ФИФА иска да "изкорени недъзите" на футбола, ако можем да перифразираме предложението, което ще се разглежда още тази есен от централата. Лафът идва, разбира се, от партийните документи, писани у нас през 70-те и 80-те, в които държавата е търсила начин да се справи с "недъзите" на играта след някой крупен провал - поне по разбиранията за успех и неуспех на онова време.

Та документите за "справяне с негативните тенденции в играта" са публично достояние, а някои от предложенията в тях вече се прилагат това лято на Мондиал 2017 до 20 г., на Купата на конфедерациите и други турнири.

Видеоповторенията са първото голямо нововъведение, което работи пред очите ни. И е малко странно, като още не можем да се решим да кажем твърдо - позитивно или не ще е то за играта.

Снимка 300399

Източник: GettyImages

На Чили - Камерун (2:0) имаше два разглеждани гола - един отменен, един признат - все за чилийците. Те си се радваха при първия с оригинална "игра на плейстейшън", без да подозират, че може да има отменяне. След втория бяха сдържани и се озъртаха, вече с горчивия опит... Но пък него им го признаха!

Някак се загуби емоцията, истинската искра и спонтанност. Но пък намесите бяха точни "по буквата на закона". Правилни решения, никой не е ощетен.

Футболът категорично тръгва по нов път с правилото за видеоповторенията. Въпросът е - какво отнема и какво дава на играта?

Дава точност и прецизност на решенията, които са свързани с метри, секунди и позиционни правила. Засадите се виждат с компютърна метрика. Няма да има спорове гол или не, ако топката тупне около линията (това вече работи с часовниците на реферите).

Но видео асистентите могат да бъркат, когато става дума за по-свободни решения, като например - има ли препъване за дузпа или е симулация. Или пък - защо нямаше изгонени след видеопрегледа за сбиването на Мексико - Нова Зеландия (2:1), когато десетина играчи се удряха и блъскаха, а реферът от Африка вдигна два жълти картона? Тоест - тук те по-скоро отнемат от авторитета на този съдия на терена, а не помагат.

Снимка 300405

Източник: GettyImages

Плюс е и, че не се нарушава драстично динамиката на играта, решенията бяха взимани за около минута. Нищо фатално, ако не стане честа практика и да имаме по 10 спирания за видео на мач. Трябва добре да се прецизира колко пъти може да се иска видеонамеса и от кого. За да не убием пулса на мача.

Добър вариант е този от тениса - по определен брой възможности на полувреме за отбор да иска повторения. И 2 жокера за съдията, когато сам е затруднен и не е сигурен в решението. Не повече.

Минусите са видни - убийство на човешкия фактор. На грешката, която и придава онзи особен чар на игра за всеки, за народа, за цялата планета. Магията на това да се говори за някой несправедлив гол след 30 години, както е с Божията ръка. То футболът всъщност е това - социален феномен, който предизвиква хората да се разпалват и да общуват на една и съща тема.

Снимка 299610

Източник: GettyImages

По-притеснителна е липсата на ясен план как тази технология може да бъде приложено извън скъпите и най-големи турнири. Например - как я виждате у нас, на стадиона на Монтана, да речем? И това също разделя играта и я прави "два свята, богати и бедни". Точно тенденцията от последните 2 десетилетия, срещу която много хора роптаят.

Сред другите предложения са намаляването на полувремената от 45 на 30 минути, но чисто игрово време със спирания на хронометъра. Изглежда интересно, ще изчисти играта донякъде, но... всъщност няма да помогне за динамиката. Това няма да спре този, който иска да лежи по терена, да го прави пак. Просто няма да тече игрово време, но той ще дава въздух на отбора си.

Чухме идея за "сам да си подадеш от свободен удар" - нещо, което съществува в хокея и ръгби, и помага за динамиката на играта.

Дузпа при хваната топка от върнат пас, а не непряк удар.

Без право на добавка при дузпа... И още.

Снимка 217208

Източник: архив ЕПА

Някои от промените звучат странно, но например тази за дузпата при върната топка ни припомня как имаше скептицизъм и преди 26 години, когато ФИФА нареди да се премахне върнатата към вратаря топка като възможност. Мнозина се чудеха какъв ефект може да има и защо се променя нещо, което работи. А това бе революция във футбола и очевидно подобри играта.

По същия начин сега всички тези правила ни се стуват странни, но ние всъщност не сме ги видяли в действие.

Не са малко мненията тип - "явно играта си е добра, щом и сега я гледа на практика всеки".

Нека видим как ще изглежда след промените (тези, които се приемат). И да оценяваме след 2 или 5 години какъв е ефектът.

Както обикновено става, някои промени ще са за добро, други няма да работят идеално.

А и - а това е теорема за футболния запалянко - никога няма да има момент, в който всички да са доволни и на едно мнение.

Именно в това е обаянието на великата игра.