Новият селекционер на Босна и Херцеговина - Сафет Сушич, е легенда на световния футбол. Той е един от най-техничните нападатели, подвизавали се в Европа през 70-те и 80-те години. През декември Сушич замени на поста национален селекционер на родината си Мирослав "Чиро" Блажевич.

Сафет бе верен на два отбора в своята кариера - първородния ФК Сараево и Пари Сен Жермен. Една година - за "сбогом" играе и за Ред Стар, пак от френската столица. Папет, какъвто му е прякорът му, има невероятни мигове с фланелката на "плавите", докато играе за вече несъществуващата Югославия.

Има на головата си сметка три феноменални хеттрика - срещу Румъния, Италия и Аржентина, за които ще стане въпрос в следващите редове. Освен това кариерата му, и по-специално единственото му участие на европейско първенство, има връзка с България. Сафет Сушич бе любезен да отдели от времето си и да даде ексклузивно интервю за "Топспорт".

- Г-н Сушич, какви бяха първите ви стъпки във футбола?
- Като на всяко малко дете. По наше време всички игри бяха навън. Най-върховното забавление си беше да тичаме след топката. Мои идоли бяха Пеле, а от звездите на Югославия харесвах много Драган Джаич.

- Как започнахте във ФК Сараево?
- Вече играех в отбора на моя роден град Завидовичи, който се състезаваше в трета дивизия. Беше се разчуло за мен и пратиха на една среща наблюдатели от ФК Сараево. Така се озовах там.

- Разкажете повече за престоя си в Пари Сен Жермен. Как отидохте и защо отначало не са ви пускали от Югославия да заминете за Париж?
- Вече бяха изиграл почти двайсет мача за националния тим на Югославия и съвсем нормално от Пари Сен Жермен, откъдето ме бяха наблюдавали, поискаха да ме привлекат.

Разбрахме се да започна от есента на 1982-а, но тогава, както и при вас в България, имаше правило да се излиза в чужбина след 28-годишна възраст. А аз бях на двадесет и седем и половина.

И първоначално югославската федерация се опъна. Но като видяха, че от Пари Сен Жермен упорстват, накрая склониха. Така в началото на декември започнах да играя на "Парк де Пренс", където изкарах осем и половина прекрасни години.

И до днес, когато отида на мач на ПСЖ, хората ме разпознават. С феновете изпитваме взаимно удоволствие да се срещнем и разговаряме. В днешно време е по-лесно да преминеш от един кръвен враг в друг, например от ПСЖ в Марсилия.

Доволен съм, че играх във време, когато се ценеше верността към отбора. Имаше наистина един период през 1988 година, когато Бернар Тапи ме покани в Марсилия, но не се получиха нещата.

Аз отказах да играя на "Велодром" и си останах в ПСЖ. През 1986-а станахме шампиони, защото имахме много добър отбор. Играех с великолепни футболисти като Луис Фернандес и Доминик Рощо. Треньор ни бе Жерар Улие. Всички, които са ми били треньори, са отлични специалисти. Най-много обаче си ценя Ивица Осим.

- Кой ви е най-скъпият гол за ПСЖ, както и с Югославия?
- Като играч на ПСЖ ще запомня финала за Купата на Франция през 1983-а, когато бихме Нант с 3:2. Капитан на съперника бе моят сънародник и приятел Вахид Халилходжич, там играеха още Жозе Туре, Максим Босис, Лоик Амис. Вкарах втория гол, като излъгах двама футболисти на Нант и пуснах топката покрай вратаря.

Повечето играчи от бивша Югославия неслучайно се ориентирахме към Франция. Харесваше ни точно този техничен стил на игра, който се практикуваше във френското първенство. Югославската школа имаше сходен маниер на игра с френската.

Като говоря за любими голове, ще спомена и тези, които съм отбелязал с екипа на "плавите". Освен двата срещу България на еврокваликацията в Сплит през 1983 година имам и три незабравими хеттрика.

Най-запомнящият се е в световната квалификация за Мондиал 1978. Това стана през 1977-а, когато в Букурещ победихме Румъния с 6:4. Но този зрелищен резултат не ни стигна да се класираме за световното в Аржентина. Челното място бе заето от Испания.

Другите два пъти, когато съм отбелязвал по три гола, са в приятелски срещи през 1979 година. В Загреб бихме Италия с 4:2 и в Белград Аржентина с 4:1.

- Споменахте мача в Сплит. Няма как да не се фокусираме върху тази историческа европейска квалификация за България и Югославия през декември 1983-а. Бихте ни 3:2, като освен вас в последните секунди се разписа и Раданович. Все още се говори, че вие и ние така сме нагласили нещата, че да не завършваме наравно, за да не отиде на европейското във Франция отборът на Уелс. И след като ние изпускаме нашето положение, в следващата атака вие отбелязвате. Наистина имало ли е такава договорка между двата национални отбора?
- Като говорим за този мач в Сплит през 1983 година, съм повече от категоричен, че нямаше уговорка между България и Югославия. Специално ние си мислехме, че нещата се решават между нас и Уелс. През цялата среща смятахме, че на българите им трябва победа с два гола разлика, за да се класират за европейското във Франция.

Ако наистина бяхте вкарали за 3:2, щяхме да сме много учудени, че всъщност вие се класирате. При 2:2 бяхме убедени, че ви трябва победа не с 3:2, а с 4:2. Явно обаче вашите момчета обаче са си знаели работата.

