Всички в Лион се учудват, когато президентът Жан-Мишел Ола приема загубата с усмивка. Човекът, който за 20 години изведе клуба си от втората половина на класирането във втора дивизия до хегемон в шампионата, но без какъвто и да е успех в Европа, е чудесен пример за поговорката "Покажете ми добрия губещ и ще ви покажа още един".

Когато Лион загуби първата си среща през сезона от Рен в 12-ия кръг, Ола се изправи на пресконференцията след мача и се заяде с вестник "Паризиен". В статията "Ревност заради успеха на Лион" изданието твърди, че хегемонията на тима вреди на френския футбол, а "управляващите на лигата трябва да се огледат, защото с действията си се предизвикали създаването на коалиция срещу лидера."

Ола дори обвини Лигата, на която сам той е вицепрезидент, че заговорничи с медиите. Босът добави, че Лион също губи, но благодарение на подкупи за съдиите, непочтени съперници и паранормален лош късмет.

Но миналата сряда, след като тимът му получи два късни гола и бе изхвърлен от купата на Франция в Марсилия, където не бе губил от 10 години и само преди три месеца спечели с 4:1, Ола направи още по-шокиращо изявление.

"Поздравявам Марсилия, която показа качествен футбол." Невероятно, но в гласа му нямаше капка сарказъм. И това се случва само седмица, след като треньорът Жерар Улие заяви след 1:2 от Бордо: "Понякога трябва за признаеш, че съперникът е бил по-добър от теб." Какво?! Няма недоволство от съдиите? Няма смахнати теории за конспирация? Няма гневни думи и затръшнати врати под носовете на репортерите? Дами и господа съдебни заседатели, по този начин  Лион загуби своята невинност.

И като резултат губи мачове. Като предупреждение. За последните си пет мача шампионите загубиха три и завършиха два наравно - най-лошата им серия от близо декада. Тимът се оттегли през зимната пауза с 15 точки преднина и се появиха шушукания, че може да се стигне до изравняване на постижението на Селтик, който спечели шампионската титла, КЕШ и двете местни купи в един и същ сезон.

Тимът вече се класира на финала за купата на Лигата и за противниците им има малки шансове да се преборят за титлата  - 11 точки делят шампиона от втория в класирането Ланс. Лион обаче вече отпадна от купата на страната, но най-страшното тепърва предстои - Шампионската лига. 

Начинът, по който загуби в Марсилия, болезнено напомняше за миналогодишното отпадане от Лигата от Милан. Това бе най-напрегнатият им мач оттогава, а Лион се виждаше как продължава напред, след като отбеляза гол и играеше добре. 300 секунди преди края на мача вече бяха на мечтания полуфинал.

И тогава настъпи лудостта, играчите загубиха концентрация и капитулираха. Микаел Пажис и Мамаду Нианг направиха това, което Пипо Индзаги и Андрей Шевченко сториха на "Джузепе Меаца" през миналия сезон.

На три пъти от началото на настоящия шампионат Лион допускаше подобен обрат от други отбори, но урокът, който получи на "Велодром", бе същият като от Милано. Миналата сряда Улие направи подобна грешка - извади нападателя Фред и пусна вместо него Ким Шелстрьом, като промени схемата от 4-4-2 на 4-5-1. Новото разположение на играчите предполагаше намаляване на риска. Същата тактика Лион използва на този стадион през октомври, когато вкара четири гола на Марсилия и пропиля поне още толкова чисти положения.

Тогава играта им беше невероятна, докато в сряда вечер бяха под голямо напрежение - сега ставаше въпрос за квадрубъл (4 трофея - б.р.). Въпреки доминацията си във френския футбол напоследък Лион не е печелил националната купа от 1973 г. Тежеше им и фактът, че след като по-рано през седмицата клубът излезе на борсата, вече има и икономически натиск.

Още по-голямата беда за Лион идва от факта, че няколко от основните играчи се представиха под обичайното си ниво. Обикновено безгрешният ляв бек Ерик Абидал изглеждаше, меко казано, небрежен, центърът на защитата бе много зле, въпреки че там са Патрик Мюлер, Себастиен Скилачи или Крис (макар да вкара срещу Марсилия), а магьосникът Жуниньо сякаш присъстваше на терена само физически. И докато напрежението се покачва, а резултатите се влошават, Лион загуби своята сплотеност, напереност и хладнокръвие.

Борбата им се утежнява и от контузиите на Силвен Вилтор и Карим Бензема. Това, прибавено към напускането на Джон Карю, означава, че нападателната мощ на Лион пада на плещите на Фред. Разбира се, бе прибавена бързината на Милан Барош, но той още не е сработен с новия си тим.

От клубът продължават да твърдят, че слабостта е временна. Всички очакват бързото приспособяване на Барош и другото ново попълнение Фабио Сантос (дефанзивен халф, взет да замести Алу Диара). Треньорът по физическа подготовка Робер Дюверн заяви, че играчите изглеждат уморени заради тежката работа, свършена по време на зимната пауза, но ще навлизат във върхова форма с напредването на сезона. Но докато това се случи, кой може да обясни инстинктивния консерватизъм на Улие?