В днешния брой вестник „Топспорт" продължава поредицата, посветена на футболното хулиганство. Проблемът не е нов нито за България, нито за света като цяло. Вероятно тази поредица няма да намери отговор на въпроса защо се случва това, но поне ще запознае читателя с футболните хулигани в света. Във всеки материал ви представяме с различна държава, известна с бруталността на местните запалянковци.

След като в предишните две части на поредицата ви показахме насилието на Острова, днес е ред да се пренесем от Великобритания на континента. Започваме обиколката отсам Ламанша с друга голяма сила в европейския футбол. Страна, която е произвела толкова много таланти, колкото нито една европейска футболна школа. Но и страна, където да се опитат да те взривят на мач е може би най-нормалното нещо на света. Днес сме в Холандия, страната на лалетата и...бомбите.

Всяка държава има своите големи двуполюсни противопоставяния. Тук обаче дербитата са много. В Холандия големите тимове, които събират цялото внимание около себе си, са три - Аякс, ПСВ (Айндховен) и Фейенорд, които са от различни градове. Когато дойде време за техните сблъсъци, Ниската земя настръхва от Амстердам до Ротердам...

Първата групировка от футболния фолклор на Холандия, върху която фокусираме вниманието ви, е тази на Фейенорд. Те са въоръжени и опасни. Те слушат музика... Странно, но факт. Феновете на Фейенорд организират едни от най-здравите транс партита в света.

Музика, която малко футболни фенове почитат и харесват, но за ултрасите от Ротердам подобни купони са добра традиция. Там си дават среща голяма част от най-буйните хулигани, поддържащи тима, с който през 1984 г. дубъл спечели Андрей Желязков, и то рамо до рамо с великия Йохан Кройф. Достатъчно количество алкохол, наркотици, музика и бой.

Едва ли има по-добър начин да се опишат тези привърженици от техния девиз, който е мото и на самия клуб - „По-малко думи, повече дела". Това е лека перифраза на популярния в града израз „Докато Амстердам почива, Ротердам работи". Именно тук се корени враждата на местните фенове с момчетата от столицата - Аякс. Ротердам се приема за работнически град, Амстердам е място за аристокрацията на Холандия. А това икономическо противопоставяне се пренася и по стадионите. Както споменахме, едва ли има по-нормално нещо от това на мач в „страната на лалетата" да те удари бомба.

Да, точно и правилно - бомби. Хулиганските фракции в страната са известни с вандалските си прояви и именно затова полицейските мерки на по-напечените и масово посещавани мачове са изключителни. Това води и до новата опасна „мода" - да се хвърлят бомби. Не бомбички, а бомби, създадени най-често от подръчни материали.

Тези бомби можем да считаме за измислени в Холандия, а коронният номер на момчетата от Ротердам е да ги пълнят с различни взривове и да правят тип шрапнел. Това може да направи създадените за забавление и шум бомби в смъртоносно оръжие...

Всъщност феновете на Фейенорд се срещат с хулиганството през далечната 1974 г., когато Тотнъм гостува в Ротердам. "Шпорите" опустошават града, а след това и „Де Куип". Над 150 привърженици на домакините са ранени. Същата година е създадена крайната фракция S.C.F.

Нейната цел е да формира твърдо ядро, което да защитава цветовете на Фейенорд. Всъщност през 2007-а Фейенорд трябва да играе отново с Тотнъм, но тимът е изхвърлен от турнира за Купата на УЕФА заради изстъпленията на феновете в груповата фаза. Агитката от Ротердам прекъсва мача в Нанси, загубен с 0:3, 10 минути преди края, като троши всичко по трибуните. Ранени са и полицаи. Така после Тотнъм и Димитър Бербатов се класират без игра за осминафиналите.

Това обаче далеч не е всичко. Феновете от Ротердам обичат да ходят въоръжени и опасни, така да се каже. Пример? През 2007-а, ден преди Големия мач на Холандия Аякс - Фейенорд, двете агитки си уреждат битка. Защо ден преди мача? За да се избегне масираното полицейско присъствие, което може да попречи на сблъсъка. Резултатът? Няма да говорим за счупените глави и за пристанището на Амстердам, залято в кръв, но се случва нещо още по-ужасяващо. Един от тарторите на момчетата от агитката на Аякс е намушкан с нож и едва не губи живота си...

Но къде се корени цялата тази омраза? Освен чисто икономическото противопоставянен между двата града, говорим и за местен национализъм при феновете от Ротердам, противопоставен на еврейските корени на много от феновете на Аякс. А както знаем, когато има намесени политическо и религиозно противопоставяне, кръвта и жестокостта са гарантирани...

А какво да кажем за момчетата от столицата? Годината е 1977 година, съперник е Аустрия (Виена), Аякс е изхвърлен от Европа, защото... феновете на тима удрят вратаря на гостите с тръба.

През февруари 2006 г. обаче е върхът в хулиганските прояви на феновете от Амстердам. Година преди това ултраси от Ден Хааг палят фенклуба на Аякс.

Офисът изгаря до основи. За да си отмъстят за посегателството, Ф-сайдърите и момчетата от друга популярна фракция на тима VAK410 планират атака на дома на феновете на Адо ден Хааг, близо до стадион „Цюйдерпарк", един ден преди двубоя между тях. Седемдесет души атакуват фенклуба на Ден Хаг и пращат много от тях в болница. Така крайните фенове на Аякс отмъщават за посегателство срещу дома им... Това обаче далеч не е всичко в Холандия.

„Страната на лалетата" е една от тези, в която хулиганството не е съсредоточено само във връждата между два тима, а напротив. Утрехт и Ден Хааг имат фракции, известни с крайните си фашистки наклоностти. Най-стабилната организация на Ден Хааг се нарича North Side (Северната страна). Именно тя е една от групировките, които най-много мразят Аякс поради явното афиширане на еврейски символи в агитката на „червено-белите". И не само ги мразят, а действат.

1 март 1987 година: Ден Хааг играе с Аякс, а двубоят е прекратен за масови мелета по трибуните. Цяло чудо е, че никой не намира смъртта си на самия стадион...  Но за огромно съжалени смърт все пак има и по холандксите стадиони.

През 1997 г. Карло Пикорни, един от лидерите на Ф-Сайд, е убит от ротердамци. За да не се стигне до отмъщение, при пристигането си в Ротердам феновете на Аякс преминават през тунел, дълъг над 500 метра, който свързва перона на гарата директно с клетката за гости на стадион „Де Куип".

В заключение можем да кажем, че хулиганството в Холандия е живо. Тук няма никакъв спор дали то замира, абсолютно сигурно е, че дори набира скорост. Доказателство? Едва ли има друга страна, в която клуб официално да е помолил феновете си да не пътуват за гостувания, както направи Фейенорд...