Помня, че преди победния гол на Раданович, който допълни моите два, имахте много положения, но ги изпускахте с лекота. От това поколение ваши футболисти за съжаление не помня почти никого. Не мога да спомена имена.

- Нито едно ли?
- Съжалявам, не се сещам за българските футболисти от моето поколение. Но без да го познавам лично, се сещам по-скоро за Христо Стоичков и неговата бляскава кариера в Барселона. Така че свързвам България с него.

Знам, че сега е треньор на Мамелъди Съндаунс в ЮАР и се представя добре. Също така дебютира директно като селекционер на вашия национален тим. Не смятам, че е направил грешка, като се е впуснал направо в тази авантюра. В

нашата професия не е задължително нещата да следват някаква стройна логика. Ако имаш добър отбор и малко шанс, всичко се получава. Да не би Хосеп Гуардиола да има голям опит? Но направи невероятното, като спечели за една година шест купи с Барселона.

- Станахте треньор на националния тим на Босна и Херцеговина. Какво ви накара да се решите на тази стъпка?
- Поех от Чиро Блажевич един много добър състав на националния тим на Босна и Херцеговина, който нямаше късмет в баражите за световното в ЮАР срещу Португалия. За мен е предизвикателство да класирам отбора на европейското първенство през 2012 година в Полша и Украйна. Затова трябва да сме първи в групата.

Знам, че заедно с България сме в трета урна за жребия на 7 февруари във Варшава и не можем да се паднем в една група. Дано и двете страни да имаме късмет и ви пожелавам също да се класирате за европейското. Като има играчи в тима от световна величина, стават нещата.

За мен отборът винаги е по-важен от треньора. Същото го казвам и за момчетата, които сега ще водя в босненската репрезентация. Имам шанс, че разполагам с много добри играчи в лицето на Миралем Пянич, Един Джеко, Ведран Ибишевич, Звездан Мисимович и останалите.

Много хора хвалят порутгалеца Жозе Мауриньо, който сега е начело на Интер. Бил новатор и какво ли не. Да, добър е. Но да не забравяме, че след като спечели с Порто Купата на УЕФА и Шампионската лига с, подчертавам, много добър отбор, му се отвориха всички врати. Сложете го да бъде треньор на Лихтенщайн или Сан Марино и ще видите как ще е. Не само с него ще е така, а и с други нашумели имена също.

- В Аржентина например има отколешен спор кой е по-велик треньор - Сесар Луис Меноти или Карлос Билардо. Вие как бихте "разрешили" този горещ диспут?
- Ами нормално е и до днес да се спори, след като Меноти стана световен шампион през 1978, а Билардо - през 1986-а. Ако сега Марадона, който беше под угрозата да не замине с отбора в ЮАР, стане първи, може би аржентинските запалянковци няма да имат проблем и ще възкачат него като най-великия треньор.

- Кои са фаворитите за световната титла в ЮАР?
- Смятам, че фаворити на това световно първенство са Бразилия, Испания и Холандия. Бразилците винаги са потенциални световни шампиони. "Лалетата" имат също шансове - те се класираха по много убедителен начин, а Испания продължава да бъде в момента най-добрият отбор в Европа. "Фуриите" имат прекрасни разиграващи халфове в лицето на Иниеста и Шави от Барселона. Не забравяте и Фабрегас и Шаби Алонсо.

- Как ще коментирате станалата прословута игра с ръка на Тиери Анри в баража срещу Ейре, след която падна голът на Галас и Франция отиде в ЮАР?
- След това, което се случи на реванша та Франция с Ейре в Париж, задължително трябва да бъдат въведени навсякъде петима съдии. Както стана от този сезон в Лига Европа. Мисля, че още на световното в ЮАР ще ги има. Що се отнася до видеото, чието въвеждане също се дискутира доста, може би трябва да го има само в много важни мачове. Такава техника за всеки един мач ще излезе доста скъпо.

- Като стана дума за Франция, намериха ли "петлите" своя нов Зинедин Зидан?
- Трябва да мине време. В момента Франция има Рибери и Гуркюф, но все още трябва да се изчака за нов Зизу.

- С какво си спомняте престоя като треньор в Истанбулспор където под ваше ръководство играеха Здравко Здравков, Ивайло Петков и Несим Нешадов?
- Доволен съм от всички мои престои в турски отбори. В Истанбулспор винаги ще се сещам само с добро за Здравко, Ивайло и Несим. Освен че са стопроцентови професионалисти, те са и много добри момчета. С тях се работи изключително лесно - попиват веднага всичко, което им се каже.

- Как така се получи, че гръцки и турски клубни отбори пробиха трайно в Шампионската лига?
- Според мен в Гърция и Турция успяха да направят много приличен футбол, защото се наляха пари. Всичко в днешно време става с пари. Вижте Челси - преди време беше един среден английски и европейски отбор, а сега благодарение на милионите на Роман Абрамович е сред най-добрите в света.

- Говорим за пари във футбола. Дали големите суми изгониха романтиката от терена?
- Не смятам, че романтиката във футбола си е отишла, защото са се налели много пари. По време на покупките на дадени играчи в световните грандове се говори само за пари. Но Лионел Меси или Кристиано Роналдо не мислят за пари в момента, в който стъпят на терена. В главата им е как да играят по-красиво и да се забавляват с топката. И съответно по естествен път да доставят удоволствие на зрителите.