отговор на въпроса, кои фенски национални групировки ще „имат думата” по улиците на немските градове по време на световното първенство на следващото лято.

Състояла се е жестока схватка, в която участвали общо 400 футболни хулигани, рокери и екстремисти от различни немски и полски формирования. Десетки са ранените, като по чудо няма убити... И това далеч не е последният инцидент с участието на германци и поляци. Германия – Полша, мач от втория кръг в група „А” на Мондиал 2006. Дортмунд се превръща в кървава арена преди мача. Фенове на двата обора се хвърлят в жесток бой и проливат кръв, когато скинари започват да дразнят поляците с нацистки лозунги.

Агитката на „Дружината” реагира и се стига до здраво меле, в което всеки удря всеки с каквото му попадне. Настъпва зверска касапница – пукнати глави, избити зъби и стъпкани хора. Силите на реда в Дортмунд задържат общо 429 фенове – 278 германци и 119 поляци. Срещу 95 от тях са повдигнати обвинения за хулиганство. Това на практика е Третата Световна война за Германия... Кой пък е „най-любимият враг”? Тук спорът е много голям.

Дали са англичаните или холандците. Това едва ли има значение. С който и от двата съперника да играе Бундестимът, въргалът е абсолютно гарантиран. Пример? Шарльороа, 2000 година. Случай, за който вече говорихме. Но както знаем, всяка история си има две истини...  Метнати столове, мелета, полицейска намеса. Кой печели? Именно тук се разминават двете истории.

Естествено, че германците са победители в собствените си очи... И отново в края си задаваме въпроса за изкореняването на хулиганството в съответната държава. Определено и в Германия то няма да изчезне, защото е прекалено обвързан с национализма. На немска земя боят не е просто за чест. Той е за националната чест...