Легендарният френски съдия Мишел Витро, който е инструктор на УЕФА и ФИФА, бе любезен да даде интервю специално за "Топспорт", в което се върна към лични спомени и любопитни моменти от своята кариера.

- Г-н Вотро, питали ли сте Жоел Киню дали не си е отмъстил на полуфинала на Мондиал'94 Италия - България за "Парк де Пренс", като не даде дузпа за игра с ръка на Костакурта при 2:1?
- (Усмихва се.) Абсурд е Жоел Киню да си е отмъщавал. Не може да си поставя кариерата под въпрос нито в приятелски мач, нито на такъв стадий като световен полуфинал. Видял е ситуацията според съдийската си съвест и няма да се излага на такъв форум. Убеден съм!

- Кой бе вашият съдийски модел във Франция и в чужбина?
- Харесвах много нашия Жорж Конрат и джентълмена в съдийството - италианеца Паоло Казарин. От тях научих да бъда директен и спокоен на терена.

- Вашият най-кошмарен и най-успешен мач?
- Най-кошмарният бе полуфиналът от Мондиал'90 между Аржентина и Италия. Като говоря, ме побива студена пот. Дадох необмислено допълнително продължение от още осем минути. За щастие това не реши мача. Ако Италия бе победила, щяха да кажат, че съм купен от домакините. Ако бе спечелила Аржентина с гол в това допълнително време, нямаше да изляза жив от Италия. Затова винаги казвам, че един съдия трябва да има и малко шанс. Най-успешният ми мач е един четвъртфинал за КЕШ в Мадрид между Реал и Байерн.
В първия мач в Мюнхен имаше много инциденти, а Аугенталер се подигра с испанците, като им показа рога на бик. Този жест се въртя до самия двубой по испанските телевизии и имаше снимки във всички местни вестници. На загрявката германците бяха побледнели и не искаха да излязат, защото по тях полетяха камъни, ножове, развалени портокали. Мачът започна и вратарят на гостите Жан-Мари Пфаф се принуди да дойде в центъра. Мен ме обявиха за луд, понеже отидох при ултрасите зад вратата, които ме замеряха. Застанах срещу тях като проповедник и ги помолих да спрат, защото иначе аз ще прекратя мача. До края обстановката стана като в опера. Изгоних Аугенталер заради грубо влизане без топка.

- Свирили ли сте мач на Мишел Платини?
- Два пъти. Единия път заедно с Казарин на бенефиса му за края на кариерата в родния му град Нанси. Другия път беше на мач за купата на Франция. Неговият Нанси бе във втора дивизия и играеше срещу големия тогава Сент Етиен. Дадох непряк свободен удар в полза на неговия отбор. Сега можеш само да докоснеш топката и съиграчът ти да вкара гол. Тогава обаче правилото бе, че при подаването топката трябва да направи пълен кръг. Това тогава не стана и въпреки че Мишел отбеляза попадение, аз му го отмених. Сега с този случай ме майтапи из цяла Европа. Но като човек, роден в Безансон, родния град на Виктор Юго, приемам нещата спокойно. Моят девиз е "Да те приемат сериозно, но да не се взимаш на сериозно".