Ерве Ренар, който е треньор на Замбия разказа подробности за себе си преди финала на 12 февруари в Либрвил, където неговият отбор ще се изправи срещу Кот д'Ивоар.
„Малко хора са забелязали, че нося бяла риза по време на мачовете на Замбия. През 2010 година на първенството на Африка в Ангола, когато водех Замбия, бях с бялата риза и направихме реми с Тунис. След това облякох синя и паднахме от Камерун. В момента си нося две бели ризи и ги сменям.
Не смятам, че това ни закара на финала, но явно помага. От шефа на футболната федерация бившият футболист Калуша Бвалия имахме поръчение да задминем най-доброто ни представяне. Тоест след като бяхме на четвъртфинал, програмата максимум бе полуфинал. Ето сега сме на финал. Как според вас мога да се страхувам от Кот д'Ивоар? Ще ви разкажа нещо за себе си по този повод. Като футболист се развих в АС Кан, където играех в трета дивизия. Сравнително млад, на 32 години, започнах да бъда треньор още през 2000-ата година, когато поех отбора на Драгинян, където преди това играех. С жена ми през това време направихме фирма за почистване на офиси. Ставах всеки ден в три часа през нощта. Това го правех пет дни от седем. Беше трудно. При това в продължение на осем години. Почиствах офисите и хвърлях боклука. А вие ми говорите за Кот д'Ивоар! Срещу тях е лесно да се играе. Знам, че дори и да победим котдивоарците на финала моите критици ще замлъкнат временно. На първенството на Африка през 2013, ако отпаднем още в групите ще поискат да бъда уволнен. Но аз съм твърдоглав и това ме спасява във всякакви ситуации.
Бих искал един ден да се завърна във Франция като треньор. Но не при каквито и да е условия. Защото, това което изживявам в момента като емоция трудно мога да преживея, в който и да е френски клуб. Нашето желание е разбира се да отнесем Купата на Африка в Замбия в памет на загиналите точно в Габон замбийски футболисти в самолетната катастрофа през 1993 година. Ако вземем Купата на Африка мечтата ми е да се уединя някъде да пия едно капучино и да си помечтая".
