Мишел Платини бе тихият кандидат. Дори и през последните дни никой със сигурност не би се наел да прогнозира, че ще бъде избран за президент на УЕФА. Той пристигна в Англия преди три месеца като човек чийто естествени наклонности говорят, че е по-скоро готов да реорганизира една служба, отколкото да се състезава за нея. Вместо да събере хората от всички медии, той покани само толкова, колкото се събират на една хотелска маса в Лондон.

Тогава по нищо не личеше, че Ленарт Йохансон ще бъде свален след 17 години на поста. Въпреки че обядът с Платини бе приемлив, на срещата нямаше нищо друго за "смилане" от гледна точка на политиката. Най-забележителното му изказване бе формулирано като лозунг: "Косата ми я няма, имам голям корем, време е да стана президент." Освен това бе по-свеж от своя претендент.

Мишел искаше да разубеди европейските съдилища от намесата им във футболните дела, желаеше компенсация за клубовете, чиито играчи са получили контузии в националните си отбори, но не бе наясно как може да се постигне това.  

В петък Платини спечели благодарение на една трудно постижима инициатива. Ако една държава няма повече от 3 представители в Шампионската лига, това дава надежди на малките европейски държави, които на практика нямаха достъп до груповата фаза. 
Не толкова отдавна Платини бе и по-радикален, мечтаейки за времето, когато КЕШ беше достъпен само за отборите, станали шампиони на страните си. Съпротивата срещу подобен идеализъм можеше да го провали.

Враговете му все още се събират. Въпреки че някои големи федерации дадоха вота си за Платини, това не означава, че отборите от Англия, Испания и Италия ще се съгласят на само три участника в ШЛ. Според тази формулировка миналогодишният финалист Арсенал сега щеше да се бори за купата на УЕФА, а и щеше да претърпи сериозно редуциране на приходите, при положение че има стадион за изплащане. Рискът за подобен паричен риск ще засили антагонизма срещу Платини. 

Такъв род разногласия ще надигнат вълна от брожения от страна на членовете на Г14 и на тези, които копнеят да се присъединят към тях. Опасността наистина е реална. Това е обстановката, в която Платини тепърва ще навлиза. Той шеговито прогнозира, че най-големият му проблем ще бъде да накара съпругата си да се премести от Париж в Женева.
Новият президент е напълно прав да вярва, че ще може да промени формата на ШЛ от 2009 г.

Платини има време да изпълни схемата, която бе център на предизборната му програма, а има и подкрепата на Изпълкома. От друга страна всичко се променя. Ако съперниците на французина спечелят, неговата идея няма да се осъществи и управлението на Йохансон ще бъде последвано от срамното оттегляне на краткотрайния победител. Сега подценяваният Платини ще се нуждае от всичката хитрост, която го направи президент.