Израелският футбол бързо се превърна в огледало на обстановката в страната: бойно поле между араби и евреи. Писателят Джеймс Монтагю * разказва за Абас Сван - арабската звезда на националния отбор, за войната, религията и надигащото се хулиганство.

Хайфа е един от малкото градове в Израел, където евреи и араби се доближават до интеграцията. Местният футболен тим Макаби отдавна използва арабски футболисти и Абас Сван, най-голямата им лятна покупка, е сочен за най-обещаващия футболист от арабската общност в страната.

През 2004 г. той изведе клуба от родния си град, най-успешният арабски тим в Израел Бней Шахнин, до купата на страната, а е и редовен участник в националния отбор. През 2005 г. бе избран от сп. "Тайм" за един от героите на годината. "Феновете в Хайфа ме приеха много бързо, обяснява Абас в къщата си в Шахнин - малко градче в северен Израел, на около 20 мили от Хайфа, където индустриалните предградия са заменени от маслинови гори и ниски пясъчно-жълти сгради. - Някои от тях писаха лозунги заради арабския ми произход, но клубът се разграничи от тях."

Извън Хайфа Сван е подготвен да се изправи срещу омразата, изказана на висок глас. "Израелските фенове са невероятни, едни от най-добрите в света, твърди той. - В същото време има някои, които се държат по срамен начин." В частност Абас говори за феновете на Бейтар (Йерусалим).    

През март 2005 г. Сван вкара в последната минута изравнителния гол срещу Ейре (1:1) в квалификацията за световното първенство. Седмица по-късно обаче той излезе на известния стадион на Бейтар "Теди", а местните фенове опънаха плакат с надпис: "Сван, ти не ни представляваш." След мач в Шахнин феновете на Бейтар се разбунтуваха и нахлуха в студиото, където Сван даваше интервю по телевизията. Той успя да се измъкне, но заяви, че полицията, охраняваща, мястото не се е намесила.

През лятото Сван обмисля възможността да стане  първият арабски футболист в Бейтар, след като получи предложение от руския магнат Аркадий Гайдамак - баща на собственика на Портсмут Александър Гайдамак. "Отговорих, че мога да го направя, твърди Сван с нотка на разочарование. - Вярвам, че той се опитва да промени имиджа на Бейтар. А и твърди, че там може да играят араби. Аркадий обаче си навлече неприятности в Йерусалим и в крайна сметка ми се извини, като заяви, че не може да подпише договор с мен."    

Вместо това Сван премина в Хайфа. През юли пристанищният град бе обект на ожесточени бомбардировки от "Хизбула" по време на войната с групировката в Ливан. Ракета тип "Катюша" падна в близост до градския стадион "Кирият Елиезер". Футболната асоциация отложи всички мачове в северен Израел, докато УЕФА нареди на еврейски отбори да играят домакинските си срещи в евротурнирите в чужбина. Това наложи Макаби да "домакинства" срещу Ливърпул в Шампионската лига в Украйна, а срещу Литекс в Холандия.

Местното първенство започна на 26 август - 12 дни, след като бе обявено прекратяването на "огъня" и една седмица след плануваното. В първия кръг Макаби (Хайфа) игра срещу Макаби (Нетания) на стадиона северно от Тел Авив. Всяка събота мач от това първенство се явява и противопоставяне: израелските евреи срещу израелските араби, партията Ликуд срещу Партията на труда, богати отбори срещу такива, които не могат да си позволят собствен терен. В този слънчев следобед имаше съвсем различна атмосфера. Феновете и на двата тима Макаби имаха един общ враг: Хизбула.

Вън от стадиона, носейки зелено-бяло яке на Макаби (Х) и държейки голям дървен куфар, Орен продаваше оживено полиестерни шалове и гердани със звездата на Давид. Най-популярни обаче са лепенки с нарисуван фен на Макаби, който уринира върху лицето на лидера на Хизбула Хасан Насрала, а отдолу има надпис, който в превод означава: "Насрала, ти си боклук."

"Днес ще пеем срещу него", обяви пред мен  Орен. - "Яла, Яла, Насрала, ще те убия, ще те убия, Иншала." Покрай войнственото настроение на феновете малко изненадващо тимът от Хайфа загуби с 1:3, а Сван така и не се появи в игра.

В следващия кръг феновете на Бейтар не оправдаха репутацията си и само 7000 отидоха на дербито с "враговете" от Макаби (Тел Авив). "Мразим арабите и мюсюлманите - изстреля 19-годишният Елиран, фен на Бейтар и член на хулиганската банда "Ла Фамилия". - Ако някой арабин играе за Бейтар, ще му подпалим задника. Те са наши врагове."

По време на целия двубой феновете пяха антиарабски песни, хвърляха нахапани закуски по съдията, бунтуваха се в южните предградия на Тел Авив и накрая се насладиха на победата на своя тим с 2:1. Дори Ози Ардилес, временен треньор на Бейтар и човек, който знае някои неща за предразсъдъците като аржентински футболист в Англия след Фолклендската война, е против песните срещу арабите. "Ако имаше достатъчно добър арабски играч, щях да го взема в отбора, потвърди Ардилес.

- Но "Теди" е специално място и не знам дали някой би играл при такава ненавист от привържениците на собствения си клуб. Разбира се, предпочитам това чувство да го няма."
Бившият отбор на Сван - Бней Шахнин, няма да играе с Бейтар този сезон. Той изпадна от израелската Висша лига и беше пред фалит, преди Гайдамак да инвестира 280 000 паунда. 
След като приключи разговорът ни, Сван ме заведе на стадиона на Бней "Доха стейдиъм".

Наречен е така, защото за построяването му е платено от катарското правителство. Той си спомня за миналото на празните трибуни. "Когато спечелихме купата на страната (през 2004 г.), бях изключително щастлив за арабите в Израел, бях горд, че чрез футбола ние сближихме общностите, разпалено ми обясняваше Абас. - Сега върху мен са съсредоточени много надежди, виждат ме като символ на арабите. Когато войната започна, всички ме питаха какво мисля. Истината е, че кръвта на еврейските и арабските деца е една и съща. Ракетите не правят разлика евреи или араби."

* Джеймс Монтагю работи върху книга за футбола в Близкия изток.