Тази вечер от 21:45 часа българско време стадионът на английския Челси ще се превърне в арена на знаменита битка в Шампионската лига. Двубой, който обещава да бъде малко по-специален по няколко извън чисто спортно-технически причини. На "Стамфорд Бридж" в Лондон два отбора ще преследват победата не просто заради милионите, които УЕФА обещава на финалиста и шампиона в надпреварата.

Около полунощ днес, на 18-и април 2012-а година, един отбор ще ликува повече от обикновено, макар и не окончателно, тъй като футболът "отдавна не е просто игра", както гласи любимата на множество привърженици сентенция. Този спорт е велик, защото нещата не приключват след последния съдийски сигнал в даден мач .

"Сините" фенове жадуват за мъст срещу Барселона. Двубоят от същата фаза през 2009-а никога няма да бъде забравен, но тази вечер и най-вече след реванша в Испания, болката може да бъде облекчена по много сладък начин, макар и с няколко години закъснение.

Пред самия тим на каталунците стои друга, още по-грандиозна и висша цел - да се превърне в безсмъртен. Настоящите шампиони в най-престижната клубна надпревара искат да дублират своето отличие от миналата година и по този начин да станат първият тим, успявал да го стори, откакто съществува Шампионската лига.

Челси на Роберто ди Матео изглежда спокоен, уверен и способен на достоен завършек на много тежкия сезон. Дали обаче "сините" имат сили точно в този момент да сътворят "чудото", като изхвърлят от турнира устремения към своята мечта отбор на Барселона? Притежава ли необходимата класа и качество тази селекция на лондончани, за да се противопостави на машината на Пеп Гуардиола?

Отговорът на този въпрос, поне според почти всички специалисти и футболни анализатори е... по-скоро не. Челси се намира едва на шеста позиция в класирането на Висшата лига и макар да остана последният английски представител в Шампионската лига, някак не убеждава с представянето си в турнира.

На "Стамфорд Бридж" се случиха доста неща, най-вече с негативен знак, като напрежението достигна връхната си точка след загубата от Наполи в първия осминафинален двубой. Последва уволнение на португалския наставник Андре Вилаш-Боаш, а на реванша срещу италианците тимът бе изведен от Роберто ди Матео.

В може би най-добрия си двубой от началото на сезона, Челси отстрани своя противник след продължения. Мачът предложи драма, емоции и нещо, което липсваше в Западен Лондон - настроение, характер, обединение и пълно себераздаване. Подпомаган активно от своя капитан Джон Тери, Ди Матео успя да намери точната формула, за да вдигне тима си на крака.

Онзи Джон Тери, който видя как Андрес Иниеста реализира за 1:1 в края на двубоя преди три години, като преди това главният рефер Том Йоребро бе докарал до полуда всички футболисти на Челси и привържениците на трибуните. Доскорошният капитан на националния отбор на Англия, който е известен със своя спорен характер, със сигурност не е забравил онзи мач.

Не се съмнявайте, че Тери е готов за мъст. И макар сериозна част от футболистите на Челси тази вечер да са различни, главните действащи лица са тук. Дидие Дрогба си позволи груби нападки по време и след двубоя през 2009-а, за което дори бе наказан от УЕФА. В момента котдивоарецът се намира в много добра форма, а мотивацията му е върхова.

Мъст, реванш, отплата, отмъщение, справедливост, наказание... подобни вероятно са думите, които ще чуете най-често в съблекалнята на "сините", ако имахте възможност да надникнете вътре. Достатъчно пъти във футбола се е доказвала теорията, че пределната мотивация може да наклони везните в даден двубой значително. Наглед по-слаб отбор съумява да връхлети противника с дух и себеотрицание, благодарение на които да извоюват успеха, противно на първоначалните прогнози.

На всички е ясно, че селекцията на Пеп Гуардиола превъзхожда като качества тази на Челси в почти всички линии. "Сините" се надяват на друго и дори самите футболисти не го крият. Водени от спомена и жаждата за мъст, те призовават на помощ и съдбата, която да отмъсти за онзи двубой и да компенсира спортно-техническото превъзходство на каталунците.

Но по-малко ли желае победата съставът на Барселона? Категорично не. Лео Меси, Андрес Иниеста, Шави Ернандес и компания спечелиха всичко. Триумфираха навсякъде. По няколко пъти. За величието на този състав говори целият свят. Всевъзможни специалисти се изреждат да сравняват тази Барса с някои от най-великите тимове, които историята на футбола е виждала. Тежест, или вдъхновение е този факт? Засега, Барса успява просто да се забавлява.

Напрежение на "Камп Ноу" обаче несъмнено има. Отборът на каталунците е на път да сдаде титлата в Примера след три поредни триумфа. Самочувствието им е разклатено, а критиките, макар и плахо, се множат. В доста мачове през сезона се видя умора – най-вече психическа. Играчите сякаш свикнаха да бъдат на трона на европейския и световен футбол. Заговори се за пренасищане, за край на „ерата Барселона”.

Този край вероятно ще настъпи. През този, следващия или по-следващия сезон. Няма отбор, способен на вечно надмощие, а Барса вече достатъчно пъти покори всеки възможен връх. Остана само безсмъртието.

За да докажат на всички, че наистина са най-великият отбор в историята, каталунците нямат друг избор, освен да спечелят Шампионската лига през тази година. При дублиране на своя трофей, дори най-големите критици на величието на този тим ще трябва да замълчат. Каталунският тим вече отдавна е в златната история, но подобен успех със сигурност ще обезсмърти тази Барселона.

Нима подобна цел е по-незначителна от жаждата за мъст? Отмъщения във футбола е имало и ще има, но на прага на истинското величие всичко друго изглежда незначително. А Барселона е на три крачки от своята мечта. Или ще успее да увековечи това величие, или ще остави във въздуха усещането за нещо недовършено. Чувството, че си бил „на косъм”, но не и отвъд. Фамозен, страхотен, но не и безсмъртен, "най-велик".

Статистика, любопитни факти и вероятни състави:

Челси няма загуба на своя стадион през този сезон в Шампионската лига. Пет победи и голова разлика 16-2. Каталунците от своя страна, имат макар и минимален положителен баланс срещу този противник в исторически план – 5 победи, 4 загуби и 4 равенства от 13 двубоя.

Суперзвездата на тима Лео Меси все още не се е разписвал във вратата на Челси, докато Фернандо Торес обича да наказва каталунците. Испанецът не е играл срещу Барса от пет години, но в 10 мача срещу тях има 7 гола с екипа на Атлетико Мадрид.

Сериозен удар по амбициите на „сините” е контузията на централния бранител Давид Луис, който пострада през уикенда в двубоя за ФА Къп срещу Тотнъм. Гари Кейхил и Джон Тери изпитват болки, но ще бъдат на линия.

В съблекалнята на Барселона е спокойно, като извън строя са трайно контузеният Давид Вия и Ерик Абидал, който се възстановя от трансплантация на черен дроб.

Главен съдия на двубоя е германецът Феликс Брих, който със сигурност ще се надява да няма съдбата на своя норвежки колега отпреди три години. Том Йоребро се оттегли от професията и се отдаде на монашество, като наскоро призна, че все още получава смъртни заплахи от гневни фенове на „сините”.

Вероятни състави:

ЧЕЛСИ: Чех, Иванович, Тери, Кейхил, Коул, Микел, Лампард, Рамиреш, Мата, Калу, Дрогба

БАРСЕЛОНА: Валдес, Пуйол, Масчерано, Пике, Дани Алвеш, Шави, Бускетс, Иниеста, Санчес, Меси, Педро