Най-после! Шампионската лига започва. Официално най-престижната клубна надпревара в света на футбола бе подновена снощи, но от два месеца насам на всички е ясно, че големият ден е 13-ти февруари.

При цялото ни уважение към талантливият отбор на Шахтьор и страхотното представяне на Борусия Дортмунд в „групата на смъртта", но не мачът в Донецк е причината за това.

Снощи ПСЖ докосна четвъртфиналите след успех с 2:1 като гост над Валенсия, а в другия сблъсък Ювентус показа, че не се притеснява от кипящия „Селтик Парк" и обезсмисли реванша с победа с 0:3. Тази вечер от 21:45 е третият интересен сблъсък от Шампионската лига - между Шахтьор Донецк и Борусия Дортмунд. Четвъртият? Той е нещо повече...

Предстои ни сблъсъкът, който "целият свят очаква". Никой друг мач на тези осминафинали не буди подобни емоции. Това е мнение на сомият Жозе Моуриньо.

Един срещу друг на „Сантяго Бернабеу" се изправят два от най-обичаните спортни клуба на планетата. И от най-мразените. Почти няма човек, на когото Реал Мадрид и Манчестър Юнайтед да са безразлични. Два клуба с над стогодишна история, при това история, изпъстрена със слава.

Реал Мадрид е най-успешният отбор в най-престижната клубна надпревара. Първият европейски клубен шампион изобщо. Триумф през 1956-та година и още осем пъти след това. Губи три финала. Манчестър Юнайтед е трикратен шампион, има и две неуспешна опита на финал. Общо 17 пъти тези два клуба са спорили за трофея.

Заради символът, който е "Кралския клуб" за цяла Испания, заради Алфредо ди Стефано, Раул, Сантиляна, Пушкаш и Уго Санчес. Заради Боби Чарлтън, Джордж Бест, Денис Лоу и Райън Гигс. Заради Кристиано Роналдо. Заради сър Алекс Фъргюсън и Жозе Моуриньо. Заради всичко това и още много, този сблъсък е повече от обикновен футболен мач...

ИСТОРИЯТА

Един срещу друг Реал Мадрид и Манчестър Юнайтед са се срещали осем пъти. Испанският гранд печели три от тях, два завършват наравно, а Юнайтед е победител в два случая. Един от четирите сблъсъка завършва с крайна победа на „червените дяволи", а няколко седмици след това новият велик отбор на Мат Бъзби печели турнира.

Първия сблъсък е през далечната 1957-ма година и е на фаза полуфинал. Пред 135 000 души на „Бернабеу" домакините печелят с 3:1. Реваншът в Англия завършва 2:2 и Реал Мадрид. Към онзи момент „белия балет" вече е европейски шампион, а в последствие не изпуска трофея още четири поредни години. Манчестър Юнайтед пък е първият английски тим, който участва в турнира, при това въпреки сериозните пречки от страна на Футболната асоциация.

Годината по-късно „Бебета на Бъзби" отново са устремени към европейска слава, класират се за полуфинал срещу Милан, но съдбата им поднася най-черното събитие в историята - трагедията в Мюнхен. През този сезон се навършват 55 години от нея. „Росонерите печелят сблъсъка, но губят от Реал на финала. Като знак на уважение към преживения ужас, от УЕФА канят официално Юнайтед да участва и в следващото издание на Купата на Европейски шампиони. Ръководството на футболната лига обаче счита, че щом не се е класирал, няма право да играе. За известно време „червените дяволи" забравят за този турнир...

