Утре в германския град Дюселдорф УЕФА избира своя президент за следващите 4 години. Макар постът да е много "ветровит", той е и най-влиятелният в европейския футбол. Отзвукът от избора ще рефлектира из цялата планета, тъй като УЕФА си остава най-мощната финансово федерация във ФИФА. 

Двата варианта, който имат европейските национални федерации, не можеше да са по-различни по натюрел и мислене. Единият кандидат бе сред най-великолепните играчи на нашето време. Другият е този, който след избора си през 1990 г. доведе спорта до противопоставяне, което може да го унищожи. Двете кандидатури са разделени и по възраст, като по-младият иронично предложи платформа, която според мнозина е далеч от съвременната бизнес същност на футбола. Това са бившият френски национал Мишел Платини и настоящият бос Ленарт Йохансон.

Шведът преди време декларира, че няма да се кандидатира, но след като стана ясно, че Платини е единствен претендент, промени мнението си. През 2002 г. френската легенда се отказа от участие в изборите, когато стана ясно, че Йохансон се кандидатира за нов мандат. Сега Мишел чувства, че шведът бяга от сделката, направена преди 6 години, според която сега трябваше да се оттегли.

В същото време връзките на Платини с шефа на ФИФА Сеп Блатер са прекалено близки, за да е доволен Йохансон. 51-годишният Мишел е сочен като съюзник на швейцареца. В периода от 1998 до 2002 г. французинът бе личен съветник на Блатер и член на изпълнителните комитети на УЕФА и ФИФА. Освен това е вицепрезидент на френската федерация. От своя страна, 77-годишният Йохансон представя себе си като човека, който устоява на трудностите и от когото УЕФА се нуждае през следващите 4 години.

Платформата на Платини цели да намали максималния брой на отборите от всяка страна, участващи в Шампионската лига на 3. Това ще рефлектира на Италия, Испания и Англия, които имат право на четири представители.Това предложение е прието добре от по-малките страни членки, но критиците твърдят, че не бива да се убива кокошката, снасяща златни яйца. Ако бъде избран, Платини обещава промяна в структурите на УЕФА като президентът ще има увеличена оперативна роля, подобно на тази на Блатер във ФИФА. А това ще увеличи и влиянието на изпълнителния комитет. ФИФПро - световната организация на професионалните футболисти, съвсем наскоро обяви подкрепата си за Мишел Платини, въпреки че няма право да участва в гласуването в Дюселдорф.

Предвид нарастващото медийно внимание към изборите президентът на ФИФА не можеше да остане за дълго извън обективите на камерите. Блатер направи такова изказване, че хем подкрепи кандидатурата на Платини, хем не застана твърдо зад нея. По този начин старият му съперник Йохансон не може да обвини швейцареца в намеса в работите на УЕФА. Блатер победи шведа през 1998 г. при изборите за шеф на ФИФА, които според мнозина бяха едни от най-корумпираните в спортната история. Решаваща роля тогава имаше Иван Славков...

По всичко личи, че битката ще е между малките и големите федерации, а Йохансон вече опита да привлече на своя страна първите. През миналия месец кандидатурата на шведа бе подкрепена от петимата вицепрезиденти (представляващи Испания, Англия, Холандия, Турция и Норвегия) и пратена до всички федерации. Освен това Йохансон получи публична подкрепа от страна на Германската федерация. Като добавка, въпреки трудностите, които Г-14 имаше с шведа, явно големите клубове предпочитат да работят със "злото", което вече познават, отколкото с непознатото ново. Г-14 е повече от доволна, че под ръководството на Йохансон Шампионската лига и европейското първенство се разраснаха до такава степен, че се превърнаха в машина за пари.

Ако Платини загуби изборите, то той автоматически отпада от вота за изпълнителния комитет на европейската централа. Той обаче ще може да продължи да заема поста си във ФИФА още две години. Французинът сам обяви, че ако не бъде избран, ще се откаже от всички постове, които заема в УЕФА. В момента, когато надпреварата навлиза във финалната си фаза, над двамата кандидати надвисва сянката на Франц Бекенбауер. Отказвайки се от своята кандидатура, немецът косвено накара Йохансон да издигне своята.

Каква е целта на Бекенбауер? Може би след като направи своеобразен хеттрик на световни първенства - шампион като играч, шампион като треньор и президент на организационния комитет на Мондиал 2006, Кайзера ще иска да изживее старините си спокойно. А може би не. Въпреки несъгласието си му с прокрадващата се идея, изглежда дългосрочната му цел наистина е президентското място във ФИФА. В момента Кайзера е кандидат за поста на Герхард Майер-Форфелдер - представител на УЕФА в световната футболна централа, като конкурент му е Анхел Мария Вияр. В същото време испанецът няма съперник при избора за вицепрезидент на ФИФА. Ако не изникнат някакви технически трудности в последния момент, Вияр ще продължи да заема поста.

Ако на изборите по-късно тази година срещу Блатер няма опонент, то швейцарецът ще има възможност през 2011 г. да запише 13 години на този пост плюс 17 като генерален секретар и още 6 като технически директор. Сумарно това прави 30 години във ФИФА, което е повече от 25-те на Жоао Хавеланж. Освен това шотландецът Дейвид Уил се оттегля от поста вицепрезидент, представлявайки британския футбол, а заместникът му ще бъде избран от четирите британски асоциации на 5 февруари.