"Аз осъзнавам колко съм голям. Виж, другите не осъзнават колко големи спортисти има България - и това е един от най-големите проблеми на държавата ни. Че не разпознава онова, което се е случило и което има. Живея ден за ден, не живея със спомените за това какъв футболист съм бил", споделя Христо Стоичков в обширно интервю пред българското издание на Esquire.

"Успехите, които съм постигнал и на клубно, и на национално, и на индивидуално ниво, са плод на много труд и на много лишения. Винаги съм казвал, че благодарение на моето семейство, на приятелите, на съотборниците, на треньорите и на публиката съм завоювал тези върхове. Когато даден политик каже: „Аз съм построил една магистрала!", веднага си викам: „Ама кой си ти?" И започвам да се дразня и да ми е жал, щото държавата ни докрай се напълни със самозвани селяци...", казва още легендарният екс-футболист и продължава:

"Всички спортисти сме дали нещо на тази държава! Ако се обърнеш назад, погледнеш, и си кажеш: „Какво всъщност сторих аз? С какво допринесох за тази държава?", и ако наистина си реалист, едва ли ще ти стане хубаво. Ама всички го избягват, никой не си е задал тоя въпрос. Никой! Докато в тези години спортът все пак е допринесъл с нещо. Имаме черно на бяло медали, слава, успехи - останалите могат да се похвалят само и единствено със злоба и завист... За съжаление, злобата и завистта все повече се превръщат в наша национална характеристика. Виж сърби, хървати, македонци, румънци - всички се уважават и се ценят. Само ние тук се цепим на две, на три... Жална история."

"На кого да се ядосвам? Отдавна съм си тръгнал от тази държава; пък тя, държавата, ми е дала нещо дотолкова, доколкото по времето на предишния строй все пак имаше някакъв ред, имаше дисциплина, страната си оформяше спортистите. Тогава командваха Трендафил Мартински, Добри Джуров - истинските лидери. Ако ме е яд, то е, че сега не виждам нищо подобно - какъв лидер имаме в държавата? Лидери - но единствено за пред огледалото!"

"Аз напуснах още през 90-а година. Да - идвал съм си периодично, което показва, че милея за нещо. И в националния отбор направих всичко, което можех; основах успешна школа в Етрополе, помогнах за изграждането на футболисти, които днес играят в чужбина... Но в един момент винаги ме удря мисълта, че извън България ме тачат много повече - и в Каталуня, и в Америка, и в Мексико, навсякъде. А когато се прибера, гнусната злоба моментално ме залива", коментира още Христо Стоичков и добавя:

"Критикуват ме хора, които никога не са пили по едно кафе с мен, не са били на маса с мен, не са ме виждали отблизо. Познават ме единствено от стадиона, от едни 100 на 80 метра. И после изказват мнение. Опитвам се да не ме интересува, обаче подобни критици наслагват определено мнение в обществото. Тук сме свикнали да ставаме, да си взимаме вестник и моментално да се вторачваме в заглавието: „Ицо Стоичков ги псува!" „Ицо Стоичков ги бие!" Все инсинуации и сплетни, които нямат реално доказателство - никой от тези злобари не е бил до мен, не е чул или видял нещо. Разбери - говорим за мишоци, които скришом плетат интриги, а аз - заради името си - съм най-удобната мишена. Как да не се дразня? В България платените журналисти, изобщо платените личности са безброй! Не един и два пъти в годините съм бил използван, бил съм хвърлян в чужди битки. Опитвали са се да ме използват и да ме изхвърлят. Но трябва да знаят, че гърбът ми е здрав, защото не съм зависим от никого. Христо Стоичков е напълно безпартиен."

"Аз от българския футбол отдавна съм се разграничил. Бях нагрубен, бях използван за чужди облаги и в крайна сметка всеки си тръгна по своя път - живи и здрави, вече не ме интересуват", споделя още Стоичков, а на въпрос, защо не се върне в България, отговаря:

"Исках да променя някои неща във футбола, но не ми позволиха да бъда чут и разбран..."

"Научил съм много неща, но най-важните съвети запомних от няколко човека. Първо от дядо ми, лека му пръст - че когато говориш с хората, трябва да ги гледаш в очите. Второто, което научих от баща ми, е: „Труд, труд и труд". Успехите идват, когато се трудиш. Третия човек, когото съм слушал най-много, е Йохан Кройф. Той ми каза онова, с което започнахме разговора си. Никога - ама никога - не казвай: „Аз!" Тези три неща си ги повтарям и на тях не съм си позволил да изневеря дори веднъж!", завършва Христо Стоичков.

Пълният вариант на интервюто ще откриете в новия брой на списание Esquire.