Завръщат се триумфално през 1968-ма година. На полуфиналът по пътя към трофея, спечелен на „Уембли" е и втората среща с Реал Мадрид. Юнайтед е домакин в първия мач и успява да спечели мача с 1:0 след попадение на великия Джордж Бест. Предстои обаче тежък реванш в Испания. Реал повежда с 2:0, а минути преди края на първата част си отбелязва автогол и връща надеждите на английския тим - за кратко, тъй като само секунди по-късно бележи за 3:1. Мачът върви към победа за Реал, но за пет минути между 73-ата и 78-ата Юнайтед успява да отбележи два гола, да изравни резултата, да го удържи и така да отстрани легендарният тим от Мадрид. Седмици по-късно „червените дяволи" предвождани от Бест и Чарлтън надиграват Бенфика на Еузебио след продължения. Боби Чарлтън, който и до днес е на „Олд Трафорд" вдига Купата и поглежда към небето. Признава, че никога не би могъл да изпита същото удоволствие от футбола след черния февруари през 1958-ма, но така или иначе Манчестър Юнайтед вече има съвсем друг статут в европейския футбол. Превръща се и в първия английски тим, който може да се нарече „европейски шампион".

Третата среща е чак през 2000-та година - на четвъртфинал. Юнайтед брани трофея, спечелен година по-рано на „Камп Ноу". Първият мач на „Бернабеу" завършва 0:0, но на „Олд Трафорд" Реал решава всичко с три гола за малко от един час игра. В крайна сметка мачът завършва 2:3 за гостите, но това не е достатъчно и Юнайтед отпада. Реал Мадрид пък отново печели турнира малко след това.

Четвърта и последна до тази вечер среща се състои през 2003-та година. Отново на фаза четвъртфинал Реал Мадрид е домакин в първия мач. Печели с 3:1 след нови гола на Раул, който се разписва на два пъти и на „Олд Трафорд" преди три години. Фиго добавя един гол, а за Юнайтед е точен Рууд ван Нистелрой. Впрочем, малко по-късно холандецът обвързва историята си и с Реал Мадрид. На реванша блесва геният на Роналдо, който бележи хеттрик във вратата на Фабиен Бартез. Един от последните си мачове за Юнайтед преди също да премине в Реал изиграва Дейвид Бекъм, който вкарва два късни гола и осигурява победа с 4:3, но нищо повече.

ТРЕНЬОРИТЕ

Разликата във възрастта между двамата е 21 години - сър Алекс Фъргюсън е 71, докато отпразнува половин век в края на януари. Откъм спечелени трофеи Фъргюсън отново води, но така или иначе тук не всичко е проста математика и португалецът трудно може да бъде поставен по-ниско от който и да било наставник на света. Дори от Фъргюсън. Докато сър Алекс влиза в историята с всичко постигнато начело на Манчестър Юнайтед и ранните си успехи, които също не са малки в Абърдийн, то Моуриньо прави това ръководейки три големи отбора в три големи първенства - Челси, Интер и Реал Мадрид. Печели Шампионската лига и с Порто и Интер. Не успява с Челси, а все още му липсва трофей с Реал Мадрид...

Фъргюсън печели трофея два пъти - през 1999-та и през 2008-ма. Моуриньо го прави през 2004-та и през 2010-та година.

В съперничеството между двамата предимство има португалеца - от 14 срещи начело на Порто, Челси и Интер, Моуриньо губи едва два пъти. Веднъж с Челси и веднъж с Интер. Печели веднъж с Порто и пет път и с Челси, а останалите шест мача завършваш наравно. Едно от най-важните равенства е това през 2004-та година на „Олд Трафорд", когато с гол в продълженията от пряк свободен удар Порто изравнява и остранява Манчестър Юнайтед, след като е победил с 2:1 в първия мач. Моуриньо претичва целият „Олд Трафорд" и някаде именно в този момент става част от историята.

КАКВО ЗНАЧИ ТОЗИ МАЧ ЗА РЕАЛ МАДРИД?

Всичко. След като детронира Барселона в Примера през миналата година, този сезон е пълен провал за „Белия балет" в първенството. Роналдо и компания изостават на цели 16 точки от лидера. Ако не срещаха каталунците в турнира за Купата на краля на полуфинал, този турнир така или иначе няма особена тежест в Испания. Така или иначе обаче, този сблъсък така или иначе ще е решен още преди реванша с Юнайтед и ще остава само един евентуален мач за трофея чак през май. Спокойно можем да кажем, че при загуба на Реал Мадрид в крайния резултат срещу Юнайтед, сезонът приключва. Много е вероятно дори самият Моуриньо да не го довърши на „Бернабеу".

Реал Мадрид мечтае за своята десета титла вече много дълго време. Със сигурност мотивацията на всеки футболист в този сблъсък ще е двойно по-голяма, отколкото дори в купищата „Ел Класико" в последно време. Но ако за Реал Мадрид този мач е всичко, то за самия Моуриньо е дори повече от това.

Португалецът се намира в ужасни отношения с обществеността в Испания. Мразят го почти всички, включително голяма част от феновете на Реал Мадрид. Моуриньо дори се появи един час по-рано на един двубой, за да събере освиркванията преди първия съдийски сигнал и да поиска подкрепа за отбора след него. Всички говорят за разбитата съблекалня на „Белия балет". За скандалите със Серхио Рамос и особено тези с Икер Касияс. За разделението на португалци и испанци. Жозе успя да се скара дори с Кристиано Роналдо. Медиите тръбят, че лидерите на отбора лично са поискали от президента Флорентино Перес уволнението на своя наставник. Тези два мача срещу Манчестър Юнайтед са може би най-важните му в кариерата. На карта този път е заложено нещо много важно за човекът, който сам измисли на себе си прякорите „Специалния" - защото е специален треньор и „Единствения" - защото е единствения, печелил шампионските титли в Англия, Италия и Англия. Неговото его. Неговото самочувствие. Позициите му са сериозно разклатени - и няма как да е иначе, когато си на 16 точки зад Барселона. Когато е очевидно и децата, че си „изпуснал юздите". Шампионската лига е последният шанс за Моуриньо да спаси не просто поста си (за който така и или иначе едва ли се тревожи особено), но най-вече собствената си аура на „единствен" и „специален" треньор.

КАКВО ЗНАЧИ ТОЗИ МАЧ ЗА МАНЧЕСТЪР ЮНАЙТЕД?

Напрежението върху „червените дяволи" със сигурност е по-малко, но така или иначе то е в достатъчно солидни размери. Шампионската лига е голямата мания и същевременно голямата болка на сър Алекс. Въпреки хегемонията на местна сцена, Юнайтед така и не успя да спечели достатъчно европейска слава през тези вече над 20 години от първата титла във Висшата лига. Самият Фъргюсън многократно е изтъквал това - той умира за „европейските вечери в средата на седмицата", за атмосферата около тези мачове, за идеята да вкара Юнайтед сред най-големите и успешни отбори в този турнир като Реал Мадрид, Милан, Ливърпул, Аякс и Байерн Мюнхен.

Вместо това, той загуби два финала от Барселона и позволи дори на каталунците да изпреварят неговия Юнайтед по отличия. Далеч изглеждат и петте титли на вечния съперник Ливърпул. Преди години Фъргюсън обеща, че ще свали „червените" от трона им и до голяма степен успя, печелейки титли след титла в първенство. Днес Юнайтед има 19 трофея и е устремен към №20, но в Европа нещата не стоят точно така...

Достатъчно пъти трофеят се изплъзна от ръцете му доста болезнено. Вече споменатият двубой с Порто през 2004-та далеч не е първият такъв случай. През 90-те Юнайтед бе спиран от тимове като Галатасарай и Монако. Помнят се и пораженията от Борусия Дортмунд и Байер Леверкузен. Мачове, които Юнайтед определено трябваше да спечели. Милан, Байерн Мюнхен, Реал Мадрид заставаха на пътя на Фъргюсън. Два пъти той видя как тимът му отпада още в групите - включително и през миналата година.

Така че, в едно можем да сме сигурни - въпреки далеч по-спокойната ситуация на Юнайтед и огромната преднина в първенството, атмосферата на „Олд Трафорд" и отношенията отбор - треньор - публиката, „червените дяволи" искат този успех не по-малко. Те имат какво и на кого да доказват. А какъв по-добър вариант от победа над Реал Мадрид, който въпреки всичките си проблеми категорично е определян за фаворит от букмейкърите. Както довечера, така и в крайния сблъсък.

КРИСТИАНО РОНАЛДО

За още един човек този сблъсък ще бъде по-специален, ще бъде нещо повече от просто футболен двубой, колкото и да се опитва самият Роналдо да твърди, че мисли единствено за победата. Критикуван, мразен и хулен, португалецът си остава страхотен професионалист и със сигурност иска да отстрани Манчестър Юнайтед, но една частица от него няма как да не страда, ако това се случи. И в това няма нищо нередно. Въпросът, който вълнува милиони е  до колко той ще успее да игнорира тези емоции. Логично Роналдо бе търсен за куп интервюта от деня след жребия до днес. Той нито веднъж не показа и капка неуважение към бившия си тим - дори напротив. Роналдо отлично знае какво е за Фъргюсън този турнир. Даде на всички да разберат и какво означа Фъргюсън за развието на самия португалец. Заяви, че „отива у дома, а не на война". Призна, че в своя живот е бил „най-щастлив" именно като играч на Манчестър Юнайтед. Неговият добър приятел Патрис Евра сподели, че ще се опитат да му повлияят именно като напомнят всички прекрасни мигове от шестте години в Манчестър, а не като го провокират и ядосват. „Ще го убием с любов", закани се французинът. Колко силен психически е Роналдо? Колко емоционално ще бъде посрещането му на „Олд Трафорд" в реванша - на този стадион все още се пеят песни за него, при това причината далеч не е призива на Евра. Хората го обичат, а и той ги обича. „Стретфорд Енд" и целия стадион застана зад своя герой, когато цяла Англия бе бясна на Роналдо за изпросения за Уейн Руни червен картон на европейското първенство. Подкрепи го по феномален начин и го огласяше с песни всеки един стадион в Англия, заглушавайки купищата освирквания. Показа му, че Юнайтед е над всичко и че му вярва. Той разбра това, отблагодари се подобаващо и със сигурност не го е забравил.

Феновете на Реал Мадрид обаче все пак трябва да знаят, че Кристиано сам избра да напусне Манчестър. Кристиано никога не скри, че мечтае от дете да бъде играч на Реал Мадрид и че някой ден ще изпълни мечтата си. Макар и оставайки в сянката на Лионел Меси, постиженията на Роналдо за този клуб са повече от феноменални. Наскоро той обяви, че иска още. Иска да бъде част от историята на този клуб. Иска да спечели 10-ата европейска купа. Не се съмнявайте, че е откровен.

КЛЮЧОВИТЕ ФИГУРИ

Ясно е за всички, че Кристиано Роналдо е ключовата фигура за Реал Мадрид. Робин ван Перси пък е човекът, който може да спечели този сблъсък за Манчестър Юнайтед. Вниманието категорично ще бъде приковано към представянето на тези двама играчи. Те са онези, които водят напред своите съотборници през този сезон. Нелепо би прозвучало да кажем, че Ван Перси го прави по-добре от Роналдо заради класирането в първенствата. Едва ли някой би изразил мнение, че португалецът е в по-слаба форма от Ван Перси. Дори напротив - малкото предимство на Юнайтед сякаш е факта, че Роналдо върши сам почти всичко, докато в Манчестър все пак няколко двубоя бяха измъкнати от Хавиер Ернандес, Уейн Руни и други, дори когато холандецът нямаше ден.

От началото на сезона Роналдо е отбелязал 32 гола за Реал Мадрид - 24 в първенството и 6 в Европа. Ван Перси е с 23 - 19 от тях в първенството и три в Шампионската лига.

Големият отсъстващ в състава на Реал Мадрид е капитанът Икер Касияс. Моуриньо взе на пожар Диего Лопес за негов заместник под рамката, но като лидер Икер трудно може да бъде заменен. За Юнайтед неговият сънародник Давид де Хея понатрупа повечко самочувствие и вече е категоричен №1, но така или иначе остава много млад и едва ли може да бъде намерено предимство в полза на Юнайтед точно на вратарския пост.

Сравнително равностойно изглежда ситуацията и в отбрана. Рядко на Реал се налага да се защитава в Примера, но когато трябва да го прави - основно срещу Барселона, защитният вал на Моуриньо успява да се справи. Португалецът е специалист в това и именно солидната отбрана винаги е била в основната на успехите му - в Челси и в Интер в най-голяма степен. На линия за сблъсъците е Пепе, което е отлична новина за „Белия балет". Серхио Рамос, Алваро Арбелоа и Фабио Коентрао вероятно ще бъдат другите трима в задни линии. За Юнайтед нещата започват да се подобряват, след като в началото на сезона тимът се представяше почти катастрофално в защита. Причина за това бяха купищата контузии, постоянните ротации и липсата на ясни титулярни. Сега Неманя Видич е здрав, Рио Фърдинанд изобщо не бе в групата през уикенда и трябва да започне до него, Патрис Евра е твърд титуляр от години, а на другия фланг Рафаел да Силва е един от най-прогресиращите играчи на Юнайтед през сезона. На линия са и Крис Смолинг, Джони Еванс и Фил Джоунс.

Предимството на Реал Мадрид в средата на терена обаче е осезаемо. Поне на хартия. Моуриньо разполага с играчи като Шаби Алонсо, Месут Йозил, Кака, Лука Модрич, Сами Кедира, Микаел Есиен и Анхел ди Мария. Особено що се отнася до вътрешни халфове и футболисти, способни да творят, Реал Мадрид би трябвало и логично се счита за фаворит. 23-годишният Том Клевърли и качествен, но далеч не толкова забележителен играч като Майкъл Карик трудно могат да бъдат сравнени с тях. Страхотен боец като Дарън Флетчър отново е аут до края на сезона, а ветеранът Пол Скоулс бе оставане извън групата за гостуването в Испания. На линия ще бъде 39-годишният Райън Гигс, но въпреки неговото величие не е сериозно той да бъде изтъкван, а и още повече уелсецът игра цял мач през уикенда, което означава, че едва ли ще има основна роля днес. След като Фъргюсън удари на камък с Еден Азар, той взе Шинджи Кагава - японецът вероятно ще е титуляр, но въпреки безспорните си качества все още е далеч от желаното ниво. Юнайтед разполага с качествени флангови играчи като Валенсия и Йънг, но те трудно пасват в по-различна схема, тъй като са твърде праволинейни крила, макар втория да има опит и зад нападателя. Луиш Нани пък почти напълно изгуби доверието на Фъргюсън.

Заради отличната игра на нападателите си, Фъргюсън често използва някой от тях в средата на терена. Дани Уелбек изигра куп двубои като флангови играч, Уейн Руни пък редовно играе като почти халф, не му е чужда и флангова роля. Хавиер Ернандес също е във форма и винаги може да се разчита на него, особено като резерва. Реал Мадрид обаче има един от най-невероятните играчи в историята на футбола в лицето на Роналдо, а Карим Бензема и Гонсало Игуаин също са изключително класни реализатори. Друг въпрос е в каква форма са, което важи със същата и за далеч по-класните халфове на Реал.

ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ

Реал Мадрид е спечелил пет от последните си шест мача на „Сантяго Бернабеу", където е непобеден в последните си 33 срещи във всички турнири - 27 победи и шест равенства.

У дома срещу английски отбори Реал Мадрид се представя доста успешно - шест победи, четири равенства и две загуби в турнира.

Юнайтед от своя страна играе трудно в Испания и е спечели само два от последните се 20 мача - осем равенства и 10 загуби.

За шест години на „Олд Трафорд" Кристиано Роналдо има 292 мача и 118 гола. За Реал Мадрид статистиката на португалецът е стряскаща - 179 мача и 182 гола.